„Икономиката отчете измамен ръст”, „Топкръчми по морето с 6 млн. лв. скрити данъци”, „Богородица под ключ”, „Дипломата по икономика от УНСС е най-конкурентна на пазара”

„Икономиката отчете измамен ръст", предупреждава от първата си страница „Дневник"
Българската икономика спира да потъва, но възстановяването й е под въпрос заради слабото вътрешно потребление в страната и очакванията за забавяне на растежа на ЕС - основния експортен пазар.

Това показва допитване на "Дневник" до анализатори след публикуваните в края на миналата седмица данни за брутния вътрешен продукт (БВП) на страните - членки на ЕС.

Благодарение на възстановяването на износа и промишленото производство спадът на българската икономика през второто тримесечие на годината се забави до най-ниските си нива от пет тримесечия насам.

На годишна база той е минус 1.5% , след като за предходното тримесечие понижението беше 3.6 на сто за година, показаха експресните данни на Националния статистически институт (НСИ) в петък. Последните неофициални данни на финансовото министерство сочат, че подемът на износа продължава и през юли, - ръст от 44% на годишна база.

В най-добрия случай обаче положителният ефект от растежа в ЕС ще се усети у нас след поне 6 месеца.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"

„Топкръчми по морето с 6 млн. лв. скрити данъци", съобщава от първата си страница „Монитор"
Близо 6 млн. лева данъци ще влязат в хазната след последните проверки на  Националната агенция по приходите по морето. Грубите сметки на данъчните показват, че само за един уикенд 15 от най-популярните кръчми по курортите са скатали 1,5 млн. лева оборот. Когато тази цифра се сравни с документацията на заведенията за последните 5 години, се очаква да се установи разлика от близо 30 млн. лева между декларираните и реалните обороти на клубовете.

„Дължимите данъци за тази сума са близо 6 млн. лева. Това, естествено, са груби цифри, но показват сериозните нарушения, които са се извършвали досега", коментира пред „Монитор" шефът на НАП Красимир Стефанов. Той се включи лично в последната проверка на данъчните из клубовете по крайбрежната алея във Варна.

Данъчен №1 обясни, че служителите на НАП са избрали да се проверят първо най-посещаваните заведения, в които се върти и най-голям оборот. Инспекции на бирниците обаче са извършвани и по магазини и други търговски обекти, където също са се натъквали на сериозни нарушения.

Стефанов обясни, че заведенията основно не отчитат реални обороти и не издават касови бонове. В много от случаите служителите са осигурени или на много ниски заплати, или изобщо не са.

„За два уикенда 1,5 млн. лева оборот, това е 300 000 ДДС. Вие си смятайте до края на активния сезон. В единия от клубовете във Варна само снощи, в резултат на нашето наблюдение се увеличи оборотът с 14 пъти. По Южното Черноморие имаме един обект, който не е декларирал нито един лев оборот за целия юли месец", обясни той.
Още от статията на „Монитор"

„Богородица под ключ", четем от първа страница на „Стандарт"
Ако търсиш помощ от Божията майка, ще плащаш. Това разбраха изумените миряни, които обсадиха Бачковския манастир навръх Успение Богородично. За първи път те не бяха допуснати в двора и в църквата на обителта за традиционното нощно бдение пред чудотворната икона на Богородица. Според поверието в нощта срещу 15 август тя дарява с рожби стотици бездетни семейства.

След залез слънце в събота обаче в манастира влизаха само хората, платили 7 лева за запазени легла в хотелската част. Така едва 120 души получиха шанса да преспят до чудотворната икона. Останалите разпънаха палатки по поляните наоколо или прекараха нощта в колите си. Колоната от автомобили се проточи на 5 километра край пътя. "Бихме половин ден път, за да сме близо до иконата, а ни изхвърлиха навън. Не може един игумен да се смята за по-важен от Господ", роптаеха съпрузи.
Още по темата от „Стандарт"

„Дипломата по икономика от УНСС е най-конкурентна на пазара", информира от първата страница на „Сега"
Дипломата по икономика на УНСС е най-конкурентна на пазара на труда. Лидер при математиката и информационните технологии е Софийският университет, а Техническият университет-София държи първа позиция и в инженерните специалности, и в нетипичното за него направление "Администрация и управление".

