Понякога по различни причини, може да се наложи да забавите вноската по вашия кредит. В тази ситуация, изпадате в т.нар. „просрочие". Просрочието се характеризира с това, че след падежната дата (дата на която трябва да се внесе месечната вноска) започва да „тече" наказателна лихва.

Практиката сред банките

Обща практика сред банките е тези лихви да се начисляват от деня след падежната дата (дата на която дължите вноската). Лихвите се начисляват за срока на просрочието. Друго общо е сумата върху която се начисляват тези лихви. Банките начисляват лихвите при просрочие върху остатъка по главницата.

Според Комисията за защита на потребителите (КЗП), подобно начисляване на лихвите в определена степен е нарушение. Според нея начисляването на тези лихви следва да е върху просрочените вноски, а не върху остатъка по главницата. Презумпцията е, че към момента на просрочието, длъжникът не дължи главницата, а месечната вноска. Начисляване на лихвата върху остатъка по главницата е възможно в случаите, когато кредитът е станал предварително изискуем. Обикновено кредитът става предварително изискуем ако не бъдат внесени определен брой месечни вноски.

Размер на наказателните лихви

Принципно съществува нормативно установен максимален размер на лихвата що се отнася до потребителските кредити. Тя не може да надвишава законовата лихва (ЗПК, чл. 19 (2)). Понастоящем законовата лихва е в размер Основен лихвен процент (ОЛП) на БНБ + 10 пункта (13.81%). Подобен регламент за наказателните лихви при просрочие при ипотечните кредити засега няма.

Лихвите в действителност

+ Както при ипотечните, така и при потребителските кредити се забелязва превес на лихвите в размер на Договорената лихва + 10%. Така формирана, наказателната лихва за просрочие надхвърля нормативното ограничение (ако се отнася за потребителски кредит);

+ Друг размер на лихвите за забава е например Договорената лихва + Законовата лихва. Това само по себе си може да формира наказателна лихва около 20%;

+ Трета разновидност е лихвата да е конкретно число - то варира между 2% и 20%, а в някои случаи е по 0.5% на ден върху просрочената сума.

Има и немалко банки, които се придържат към ограничението.. Те посочват като наказателни лихви, лихви в размер на 2% - 3% или Законовата лихва.

Разлики при определяне на лихвите

Не винаги една и съща банка подхожда идентично към потребителски и ипотечни кредити. Така например дадена банка определя наказателна лихва при просрочване на потребителски кредит в размер на законовата лихва, а по ипотечни - Договорената лихва + 10%.

Има и такива банки, които посочват Договорена лихва + 5% или 6%. Ограничението при потребителските кредити е наказателната лихва да не надвишава Законовата лихва (ОЛП+10, т.е. 13.81% към днешна дата). В примерът, за да се спази ограничението, договорената лихва би следвало да е не повече от 7.81% (7.81%+6%=13.81%) или 8.81% (8.81%+5%=13.81%). Подобни договорени лихви по потребителски кредити почти няма, особено ако те са без поръчител или не са преференциални. Тези размери са по-приемливи за ипотечни кредити, за които не е ясно дали има ограничение за размерът на лихвата при просрочие.

Просрочието в цифри

Просрочието винаги има стойностно изражение, и за илюстрация ще разгледаме условен пример.

Потребителски кредит с поръчител за сума 5000 лв., срок на изплащане 5 г. и месечна вноска 111.10 лв. Да приемем, че лихвата се начислява върху остатъка по главницата и размерът й е Законовата лихва. Ако например заемателят изпадне в просрочие след 6-ти месец, тогава сумата която ще дължи е около 1.80 лв. за всеки просрочен ден. Така за 1 месец просрочие, длъжникът би платил наказателни лихви в размер на около 54 лв.

По-различно би било ако наказателната лихва се начислява върху просрочената месечна вноска. За съжаление банките нямат подобна практика, за да се направи сравнение. Ако приемем, че лихвата се начислява по идентичен начин, то размерът й би бил около 1.30 лв. за 1 месец. Разликата е очевидна и това е нормално, тъй като сумите върху които се начислява наказанието са с огромна разлика (4622.86 лв. и 111.10 лв.).

Подобна е ситуацията и при ипотечните кредити. Условно при кредит за 60000 лв. и срок 20 г., месечната вноска е 472.42 лв. Да допуснем начисляване на наказателна лихва в размер на 11.70%. При начисляване върху остатъка по главницата, наказанието за 1 месец просрочие е в размер около 580 лв., а при начисляване върху вноската - около 4.60 лв.

Вижда се, че разликите са съществени, което още повече налага повишено внимание. Проблемът не се ограничава само в размера на лихвите, а и в начинът на начисляването им. Примерите по-горе показват това.

„МОИТЕ ПАРИ" препоръчва да се обръща внимание на наказателните лихви, защото никой не е застрахован от изпадане в неплатежоспособност. Изпадайки в подобна ситуация, както се видя може да се стигне до плащане на наказателни лихви в размер до и над 20%.