„Хотел и за колата", четем от първа страница на „Стандарт"
Ако отидеш с кола на море, все едно плащаш ваканцията и на тъщата. Причината е, че паркингът вече струва колкото цялата почивка на член от семейството. Това алармираха пред "Стандарт" ужилени летовници. В повечето курорти местата за коли край плажа вече са синя зона. Таксата за час престой е между един и два лева. Така за денонощие паркингът излиза 40-50 лева. Срещу тези пари много хотели предлагат пакет ол инклузив. Затова масово се търсят комплекси, които имат достатъчно паркоместа. За да си спестят солените цени, много гости на Златни пясъци пък оставят возилата си във Варна. Същия номер правят и гостите на Слънчев бряг, които се възползват от безплатните паркинги в Бургас. Туристите в Албена може да се броят за щастливци, защото влизат с колите си срещу 5 лева на ден.
Още по темата от „Стандарт"

„МВР приема дарения от осъдени и разследвани", разкрива от първата си страница „Сега"
МВР приема дарения от осъдени и разследвани бизнесмени. На практика всеки, който има бизнес по региони - от най-дребен търговец до мастит чужд инвеститор, се чувства длъжен да подкрепи финансово или материално МВР, ако иска бизнесът му да се развива нормално. Това сочат данните за даренията, направени на МВР в периода от август 2009 г. до края на месец май 2011 г., получени от в. "Сега" по закона за достъп до информация. Справката бе поискана, след като стана ясно, че само за първите три месеца на годината силовото ведомство е събрало рекордните над 6.5 млн. лв. от дарения. Отделно от това МВР получава и най-много от бюджета - годишно то харчи около 1 млрд. лв.

Сред крупните дарители например са фирми, свързани с осъдения на първа инстанция за източване на близо 17 млн. лв. ДДС енергиен бос Христо Ковачки. ТЕЦ "Бобов дол" е редовен дарител на гориво за МВР, сочи справка от полицията в Кюстендил. За две години и половина тецът, който е пред затваряне заради неизпълнение на еконормите, е заделил 15 300 литра гориво. "Въгледобив Бобов дол" ЕООД е дало 6300 литра. ФК "Миньор", чийто президент е Никифор Вангелов - зет на Ковачки, пък е помагал с канцеларски материали на полицията в Перник през 2010 г. Вангелов също бе обвинен за източване на ДДС, но бе оправдан на първа инстанция.
Още от статията на „Сега"

„Скубят ни със 70 на сто лихва за бърз кредит", съобщава от първата си страница „Монитор"
Фирми за бързи кредити скубят клиентите си с лихви от близо 70 на сто, показа проверка на „Монитор". Но това не е всичко, защото зад двуцифрената лихва се крие годишен процент на разходите (ГПР) от порядъка  на 600-800%. Това на практика е реалната цена на бързия кредит, защото освен лихвата в годишния процент на разходите се включват всички такси и удръжки, с които фирмите за „лесни" пари товарят клиентите си. За сравнение най-високият ГПР при банките е от порядъка на около 20-25%.

Проверката показа, че една от фирмите за бързи кредити е поставила таван на отпусканата сума за новите си клиенти от 800 лева. Максималният срок, в който парите може да бъдат върнати, е 6 месеца. Още при получаването на парите обаче от тях се удържа „нулева вноска" от 148 лева и клиентът реално получава 651 лева, обясниха пред „Монитор" служители на компанията. Въпросните 651 лева пък се изплащат на шест равни месечни вноски от по 198 лева всяка. Така при заем от 800 лева клиентът реално плаща 1336 лева. Тоест оскъпяването на кредита е 67%.

При друга голяма фирма за потребителски кредити оскъпяването на заем със същите параметри е 56%. Така вместо първоначалните 800 лева клиентът връща за шест месеца 1248 лева. На сайта си същата компания е пресметнала, че годишният процент на разходите по този заем излиза 635,71%.
Още от статията на „Монитор"

„Депозитите стават все по-важен източник за финансиране на банките", обобщава от първата си страница „Дневник"
Банките все повече разчитат на средствата на домакинствата като основен източник за финансиране и депозитите от местното население и фирмите продължават да заместват ресурса, привлечен от външни източници - обичайно банките майки. Това става ясно от последния бюлетин "Банките в България" на БНБ. Там се посочва, че ресурсът от домакинствата засилва ролята си на основен източник на финансиране за банките и така се запазва тенденцията към увеличение на привлечените средства от вътрешни източници.

Тази линия в банковия сектор се наложи още в началото на кризата, когато международните пазари на практика "затвориха" заради оттеглянето на доверието, а големите банкови групи преустановиха финансирането на дъщерните си поделения. Тогава на българския пазар се разрази депозитната война за набиране на ресурс от местния пазар, лихвите по влоговете достигнаха двуцифрени нива (10-12%) и се появи явлението "депозитен туризъм".