Това показва първата по рода си класация на конкурентността на университетите на пазара на труда. Тя е изготвена от екип икономисти от Пловдивския университет и УНСС и обхваща 880 висшисти до 35 г., работещи в 300 големи фирми и администрации. Класацията отчита три показателя - съотношение между дела на висшето училище на образователния пазар към този на трудовия, заеманата позиция от възпитаниците му и техните доходи. "В първата класация са включени четири професионални направления, в които са записани над 50% от студентите у нас - икономика, администрация и управление, инженерни специалности и математика и информатика, а от резултатите ясно се вижда по кой критерий даден университет отстъпва на свой конкурент и къде е по-добър", обясни пред "Сега" проф. Мария Сотирова, преподавател в Пловдивския университет и ръководител на екипа.

Резултатите показват, че независимо от растящия брой на висшите училища бизнесът продължава да цени дипломите на няколкото големи университета в България. Техническият университет-София е успял да изпревари много по-сериозни играчи на образователния пазар в направлението "Администрация и управление".
Още от статията на „Сега" и още по темата от „Сега"

„Подписваме споразумение за доставки на газ с Азербайджан и Грузия", информира от първата си страница „Класа"
До 24 септември България, Грузия и Азербайджан ще подпишат споразумение за предпроектно проучване за доставките на компресиран природен газ за страната ни. Това каза вчера пред „Класа" изпълнителният директор на „Булгартрансгаз" Иван Дреновички. По думите му на тази дата експертните работни групи на трите страни ще се срещнат в азербайджанската столица Баку. Дреновички допусна, че е възможно срещата да се състои и в грузинската столица Тбилиси.

Идеята е азербайджански газ да се транспортира през Грузия и да се доставя до България с кораби през Черно море, казаха от „Булгартрансгаз". По този начин годишно у нас могат да се доставят около 2 млрд. куб. м газ. За сравнение - цялото потребление на страната ни през миналата година бе около 2,6 млрд. куб. м синьо гориво.

Суровината ще стига до Грузия по газопровод, свързващ азербайджанското находище „Шах Дениз" и грузинската газова система. От пристанище в Грузия танкери за компресиран природен газ ще доставят горивото у нас. Природният газ се очаква да се нагнетява на кораби на грузинския нефтен терминал Кулеви, който се намира на север от Поти, каза Дреновички. У нас танкерите ще акостират във Варна, където газът може да бъде вкаран в националната мрежа или да се съхранява в бъдещото газохранилище край „Галата".

При такъв вариант няма да е необходимо да се прави огромна инвестиция в специален терминал на пристанище Варна, но все пак ще трябва да се изгради инфраструктура за разтоварването. Още в началото на март енергийният министър Трайчо Трайков и грузинският му колега Александре Хетагури обсъдиха възможността за доставки на компресиран природен газ.
Още от статията на „Класа"

„Данайски заеми" е озаглавил седмичния си коментар в „Сега" доктора по икономика Емил Хърсев
Timeo Danaos et dona ferentes *
Вергилий, "Енеида" (II, 49)
"България може да вземе заеми колкото си иска" - това бе изводът от визитата на симпатичния г-н Робърт Зелик, президент на Световната банка, обобщен от възрадваното правителство. Боже, опази! Нима може в България, в живота само на едно поколение да скочим два пъти в същата урва на национална икономическа катастрофа? Доста нации през историята си са затъвали в блатото на дълга (онази сума на държавен дълг, над която нацията не е в състояние да го погасява и над която дългът само расте).

Никоя нация не е поразявана засега от толкова тежка деменция, та да настъпи мотиката два пъти един след друг. Дано ние да не покажем, че и такъв прецедент е възможен. Дирижиран от неотразимо сладкодумния г-н Зелик, хорът на сирените запя познати омайни песни.

