Отиваме в Куба. Наемаме къща в покрайнините на Хавана. Луксозна къща с всички необходими атрибути, които един космополитен турист може да иска - елегантно обзавеждане, нови уреди, висок клас произведения на изкуството, басейн на покрива на къщата, гледка към океана.
Звучи като в приказка, но все пак нещо липсва - нещо, което спъва огромна част от туристите; нещо, което не сме свикнали да липсва - интернет.
Собственичката на подобна къща - 47-годишната Леандис Диас - разказва, че е ситуацията е смешна. Потенциални клиенти се отказва само заради липсата на интернет, а всеки, който отива в Куба и не само, разбира се, иска да ползва интернет, това е нормално, казва Диас.
Проблемът е национален - Куба е едно от най-слабо окабелените и свързани държави в Западното полукълбо. В понеделник обаче страната предприе стъпка, която скоро може да сложи край на интернет кризата там - влязоха в сила нови регулации, целящи да разширят достъпа до интернет на екзотичния остров, пише The New York Times.
Предприетите от управата мерки позволяват да се създават частни кабелни и Wi-Fi мрежи в частни къщи и бизнеси. Позволява се вноса на рутери и друго оборудване, макар и правителството да държи с "железен юмрук" абсолютен монопол върху достъпа до интернет.
Куба стана "онлайн държава" през 90-те години на миналия век. Страната оттогава изостава в това отношение от голяма част от света, където се наблюдава все по-голям стремеж за свързаност. От години на острова достъпът до интернет е много скъп и стриктно контролиран заради притесненията на властите, че предоставяната от мрежата свобода на разпространяване на информацията може да има потенциален подривен обществен ефект.
Въпреки че правителството признава, че развитието на икономическите процеси със сигурност изисква по-голяма свързаност, продължава да се наблюдава и страхът, че по-широкият достъп до услугата може да подхрани публични несъгласия от много и различни характери, коментира професорът по политически науки в Американския университет във Вашингтон Уилям ЛеоГранд.
"Винаги е имало напрежение между политическия риск от разширяването на достъпа до интернет и икономическата необходимост от това", обяснява преподавателят.
Спрямо новите регулации гражданите ще могат да свързват със своите собствени рутери и оборудване, както и да споделят мрежата с други хора. Въпреки това обаче в страната е забранено да има малки оператори, които да либерализират този бизнес - монополната Държавна телекомуникационна компания ще бъде единственият интернет доставчик в цялата държава.
С новите правила ще се легализират някои вече съществуващи частни мрежи, които до момента са били тайни и са функционирали с помощта на контрабандно оборудване. По този начин ще се даде тласък на туристическия поток - ресторанти, кафенета, хотели и други ще могат да предлагат услугата легално - нещо, което е сред първите условия в голяма част от света.
През 2013 година Куба разреши публичния достъп до интернет. Даже беше пусната правителствена услуга за създаването на електронни пощи на хората, притежаващи мобилни телефони.
Две години по-късно, през 2015 година, властите създадоха 35 точки в страната, където имаше достъп до безжичен интернет срещу заплащане. Таксите за достъп до мрежата бяха намалени и все достигаха до 10% от средната месечна заплата. Въпреки това обаче тези "горещи точки" станаха много популярни. Огромните струпвания в парковете на хора, втренчени в смартфоните и лаптопите, станаха ежедневие.
По данни на неправителствената организация Freedom House, следяща нивото на демокрацията по света, към края на 2018 година тези "горещи точки" в Куба са били около 800.
В края на 2018 година интернетът стана даже популярен на острова, защото кабинетът разреши да се предлага 3G услуга, която предлага пълен достъп до мрежата за мобилни телефони.
Домашните законни връзки обаче остават рядкост и до днес - към миналия декември само 67 000 домове са разполагали с интернет. Повечето легални мрежи, до които са имали достъп офиси, са били ограничени за ползване до определени държавни служители и някои специални професии. Незаконните връзки станаха модни - чрез контрабандно или домашно оборудване. И правителството беше наясно с това, поради което с новите текстове дава срок от два месеца на тези незаконни мрежи да бъдат приведени в съответствие със закона.
"Тези регламенти допринасят за информираността на обществото, за благосъстоянието на гражданите, за суверенитета на страната, за избягване на смущенията в радиочестотния спектър, както и за предотвратяване на вредното въздействие на нейонизиращото лъчение", се посочва в изявление на Министерството на съобщенията във връзка с новите регламенти.
Според анализатори краткосрочният ефект от новото законодателство ще бъде минимален. Относно дългосрочния ефект - дяволът се криел в детайлите, както казва Тед Хенкен, професор по кубински въпроси в колежа Baruch в Ню Йорк.
"Куба има традицията да съпровожда новите регулации, които изглежда, че "отварят" нещата (пазара, пътуванията, интернет и т.н.), с нови санкции и контрол", обяснява ученият. По думите му ако законът регулира всички многобройни цифрови услуги и решения, които се появиха на пазара през последните година, то това не би трябвало да се възприема като сериозна стъпка напред.
USD
CHF
EUR
GBP