Допреди кризата лихвите за домакинствата бяха на нива 3-4% годишно според срока и валутата, а ресурсът за кредитиране идваше основно отвън - банките майки и външните пазари. При променените условия на криза обаче този източник пресъхна. На този етап тенденцията за финансиране от местния пазар явно се запазва и засилва. Преди дни гръцката Юробанк оповести, че дъщерните й поделения ще трябва да разчитат на самофинансиране до 2012 г.
Още от статията на „Дневник"

„Хазната отново на червено, но фискалният резерв расте", предупреждава от първата си страница „Класа", като се позовава на информация от Министерство на финансите
След два положителни месеца бюджетът през май отново се върна на дефицит, показват данни на Министерството на финансите. През петия месец на годината недостигът в хазната се е увеличил с 45,5 млн. лв. спрямо април до 597,5 млн. лв., или 0,8% от прогнозирания БВП. За сравнение дефицитът за периода януари-май 2010 г. бе в размер на 1,36 млрд. лв., което е със 762,5 млн. лв. повече спрямо тази година. Припомняме, че за цялата 2011 г. пък е заложен дефицит от 1,963 млрд. лв.

Постъпилите приходи в края на май според данните са 9,99 млрд. лв., което е близо 40 на сто от планираните за годината. Експертите отчитат, че постъпленията са с 639,6 млн. лв. повече спрямо година по-рано. Основна причина за това е ръстът на приходите от косвени данъци, които са се увеличили с 580,5 млн. лв., и от социални и здравноосигурителни вноски. Освен това от МФ добавят, че спрямо 2010 г. постъпленията от преки данъци и други данъци също бележат известен ръст. Въпреки увеличението на събираемостта приходите от ДДС и акцизи продължават да изостават. Така в края на май от ДДС са постъпили в хазната 2,34 млрд. лв., или 36,2% от планираните, а от акцизи - 1,38 млрд. лв., като изпълнението спрямо разчета за годината е 36,6%. Приходите в частта на преките данъци са 1,76 млрд. лв., което е 46,6% от планираните за годината, а от мита са събрани 44,9 млн. лв., или 44,9% от разчетените. За разлика от косвените данъци при преките събираемостта върви по-бързо и от корпоративен данък вече са събрани 52% от годишния план, или 802,9 млн. лв., а от налога върху доходите на физически лица са събрани 43,8% от планираното, или 908 млн. лв.
Още от статията на „Класа"

„Държавният резерв ще купува пшеница", съобщава „Стандарт"
Държавният резерв тази година ще купи пшеница от новата реколта от Втора Б група, обяви Емил Колев, представител на ДА "Държавен резерв и военновременни запаси" на провелия се открит Консултативен съвет по зърното в Добрич. "По разбираеми причини, защото при нас всичко е секретно, не мога да съобщя какви количества ще бъдат купени, но ще се ползва посредничеството на лицензирани стокови борси", каза Колев. Той допълни, че резервът ще следи цените и ще купува, когато са най-изгодни за държавата. Специалистите прогнозират среден добив от 400 кг от дка. В Добричко са ожънати едва 0,74% от площите, засети с пшеница, и средният добив засега е 340 кг/дка. Най-напреднала е жътвата на ечемика в областта, като в хамбарите вече са прибрани 61,1% от засетите площи, а средният добив е 412 кг/дка. Средният добив в Добрич от започналата жътва на маслодайна рапица е 210 кг/дка. В рамките на съвета и при старта на жътвата в каварненското село Божурец министърът на земеделието Мирослав Найденов заяви, че според него търсене на хляб "България" по стандарт ще има, защото с него ще се хранят и децата в детските градини. Запитан ще има ли таван на плащанията за земеделците, министър Найденов сподели, че той лично одобрява идеята да има, защото сега 3,4% от бенефициентите вземат над 78% от субсидиите.
Още от статията на „Стандарт"

„Удължиха преговорите за АЕЦ „Белене" с три месеца", съобщава „Монитор"
Националната електрическа компания (НЕК) и руската компания „Атомстройекспорт" са подписали 13-ото допълнение към споразумението за изграждане на АЕЦ „Белене" от 2006 г. Това е станало късно в петък. С допълнението се удължава срокът на действие на споразумението до 30 септември, съобщиха от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

От там уточниха, че текстът на Допълнение 13 е базиран на основните принципи на Допълнение 11, като в поредния подписан анекс не са фиксирани конкретни срокове за договаряне.

През следващите три месеца ще бъдат обсъждани техническият проект на втората атомна и завишените изисквания за безопасност. Освен това в този период  консултантът HSBC трябва да извърши пазарния анализ. Ще се работи и по договора за изпълнение, доставка и строителство, който да стане по-банкируем и отговарящ на изискванията на потенциалните международни инвеститори, съобщиха още от министерството.
Още от статията на „Монитор"

„Парите на здравната каса за лекарства няма да стигнат", предупреждава „Сега"
Очакваният преразход в бюджета на здравната каса за лекарства вече е факт. За април и май НЗОК е платила за медикаменти повече от предвидените средства, сочат данните на касата.

