Минната индустрия и държавата очертаха обща посока за развитието на сектора - България трябва да ускори проучванията за нови находища, да определи собствен списък със стратегически суровини и да създаде условия за нови инвестиции. Темата беше сред основните акценти по време на отбелязването на Деня на миньора на 18 август, на фона на растящата зависимост от внос на минерални суровини, който през 2025 г. е достигнал €10,4 милиарда.
На фона на сравнително стабилните резултати на българската минерално-суровинна индустрия през 2025 г. обаче стои и друг показател - страната все повече разчита на внос на минерални суровини. През миналата година вносът е с увеличение от 11% за година и с цели 200% спрямо преди десетилетие. Именно зависимостта от външни доставки и необходимостта от по-добро използване на местните ресурси поставиха стратегическите суровини във фокуса на тазгодишното честване.
Тази година празникът е специален и за БМГК, която отбелязва 35 години от създаването си. За този период Камарата се е утвърдила като национално представителна организация на минерално-суровинната индустрия и последователно работи за развитието на сектора, предвидима среда за инвестиции и отстояване на стратегическото му значение за страната.
Източник: БМГК
€2,2 милиарда продукция и над €320 милиона принос към бюджета
Председателят на Българската минно-геоложка камара (БМГК) инж. Драгомир Драганов представи годишния доклад за състоянието на минерално-суровинната индустрия. Данните за 2025 г. показват, че в България са добити 116 млн. тона подземни богатства, а стойността на произведената продукция достига €2,2 милиарда. Това е ръст от 8% спрямо предходната година.
В сектора работят 17 451 души, като произведената продукция на един зает достига €126 хиляди, или с 14% повече спрямо 2024 г. Приносът на предприятията към публичните финанси под формата на концесионни възнаграждения, корпоративен данък и осигурителни вноски надхвърля €320 млн.
Освен това компаниите от сектора генерират над €2 милиарда годишно финансиране за българската икономика чрез възнаграждения, доставки, услуги и инвестиции. Зад тези положителни показатели обаче има и няколко тенденции, които според бранша не бива да бъдат пренебрегвани.
Общият добив остава практически без промяна, а част от увеличението на стойността на продукцията се дължи на благоприятната международна ценова конюнктура. В същото време зависимостта на България от внос на минерални суровини продължава да се увеличава.
България търси стратегическите си суровини
Според БМГК страната трябва да определи собствен списък на стратегическите суровини, да ускори геоложките проучвания и да създаде по-предвидими условия за инвестиции в нови проекти.
Темата придобива допълнителна тежест на фона на политиката на Европейския съюз, който поставя достъпа до критични и стратегически суровини все по-високо в дневния ред заради връзката им с конкурентоспособността, технологичното развитие и сигурността.
"Устойчивото развитие на сектора не може да се гради единствено върху благоприятната пазарна конюнктура. То изисква разширяване на ресурсната база, нови инвестиции и по-висока добавена стойност от собствените ни природни ресурси. България има всички предпоставки да бъде част от този процес", заяви инж. Драгомир Драганов.
По думите му страната разполага с ресурси, традиции и компании с необходимите знания и опит за реализация на подобни инвестиции. "Въпросът е дали ще създадем условия това да се случи тук, в България", допълни председателят на БМГК.
Той подчерта, че минната индустрия работи с дългосрочен хоризонт. "Решенията, които вземаме днес, са насочени към потребностите на обществото след десетилетия", каза Драганов.
Източник: БМГК
Държавата обещава повече проучвания
Министърът на енергетиката Ива Петрова заяви, че държавата ще работи за по-добро проучване и оценка на минералния потенциал на страната. Сред конкретните задачи е разработването на програма за стратегически и критични суровини, включително редкоземни метали.
"Светът се променя, а с него и стойността на ресурса, с който разполагаме. Все по-важно става да знаем реалния потенциал и как можем да го използваме разумно, така че ресурсите да носят стойност за икономиката на страната", заяви Петрова.
По думите й ще бъдат насърчавани проучванията за нови находища, както и възможностите за съпътстващ добив на продукти с висока добавена стойност.
Министерството на енергетиката работи и по дигитализацията на Националния геоложки фонд. До края на 2029 г. се предвижда да бъдат обработени над 15 000 геоложки доклада.
Паралелно с това се работи по създаването на информационна система за управление на концесионната дейност.
Министърът подчерта, че целта е по-доброто познаване на ресурсите да позволи и по-разумното им използване, така че потенциалът на българските находища да се превърне в по-висока стойност за икономиката.
Уран, волфрам и манган
Почетният председател на БМГК проф. дтн инж. Николай Вълканов насочи вниманието към конкретни възможности за разширяване на ресурсната база. Той посочи урана, волфрама и мангана като стратегически суровини, за които България разполага с потенциал. По думите му Камарата е подготвила предложения, които ще бъдат представени на правителството и Министерството на енергетиката.