Ето либретото, накратко: България е бедна държавица, защото няма пари да изгради... (заводи, градове, пътища, централи и пр.) ...Затова ще вземем заем, ще наинвестираме в... (промишленост, инфраструктура, модерно земеделие, супертуризъм, технологии и т. н.) ...Ще залеем България с... (асфалт, бетон, мляко и масло) ...Ще се развъртят онези ми ти наинвестирани пари, ще заработят новонакупени... (машини, инфраструктури, технологии и др.) ...Ще текнат в Балканска Швейцария... (милиони, милиарди, трилиони) ...Ще забогатеем като... (американци, белгийци, германци) ...и ще заживеем царски. Тъкмо същото мащабно (по глупостта си) умоздание бе не само надърдорено, но и натворено в началото на 80-те години. Тогава лозугът бе "За една петилетка да построим втора България!" Построихме. Не мина втора петилетка след това и дойде 30 март 1990 г. - дълговият Видовден, когато България обяви мораториум на плащанията по дълга.

Стигнахме пълен и безусловен фалит на държавата. Външният държавен дълг тогава беше малко над 12 млрд. долара. Отгладувахме го двойно, събраха ни го четворно. И гащите ни взеха заради дълга на държавата. За оправдание само можем да си спомним, че румънците гладуваха повече и от нас дори. А защо се чупи гърнето? Защо не работи ужким логичният сценарий? Къде е фалшът в песента на кредиторските сирени? Финансистите знаят, че лъжата е в т. нар. Инвестиции.

Казват: "Който инвестира, печели, който не инвестира - не печели." Вярна е само втората част. Наистина има хора с ума си, които инвестират и успяват да спечелят. Но фактът на печалбата не следва непременно акта на инвестицията. Който го може, дава пари и изкарва повече пари. Който не може - и той харчи пари, но дори вложеното не може да си върне, камо ли да излезе на печалба. Вече и теоретично, и емпирично е доказано: държава не може да управлява ефективно никоя конкурентна дейност. Тя е добра и незаменима само където пазарните маханизми отказват и не могат да работят. Затова държавните "инвестиции" най-често раждат ненужни, зле управлявани бетонни и метални чудовища. Дори да насърчат производството, ефективността им е далеч под онази, която един добронамерен и способен частен предприемач достига. Несъмнено има инвестиционни проекти, които държавата би могла да изпълни успешно. Но има риск и най-логичният проект да завърши с пълно фиаско и ужасяваща загуба. Затова е по-безопасно държавата да се ограничи до поносимия за нацията предел. В никакъв случай не бива да допуснем държавата да ни вкара обратно в дълговото блато.
Още от статията на „Сега"

„Баничката поскъпна", съобщава „Стандарт"
Закуските поскъпнаха с 8-10% и баничката от днес се продава вместо за 80 ст., за 85-90 ст. Това каза за "Стандарт" председателят на регионалния съюз на хлебопроизводителите и сладкарите в Добрич Тошко Няголов. "Причината е поскъпването на брашното.

В четвъртък цената на тон брашно за хляб беше 710-725 лв., а специалните брашна за закуски стигнаха 900-1200 лв.", каза браншовикът. 700-грамовият самун от най-масовия хляб е най-евтин в Североизточна България - областите Добрич, Силистра, Варна и Шумен, каза Няголов.

В магазините в града насъщен може да се купи за 75-85 ст., като последното му поскъпване с още 5 ст. беше в петък. "В Ловеч, Габрово и Велико Търново колеги вече продават хляб за 1,15-1,20 лв. Пшеницата тази година на вид е хубава, но хлебопекарното й число е 2 до 3 пъти по-малко.

Насъщният, приготвен само от брашно за хляб, на външен вид изглежда добре, но вътре не се изпича. Затова сме принудени да купуваме и от брашното за закуски, което е доста по-скъпо, и да го ползваме за подобрител, като масово колегите работят в съотношение 50:50 или най-много 60:40 хлебно към сладкарско брашно, за да получим добър хляб", разказа производителят.