Според закона за бюджета си касата може да харчи средно по 32.5 млн. лв. за медикаменти на месец. През април обаче са платени близо 40 млн. лв., а за първите две седмици на май - 18.4 млн. лв. Данните съвпадат и с прогнозата на НЗОК за очаквани преразходи в това перо. Те се дължат на преминаването от 1 март към касата на лекарствата за редки болести, за състояния след трансплантация и на някои медикаменти за рак. До тази дата препаратите се поемаха от здравното министерство. То правеше търгове за тях и по този начин можеше да постига отстъпки от пределните цени, посочени в позитивния списък. НЗОК обаче няма право на подобни обществени поръчки и задължително плаща всичко в листата на цените, определени в нея. Освен това МЗ купуваше лимитирани количества, а касата плаща всяка опаковка, изписана на пациент и взета от аптека. Пациенти и лекари пък имат по-голяма възможност за избор и често се случва да се предписват по-скъпи препарати.
Още от статията на „Сега"

„Българите все по-чувствителни към цените", обобщава „Класа", като се позовава на социологическо проучване
Над 90% от българите са на мнение, че цените на храните у нас са се увеличили в последните няколко месеца. Данните са от национално-представително проучване на ББСС „Галъп интернешънъл", проведено по поръчка на вестник „Класа".

Три години след началото си кризата у нас изглежда така и не стихва, поне според възгледите и впечатленията на българите. Песимистичната нагласа е потвърдена от няколко фактора - очакванията по отношение на цените на бързооборотните стоки, както и от прогнозите за бъдещото влияние на световната финансова криза върху страната ни.

Близо половината (48%) от пълнолетните българи се опасяват, че България ще продължава да е в криза дори след края на тази година. Де факто, този процент българи не виждат „светлина в тунела" за икономиката в страната ни. Сред най-песимистично настроените са българите между 41-55-годишна възраст, жителите на малките градове и областните центрове.

Малко по-оптимистично настроени са една десета от българите. Тази част от населението е на мнение, че кризата ще утихне до края на следващата година. Малко повече умерени оптимисти откриваме сред висшистите (16%) и българите с висок материален статус (17%).
Още от статията на „Класа"

„Докато не се реши спорът за ски зона Банско, няма да пускаме нови строежи в нея", казва в интервю за „Дневник" министърът на околната среда и водите Нона Караджова
Миналата седмица стана ясно, че след проверка е установено, че концесионерът на ски зона Банско - "Юлен", неправомерно е превишил площта, заложена в концесионния договор. За вариантите за решаване на казуса разговаряме с Нона Караджова, министър на околната среда и водите.
Защо се спряхте на варианта промяна в закона и концесионния договор за ски зона Банско, вместо да развалите директно концесията на "Юлен"?
Нека тръгнем отначало. Концесионният договор е подписан през 2001 г. въз основа на одобрен териториално-устройствен план на зоната. През 2005 г. този устройствен план е изменен. И всеки конкретен проект в ски зоната е бил одобряван от министерството, след което е получавал строително разрешение. Никой обаче не е следил дали концесионерът спазва площта, определена в договора.

А договорът е направен така, че концесионното възнаграждение, плащано на държавата, не се определя според площта. Екоминистерството е контролен орган по тази концесия, но не го е правило. В края на 2009 г. получихме сигнали от неправителствени организации, че е надхвърлен разрешеният размер на зоната.

И разпоредихме измерване. Когато получихме резултатите, поръчахме и второ, контролно, за да сме максимално презцизни. След като измерванията показаха, че фирмата си е надвишила площта, имаме три варианта. Първо - да развалим концесията, което, оказва се, не е лесно предвид така направения договор, а и считам, че е краен вариант.

Можем да искаме премахване на тази част от съоръженията, които са извън площта по договора, но оказа се, че те са строени с необходимите разрешителни. Можем и да променим договора, като същевременно търсим всички възможни санкции за "Юлен" и повишаване на концесионното възнаграждение за държавата.

"Юлен" твърдят, че измерването, което сте направили, не е коректно.
Те също имат право да възложат техни измервания, ние сме контролен орган и вярваме на нашите, а те бяха две. Възможно е споровете отново да дойдат оттам - заради този договор. Той е с доста неясен предмет и с едно концесионно възнаграждение, което не подобава на ползването на такъв ресурс на страната. И още нещо - с поправките в Закона за концесиите през 2006 г. на практика се отнема всякаква възможност за промяна на договорите - включително в тази част, свързана с възнагражденията.
Още от интервюто на „Дневник"