От икономическа гледна точка най-важното е възможно най-бързо да се стигне до момент, в който да паднат ограниченията срещу коронавируса. Това било възможно при достатъчно голям процент ваксинирани или с имунитет, получен по естествен път. Това заяви икономистът Георги Ганев пред БНТ.
Според икономиста на коалиционните преговори е обсъждано компенсаторните мерки за бизнеса да останат, но да се прецизират. "Сегашните мерки ще се запазят, но акцентът трябва да мине върху това, че да се запази работните места и по възможност да се отварят нови работни места", заяви той.
Един от приоритетите на новата власт ще бъде средствата да бъдат получавани по-бързо от бизнесите чрез административни промени.
Ганев отбеляза, че е приоритет минималната работна заплата да се повиши от 650 на 700 лева, като се обсъжда след 2023 г. минималната ставка да се определя като процент от средната работна заплата на база данните в НСИ.
Бюджетът за догодина
Бюджет 2022 се очертава като кризисен заради пандемията и въведените ограничения. Той прогнозира, че ще се наложи държавата да емитира дълг, който да покрие финансиране от около 5-6 милиарда лева заради дефицита, който ще бъде заложен в бюджета - между 3,5% и 4,5% от БВП.
По думите му амбицията на участниците в коалиционните преговори е да се спазват критериите, свързани с Еврозоната и Плана за възстановяване, а това означава под 3% касов дефицит.
Според него на новото правителство със сигурност ще се наложи да използва като основа проектобюджета, изготвен от служебният кабинет. План сметката обаче ще бъде съобразена и с промените в структурата на изпълнителната власт - например назначаването на вицепремиер по климата и създаването на министерство на икономиката и иновациите.
По думите му технологично няма как Бюджет 2022 да бъде приет до края на годината. Той поясни, че ще се работи за приемане на годишната бюджетна рамка до края на януари 2022 г., като за първия месец от следващата година ще важи правилото 1/12-та от Бюджет 2021.
На преговорите е изразена воля за по-строг контрол на публичните харчове, тъй като в момента за всеки изхарчен лев от държавата българите получават много по-малко от лев държавни услуги, посочи Ганев.
По думите на Ганев сред основните приоритети на ДБ е да не се увеличава данъчно осигурителната тежест, а при всяка възможност да се намалява - като въвеждането на данъчни облекчения за физически лица, а също и на необлагаем минимум в рамките на плоския данък.
Предвижда се размерът на ДДС да е без промяна. Има идеи за намаляване на ставки в някои сегменти. Основно за лекарства и храни.
Сред идеите е и бюджетните излишъци да се разпределят от Народното събрание, а не с постановление на Министерския съвет.
Ганев заяви още, че е оптимист за шансовете за съставяне на коалиционен кабинет.