Няголов не се наема да прогнозира докъде може да стигне цената на насъщния, като добави: "В момента при цена от 350 лв./т производителите не продават зърното си за износ, като искат цена от 380-400 лв./т без ДДС. Нормално е да искат такива цени, защото на европейските борси цената на пшеницата е 215-220 евро за тон.
Още от статията на „Стандарт"

„Месните продукти „Сачи-Стара планина" на пазара от септември", информира „Монитор"
От началото на септември в магазините ще може да се купуват продуктите „Сачи-Стара планина", съобщиха от компанията. Разпознаването им ще бъде ясно и лесно, обещават от „Белла България". Символът „Стара планина" върху етикетите ще гарантира на потребителите, че избират най-висококачествените месни продукти. Първи ще се появяват най-предпочитаните и обичани месни продукти по новите стандарти - кренвирши, наденици, шпек, малотраен колбас, кайма, кюфтета и кебапчета.

Най-големият производител на хранителни продукти в страната „Белла България" вече стартира производството на месните продукти „Стара планина" под марката „Сачи". Специално експресно проучване сред потребители на продуктите с рецепти „Сачи-Стара планина", произведени по новите девет утвърдени стандарта, показа, че те се одобряват от всички, а 96% са дали най-високата оценка за вкусовите им качества.

Пробното производство на най-висококачествените месни продукти „Сачи-Стара планина" е в ход и предстои финализирането на контролните процедури от страна на Националната ветеринарномедицинска служба, уточниха от фирмата.

„В „Белла България" винаги сме създавали продуктите, които потребителите искат и харесват. За мен е изключително професионално удовлетворение, че продуктите „Сачи-Стара планина" се харесват от всички, тъй като аз бях един от участниците в екипа, който разработи рецептурите", коментира за „Монитор" главният технолог на хранителния холдинг Драгомир Илиев. „Лично гарантирам, че марката „Сачи" винаги ще бъде гарант за най-висококачествените месни продукти в страната", каза още специалистът, който е сред авторите на рецептурите.
Още от статията на „Монитор"

„Прекъсванията на тока около Слънчев бряг изправиха на нокти хотелиерите", разкрива „Дневник"
Прекъсвания на електричеството в часовете на пиково потребление, неяснота кого ще обхване ограничението, слухове за режим на тока, опити за намаляване на консумацията. Така изкараха и този уикенд хотелиерите и туристите в района на Слънчев бряг.

След голямата авария от края на юли, когато регионът остана на тъмно за над 30 часа, и периодичното прекъсване на тока в следващите дни още в петък вечерта някои от по-малките курорти останаха отново без осветление за по няколко часа.

В други пък имаше периодични прекъсвания или подаван по-слаб ток. Ситуацията, определена като критична заради жегите, изправи на нокти туристическия бизнес и доведе до призиви за пестене на енергия.

Още в петък малко след 19 часа хотелиери сигнализираха, че в някои от по-малките курорти около Слънчев бряг токът е бил спрян. Става въпрос за Каблешково, Ахелой, Обзор. Проблеми е имало още в Равда, бургаския квартал Сарафово и Поморие.

Тогава местният бизнес съобщи и че от бургаското поделение на ЕВН са обяснили, че се въвежда режим на ток - пет часа със и един час без електричество, който ще важи за района на север от Бургас. В петък вечерта такава информация беше записана и на телефона за аварии на дружеството, установи проверка на "Дневник".

Информацията за режима пък беше отречена по-късно от Електроенергийния системен оператор и самото дружество, но беше съобщено, че се въвеждат ограничения в подаването на електричество в зависимост от натоварването за пиковите часове вечерта. Същата ситуация се повтори и в събота, когато също на места токът беше спиран.
Още от статията на „Дневник"

