Путин измести Грета: Защо ЕС не успява да постигне климатичните си цели

През 2023 година ЕС е инвестирал в климата едва 498 милиарда евро (2,9% от БВП). Макар сумата да е с 1,5% по-голяма от тази за предходната година, тя е с 344 милиарда по-малко от планираното, посочва доклад на Institute for Climate Economics (I4CE).

За постигането на целите на организацията до 2030 г. разходите за климата трябваше да са 842 милиарда евро годишно или 4,9% от БВП.

Инвестиционен излишък

Ръст обаче се наблюдава в две направления - слънчева енергия (17%) и транспорт (8%).

Инвестиционният излишък в сектора на слънчевата енергия е в размер на 10 милиарда, като е резултат от увеличението на инсталациите. Това е видимо и у нас, като вече даже през зимата има дни, в които соларните мощности са основна част от енергийния микс.

9 милиарда евро повече е получил секторът на чистите технологии. Основната причина е повишеното производство на батерии, благодарение на което са достигнати целите на ЕК. Въпреки това, количеството все още не може да отговори на търсенето, а в сектора се наблюдават проблеми като затваряне на фабрики (като Northvolt), напрегната глобална конкуренция и слабо местно търсене. Очаква се те да се отразят на стойностите за 2024 г. заради забавяне на внедряването на възобновяеми източници.

Най-голям излишък - 36 милиарда - се наблюдава при "зелените" инвестиции в строителството. Като основна причина за това от I4CE посочват очакванията на ЕК за застой на сектора през следващите години. За разлика от България, в големи страни като Германия компаниите от тази сфера срещат трудности и съответно намаляват некритичните си разходи.

Източник: I4CE

Прогнози за 2024 г.

Макар данните за 2024 година все още да не са публикувани, много вероятно общите инвестиции отново ще са под целевите стойности. Очаква се спад в ключови сектори като този на възобновяемата енергия, строителството и транспорта.

Въпреки надминаването на очакваните стойности за производството на батерии и слънчевата енергия през 2023 година, прогнозите са за спад на инвестициите съответно с 11% и 5%. Ако тази тенденция се запази, има съществен риск ЕС да не постигне целите си в края на периода.

След 40-годишна забрана: Още една европейска страна обмисля да се върне към ядрената енергетика

Страната планира да се обърне към малките модулни реактори (SMR)

Къде отиват парите?

На този фон страните членки обсъждат увеличаване на разходите за отбрана. Причината е войната между Русия и Украйна и исканията както на ръководството на НАТО, така и на американския президент Доналд Тръмп те да заделят по-голям процент от БВП за армиите си.

Миналата година България постигна по-рано поставената целева стойност от 2%. Министърът на отбраната Атанас Запрянов обяви, че страната ни ще увеличи разходите си в този сектор с 0,5-1%, като целта е до 2032 г. те да са минимум 3,5% от БВП.

Защо е важно да се инвестира "на зелено"?

Основни цели на инвестициите в климата са намаляване на вредните емисии и увеличаване на производството на чисти технологии.

Спадът им може да попречи на ЕС да модернизира инфраструктурата си и да установи автономност и конкурентоспособност на световния пазар, което на по-късен етап ще доведе до по-големи разходи. ВЕИ е типичен пример - чрез него държавите произвеждат собствена електроенергия без доставки от САЩ или Русия, но при сегашната ситуация Китай има непропорционално голяма роля по веригата на доставки. А това е риск от нова зависимост.

Липсата на ясно изградена стратегия и неизвестността при финансирането на сегмента води до несигурност на пазара, което влияе и на частното финансиране.

Макар да се наблюдава работа в тази посока, недостатъчните инвестиции водят до забавяне на действията и по-големи разходи. Очаква се тези опасности да бъдат взети под внимание по време на предстоящото обсъждане на следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС.

Европа е на път да счупи рекорда по производство на слънчева енергия - къде сме ние?

Отчетеният ръст за една година е 32%, показват данни на Ember