Работници с по-ниско образование най-често се съгласяват да получават "заплата в плик". А работодателите, които плащат заплатите на своите служители "под масата", са микро, малки и по-рядко средни и големи предприятия. Това стана ясно по време на "кръгла маса" на тема "Заплата в плик", организирана от Националната агенция за приходите (НАП).

Във форума взеха участие Министерството на финансите, Министерство на труда и социалната политика, НОИ, Главна инспекция по труда (ГИТ), Център за Европейски икономически изследвания (Германия), Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), представители на работодателски и синдикални организации, счетоводители и експерти.

Заместник-министърът на финансите Александър Свраков изрази очакването си, че ако всеки от представителите на бизнеса, администрацията, синдикатите споделят своето мнение и дадат предложения, това ще доведе до успешното справяне с проблема.

Инспектори от НАП и ГИТ са проверили общо 516 дружества за наличието на трудови договори на служителите и спазване на данъчно-осигурителното законодателство, стана ясно още по време на "кръглата маса". Работодателите, посетени от проверяващите, са определени като рискови, след подадени сигнали срещу тях и наблюдения на контролните органи заради съмнения, че при тях са наети работници без договор. Често в такива предприятия служителите са сключили 4-часов трудово договор, а работят 8 часа или са осигурени върху минимална работна заплата, а в действителност получават двойно повече.

Работник, който получава 1500 лв., но работодателят му го осигурява на минималната работна заплата, в дългогодишен аспект ще изгуби близо 109 000 лв., са пресметнали от НАП.

"Въпреки че най-големи загуби от заплатите в плик търпят служителите, това явление нанася сериозни щети и на работодателите. Те могат да получат сериозни глоби, наказателни лихви, лишаване от право да участват в обществени поръчки, дори и да носят наказателна отговорност, като в същото време рискуват имиджа си сред партньори, клиенти, доставчици", коментира Калин Атанасов, държавен експерт в дирекция "Управление на риска" в НАП.

Всички присъстващи на "кръглата маса" се обединиха около мнението, че най-ефективният подход за справянето с риска от укриване на доходите е информирането на обществото, какви са загубите и негативите от недекларирания труд за всички заинтересовани страни, както и ползите от спазването на закона.