„Не сме обречените бедняци на Европа", казва в интервю за „Стандарт" българският еврокомисар Кристалина Георгиева
През изминалата седмица на посещение в София бе президентът на Световната банка Робърт Зелик. При срещите му присъстваше и българският еврокомисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и отговор при кризи Кристалина Георгиева, която е бивш вицепрезидент на банката. Пред "Стандарт" тя коментира визитата на Зелик, как се справя българското правителство с кризата и първите си шест месеца като еврокомисар.
Г-жо комисар, участвахте във всички разговори на президента  на Световната банка Робърт Зелик в София. Как бихте обобщили проведените  срещи?
- Това посещение беше много успешно. Първо, има конкретно  договаряне как може под общата координация на ЕК Световната банка да се включи с  експертиза и да съдейства на България за ускоряване на усвояването на  еврофондовете. Страната ни разполага с голям финансов ресурс от Европа, но  поради това, че все още имаме проблеми с административния потенциал, не можем да  усвояваме бързо тези пари. Още не сме прескочили 10-процентната летва, а ни  остават само три години до следващия финансов период. Очаквам, че още през  септември експерти на Световната банка в сътрудничество с другите институции  като ЕБВР, ЕИБ и под общата координация на ЕК ще допринесат за увеличаване на  проектния капацитет на България. Тя има две задачи. Първата е да усвоява  средствата, с които разполагаме в момента - близо 10 млрд евро. Втората е да се  подготвим за успешно кандидатстване за финансиране в следващия финансов период.  Тази подготовка трябва да започне скоро.

Каква част от взетите заеми от Световната банка ще се  преструктурира в тази експертна помощ?
- Ще се преструктурира пътният заем от 90 млн. евро, който е  ориентиран към рехабилитация на пътища. Идеята е вместо да е насочен само към  подготовка и изпълнение на проекти в рамките на тази сума, заемът да бъде  пренасочен към дизайн, изпълнение и управление на проекти в рамките на  милиардната програма, за която премиерът Бойко Борисов говори. Практически това  означава, че вместо експертите на банката да управляват тези 90 млн. евро, те ще  работят с екип, който се формира заедно с правителството, за да управляват един  милиард. Това СБ го е правила в много други страни.

Как се справя България с мерките за излизане от кризата и има  ли основание за "отпускане на колана"?
- Засега България съумя да запази народа от много катастрофални  последици на кризата и да запази от промяна важни параметри като например  данъчното бреме. До голяма степен, защото в последните години имаше сравнително  добра макроикономическа дисциплина. И защото това правителство взе разумни  мерки. Те са ориентирани към намиране на правилния баланс между фискална  дисциплина, която показа на света, че България не е рискова зона, и антикризисни  мерки, за да се помогне на икономиката. Сигналите в Европа и България са  положителни в последните седмици. Трябва обаче да сме изключително предпазливи,  тъй като все още има голяма несигурност в световната икономика. България има  относително повече фискално пространство отколкото другите страни. Боб Зелик  беше много впечатлен от това, че дефицитът на България, макар и да премине 3-те  процента, е относително нисък. Но още по-впечатлен беше от много ниския процент  на външния дълг на България, който дори след ревизията на бюджета е малко над  15%. Робърт Зелик смята, че комбинацията от това относително по-добро  икономическо позициониране на България и достъпът до еврофондове дава шанс за  страната да се отлепи от дъното на кризата в тази и следващата година.

Вие споделяте ли подобна прогноза?
- Смятам, че има положителни сигнали за това, че най-страшното за Европа е зад гърба ни. Все още обаче има атмосфера на несигурност и трябва да  се действа предпазливо. За България това значи да си позволи малко повече  форсиране на растежа като например се размразят замразени проекти от  международни финансови организации, като се ускори плащането на контракти с  частния сектор с предположението, че ние вече минаваме от времето на кризата към  излизане от кризата. Това трябва да се прави много предпазливо. Във всички  случаи трябва да се прави това, което се оказа най-добрата стратегия в тази  криза - гъвкавост в икономическата политика, да не се поддаваме на идеологически  забежки, да се стараем да оценяваме реално ситуацията във всеки един момент и да  не се нито страхуваме, нито срамуваме да правим корекции в начина, по който се  отнасяме към нашата икономика.
Още от интервюто на „Стандарт"