"Ако говорим за стратегически суровини - имаме ги, но сами си пречим да ги развиваме", заяви проф. Вълканов.
Според него подготовката на нови проекти не трябва да бъде отлагана, тъй като хоризонтът пред част от действащите находища е ограничен. Той обърна внимание и на активната политика на други държави за осигуряване на достъп до суровини.
Източник: БМГК
Синдикатите искат единно управление на сектора
Президентът на КНСБ Пламен Димитров постави развитието на минерално-суровинния сектор в контекста на бъдещата индустриална политика на България. Според него подготвяната нова индустриална стратегия, заедно с енергийната и отбранителната стратегия, трябва да очертае развитието на българската икономика през следващите 20 години.
"Убедени сме, че трябва да начертаем ясния път на страната през следващите 20 години - как ще се развива икономиката на България и кои ще бъдат нейните двигатели на растежа", заяви Димитров.
Той изрази подкрепа и за възстановяване на единното управление на минерално-суровинния сектор в рамките на едно министерство. В момента отговорностите са разпределени между 3 ведомства. По думите му именно ясната дългосрочна политика е необходима, за да може секторът да бъде част от бъдещите двигатели на растежа, а решенията за ресурсите и индустрията да не се вземат на парче.
Конфедералният секретар на КТ "Подкрепа" инж. Александър Загоров също постави акцент върху конкурентоспособността и необходимостта Европа да разполага със стабилна собствена суровинна база. Той изрази подкрепа за възстановяването на уранодобива в България, като посочи натрупаните в страната знания и опит.
"За урана - силно подадена ръка, защото все още имаме спомен и опит, когато в тази държава уранодобивът съществуваше. Ако можем да го развием, какво по-хубаво, защото предизвикателството за електроенергия стои на дневен ред", заяви Загоров.
В официалното честване в "София Хотел Балкан" участваха стотици представители на индустрията, държавни институции, синдикати, работодателски организации, академичната и научната общност.
Сред специалните гости бяха министърът на енергетиката Ива Петрова, зам.-министрите на икономиката, инвестициите и индустрията, на образованието и на труда и социалната политика - Михаела Карадимова, проф. Сеня Терзиева-Желязкова и Данаил Русев.
На събитието присъстваха още почетният председател на НТС по "Минно дело, геология и металургия" проф. дтн инж. Цоло Вутов, представители на Българската академия на науките, Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски", Химико-технологичния и металургичен университет, Университета за национално и световно стопанство и Университета за архитектура, строителство и геодезия, както и областни управители, кметове, работодателски организации и синдикати.
По традиция по време на честването бяха отличени компании и специалисти от минерално-суровинната индустрия за постигнати резултати и принос към развитието на сектора.
Сред наградените компании са "Родопи Еко Проджектс" за ръст на добива от 21% през 2025 г., "Елаците Мед" за иновации, "ДПМ Челопеч" и "ДПМ Крумовград" за нулев трудов травматизъм, както и "Асарел-Медет", "ДПМ Челопеч" и "ДПМ Крумовград" за грижа за природата.
"Асарел-Медет" получи и награда за социално отговорна кампания за проекта "Възстановяване на Алеята на свободата" по случай 150-годишнината от Априлското въстание.
Отличия за принос към българската минерално-суровинна индустрия и институционалното сътрудничество бяха връчени на "ЕнвироХеми България" и на представители на сектора и институциите.
Бяха отличени и ръководители от индустрията, сред които проф. д-р инж. Ивайло Копрев, Ченко Геров и Димитър Цоцорков, както и най-добрите студенти на Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски".
Сред персоналните отличия бяха и награда за принос към развитието на институционалното сътрудничество за Станислав Станков, директор на дирекция "Природни ресурси, концесии и контрол" в Министерството на енергетиката, както и награда за принос към международното и институционалното сътрудничество за д-р Роман Щифтнер, генерален директор на EUMICON, вицепрезидент на Euromines и управляващ директор на Австрийската федерация на производителите на цветни метали и на Австрийската асоциация за минно дело и стоманодобив.
За принос към българската минерално-суровинна индустрия беше отличена "ЕнвироХеми България" по случай 50 години от създаването на компанията, а за журналист беше награден Стефан Борисов от bTV Media Group.
Научно-техническият съюз по минно дело, геология и металургия отличи като заслужили миньори инж. Николай Пелтеков и инж. Иван Табов, а за почетни членове бяха обявени проф. д-р Георги Михайлов, проф. д-р Кръстьо Дерменджиев, проф. дгн Румяна Вацева и доц. д-р Стефан Бояджиев.
USD
CHF
GBP
