Вече на няколко пъти Кремъл коригира нагоре прогнозите си за разходите около анексирането на Крим. Новата територия излиза на Русия много по-скъпо от очакваното, пишат две немскоезични издания и дават конкретни примери.

След противозаконното анексиране на Крим ръководството в Кремъл се опитва да симулира делова нормалност. От една страна Москва полага дипломатически усилия за избягване на нови санкции, а от друга налива милиарди в новата си територия. За тази цел президентът Путин одобри специална Програма за развитие, премиерът Медведев рекламира активно първата нискотарифна авиокомпания, която от тази седмица лети по няколко пъти на ден до кримската столица Симферопол, а Кремъл намеква, че почивката на полуостров Крим е патриотичен дълг на всеки руски гражданин.

Колко ще струва Крим на Москва?

Дотук Москва на няколко пъти коригира нагоре прогнозите си за финансовите нужди на полуострова. Според министъра на икономиката Алексей Улюкаев, през следващите пет години Русия ще трябва да заделя за Крим между 150 и 200 милиарди рубли годишно, което се равнява на около 4 милиарда евро. Голяма част от тази сума ще дойде от държавния бюджет, пише по този повод швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг". Обсъжда се и възможността да се използват средства от Националния фонд за обществено подпомагане, който по принцип служи за стабилизиране на пенсионната система. А както стана известно миналата седмица, руската Дума иска да отпусне на Крим близо половин милиард евро от Държавния антикризисен фонд.

В ход е и приемането на нов закон, който ще даде зелена светлина за изграждането на хазартна зона на полуостров Крим. Надеждите са, че бъдещите казина ще създадат хиляди нови работни места и ще привлекат много туристи. По този повод швейцарското издание припомня, че през 2013 година Крим е бил посетен от 6 милиона туристи, две трети от които са били от Украйна.

Изграждането на планираната хазартна зона ще погълне до 730 милиона евро, изчислява австрийският "Ди Пресе". Изданието цитира кримския премиер Сергей Аксенов, според когото казината ще се строят най-вероятно в Ялта. Окончателното решение ще бъде взето до началото на август, а руски медии съобщават, че парите ще дойдат от държавния бюджет.

Освен за строежа на казина, Русия ще трябва да отпусне огромни суми и за модернизирането на остарялата инфраструктура на Крим. Кремъл обеща също така, че ще повиши заплатите и пенсиите на двата милиона жители на полуострова. Но разходите не свършват дотук: тъй като цялата пътна и енергийна инфраструктура на Крим е свързана основно с Украйна, на Русия ще ѝ се наложи да търси нови пътища. В тази връзка вече има планове за изграждането на далекопроводи до Краснодар в Русия, където трябва да бъде построена нова електроцентрала. Предвижда се и изграждането на мост, който ще свързва Крим с Южна Русия. Заради прилежащата инфраструктура, която трябва да свърже моста с наличната пътна мрежа, разходите за този проект вече три пъти са били завишавани и в момента възлизат на около 6 милиарда евро, съобщава вестник "Ведомости".

"Гробница за милиарди"

Преди референдума, по силата на който Крим реши, че се отделя от Украйна, разходите по присъединяването на полуострова към Руската федерация се изчисляваха на 2 милиарда евро годишно. Още тогава експерти предупреждаваха, че тази сума е нереалистична. Днес вече е пределно ясно, че са били прави.

Инвестициите в Крим ще бъдат финансирани предимно от държавния бюджет и държавните фирми. Чужди донори едва ли ще се намерят - те биха рискували санкции от САЩ и ЕС, тъй като присъединяването на Крим към Русия стана в нарушение на международното право.

Странното е, че високата цена на Крим, наричан от някои "гробница за милиарди", не поражда почти никакви критики в Русия. Единствено от Министерството на регионите заявиха, че плановете за Крим са трудно осъществими, и предупредиха, че заради тези нови разходи на руските региони ще им се наложи да се справят с по-малко пари. Под съмнение е обаче дали тези критични гласове ще бъдат чути - особено на фона на патриотичното въодушевление от завръщането на Крим в границите на Русия, пише "Нойе Цюрхер Цайтунг".