„12% от пътуващите в столичния градски транспорт са гратисчии", казва в интервю за „Сега" зам.-кметът на София Любомир Христов
Г-н Христов, анализът за финансовото състояние на дружествата от градския транспорт, който общината поръча на външен консултант, е готов. Какви са препоръките в него?
- Препоръките са свързани с промяна на някои от елементите на тарифната политика, което не означава, че цената на билета ще се увеличава. Цената на билета в момента е на средно европейско ниво, реална е и затова не се обсъжда повишаване. Те са за това да се намали голямото разнообразие на транспортни документи, които сега се използват. Това според консултанта ще подобри ефекта от събираемостта. Другият важен момент е размерът на глобата. Препоръката е да се вдигне. Сериозен дял от гратисчиите всъщност пътуват гратис, защото правят простата сметка: 10 лв. е глобата, колкото струват билетите за 10 пътувания. Шансът да бъдат заловени за тези 10 пътувания е 15-20% (толкова от пътниците се проверяват). Увеличаването на глобата няма да цели увеличаване на приходите, а да убеди поне една част от гратисчиите да си купуват билет.

Колко са нередовните пътници в градския транспорт?
- Преброяването на Центъра за градска мобилност показа, че 9-12% от хората пътуват без билети.

Всъщност един от проблемите не е ли, че тези глоби, дори и наложени, не се събират?
- Немалък процент се събират. Вероятно ще се наложи и нормативна промяна в това отношение - чисто технологично събирането да стане по-лесно и по-задължително. Отделно ползваме и помощта на полицията. В момента с контрольорите работят 15 полицаи. Това увеличава събираемостта.

Обмисляте 100% повишаване на размера.
- 20 лв. ще бъде доброто съотношение, за да избегнем сегашния ефект, а от друга страна, глобата да е реално събираема. Да играе възпираща роля и размерът да е достатъчно неприятен, за да си купят хората билет.
Още от интервюто на "Сега"

„Започнахме износ на българско вино за турските курорти", казва в интервю за „Дневник" Красимир Коев, изп. директор на агенцията по лозата и виното
Г-н Коев, в началото на годината имаше сериозен ръст на износа на българско вино след тежката 2009 г. Какви са данните ви към момента и може ли да се смята, че има трайна тенденция на подобрение?
- Миналата година беше трудна за износа, но от данните, които имаме, се вижда, че сега има сериозно подобрение. За първото полугодие реализираме ръст. Общият износ за първите шест месеца е 20.6 млн. литра (при около 16 млн. литра за полугодието на 2009 г. - бел. ред.).

Русия продължава да е основният пазар. През първото полугодие в това направление  са изнесени 12.6 млн. литра. Данните показват, че на вътрешния пазар са реализирани 29.8 млн. литра. За първи път започна износ и за Турция.

Какви количества са изнесени за Турция и къде по-точно се реализират?
- Основни купувачи са хотели, работещи по системата "ол инклузив" (all inclusive, т.е. всичко, включено в цената - бел. ред.). Пазарът в Турция донякъде се либерализира и българските вина веднага пробиха. От винопроизводители разбирам, че идват доста турски бизнесмени.

Нашите данни показват, че през тази година в Турция сме изнесли над 61 хил. литра вино и при нас одобрение изчакват заявки за още над 32 хил. литра. Количествата са ниски, но все пак това е един огромен пробив, тъй като турският пазар като цяло е консервативен.

Казвате, че се купуват от хотели по системата "ол инклузив". Вероятно това означава износ предимно на наливни вина?
- И от двата вида вина изнасяме, но повече се търсят наливните, тъй като са подходящи за системата "ол инклузив". Разбира се, заради горещините повече се търсят белите вина. В момента съотношението е приблизително 65% към 35% бели и червени вина.

Очаквате ли да се засили този износ?
- Надявам се, тъй като Турция е голям пазар. Има интерес.

Основен обаче си остава руският пазар. Докъде стигна идеята да се отвори постоянен български павилион в общоруския изложбен център в Москва?
- Наскоро получихме писмо от изложбения център. Сега подготвяме и наше такова до министър Найденов, в което сме конкретизирали сроковете, какъв трябва да бъде съставът на делегацията за последните преговори с управата на този център и т.н. След това трябва да се подпише споразумение

Кога трябва да бъде подписано?
- Ситуацията е такава - като държавна институция не можем да се ангажираме да подпишем договора, но създадохме условията това да се случи. Работата трябва да се свърши от фирмите. Преди две-три седмици български бизнесмени, които бяха там, ми казаха, че в делничен ден има посещаемост от 70-80 хил. души. На територията на този изложбен център има и парк, забавления, ресторанти... Създадохме условията на бизнеса да влезе там, но не може да се ангажираме ние да подпишем договора.
Още от интервюто на „Дневник"

„Стратегията за продажбата на ВМЗ-Сопот ще е готова на 20 август", казва в интервю за „Класа" Емил Караниколов, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол
Г-н Караниколов, отскоро вие сте изпълнителен директор на новата Агенция за приватизация и следприватизационен контрол. Как приемате поста си?

- Аз съм на този пост от 1 юни. Приемам отговорно ангажимента и доверието, което Министерският съвет ми е гласувал. Смятам, че и двамата ми колеги от изпълнителния съвет също са изключителни професионалисти - един юрист и един икономист. С тях за два месеца успяхме да се сработим и да изградим чудесен екип. За този период формирахме и единно виждане за това как трябва да продължат процесите на приватизация и следприватизационния контрол. Постигнахме съгласие и по най-важната ни цел - запазване и защита на обществения и държавния интерес. Важно е да подчертая и изключително конструктивния диалог, който водим с Надзорния съвет на агенцията.

Очертава се, че първата ви сделка ще е и тест за вашата работа, тъй като става дума за емблематичната приватизация на „Булгартабак холдинг". Какви са очакванията ви?
- За мен всъщност първият тест е да осъществим реалното обединяване на двете досега съществуващи агенции - за приватизация и следприватизационен контрол. Летните ваканционни месеци ни дадоха нужното време да съсредоточим вниманието си върху процеса на преструктуриране и вече сме на финалната права - имаме приет устройствен правилник, утвърден от Надзорния съвет и внесен в Министерския съвет. Паралелно с това продължава и работата върху предстоящите приватизационни процедури. Моето виждане е, че всяка една от тях е важна и подходът към нея ще е индивидуален.

И все пак - сделката за „Булгартабак" предстои. Смятате ли, че прогнозата на икономическия министър Трайчо Трайков за приходи от тази сделка поне 100 млн. евро са реални?
- Разбирам, че това е сделка, която е фокусирала обществения интерес през годините. До финализиране обаче така и не се стига. Ето защо ние трябва да подходим изключително внимателно към приватизационната продажба на холдинга. На този етап договорът с инвестиционния консултант „Ситигруп" е подписан от Изпълнителния съвет и внесен за разглеждане в Надзорния съвет. Чакаме неговото решение. Що се отнася до очакванията за възможната цена на "Булгартабак", аз се надявам, че можем да постигнем и по-добри ценови параметри от посочените от министър Трайков. Но сами разбирате, че в момента положението на пазара е доста неблагоприятно. Световната финансова криза направи инвеститорите консервативни и предпазливи, което доведе до сериозен отлив на свежи капитали от българския пазар. Това повлия отрицателно и на всички наши усилия за реализиране на приватизационни сделки от началото на годината. Като прибавим и активното предлагане на апетитни държавни предприятия през последните месеци в Гърция и Турция, съществува реална възможност големите инвеститори да се насочват и натам. Въпреки всичко ние ще работим за постигане на успешна сделка, дори за повече от 100 млн. евро, макар че конюнктурата на пазара е изключително трудна.

В момента няма реален договор с консултанта и той не работи по сделката?
- Реално няма, но от проведените разговори със "Ситигруп" стана ясно, че екипът им извършва предварителни маркетингови проучвания. Според тях на този етап има индикативен интерес към холдинга.
Още от интервюто на „Класа"