Запътва ли се светът към първата си рецесия от 2009 година насам?

Световната икономика се клати и дали ще падне е големият въпрос, който тормози финансовите пазари, изпълнителните директори и коридорите на властта, пише Bloomberg.

Инвеститорите се зарадваха в петък, когато Съединените американски щати постигнаха частично споразумение с Китай. В края на миналата седмица дори се появиха знаци, че Великобритания може да постигне сделка за развода с Европейския съюз. Но дебатът колко близо е светът до първата си рецесия от 2009 година насам може отново да тръгне в мрачна посока.

По време на годишната среща на Международния валутен фонд тази седмица със сигурност ще има дискусии. Експанзията на световния брутен вътрешен продукт се забавя до 2,2 процента през третото тримесечие от 4,7 процента в началото на 2018 година. Новият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева вижда "сериозен риск" забавянето да се разпростре още по-широки и най-вероятно във вторник институцията ще намали прогнозата за растеж през 2019 г. от досегашните 3,2 процента - които вече са най-слабите от 2009 г. насам.

Пазарите на облигации вече показват притеснение - дълг за $14 милиарда вече носят отрицателни лихви. За сравнение, инвеститорите в акции изпратиха индекса MSCI World Index с 14 процента по-високо.

Ето какви са аргументите за възможността за световна рецесия през 2020 година.

Причини да се притесняваме

Търговската война

18-месечната търговска война на президента на САЩ Доналд Тръмп с китайския му колега Си Дзинпин вече подтисна световния растеж. В петък се появи лъч надежда, след като Пекин подписа, че ще купува повече земеделски стоки от Америка, а Белият дом ще спре очакваните нови мита върху китайски стоки.

Но най-трънливите проблеми остават реалност - както и повечето от митата - проблемите около кражбата на интелектуална собственост, принудителния трансфер на технологии и оплакванията отново китайските индустриални субсидии. Тръмп може да въведе и мита върху европейските автомобилни производители.

Проблеми в производството

Несъмнено производителите са най-големите жертви на търговската война, а световната активност се свива пет поредни месеца. Особено притеснение създава автомобилния сектор - главоболие за ориентираните силно към износа Германия и Япония. Бизнесът намалява инвестициите. И големият въпрос е дали проблемът в заводите ще застигне и услугите.

Геополитика

Търговската война между САЩ и Китай остава проблем, както и споровете между Великобритания и Европейския съюз относно сделката за Brexit. САЩ създадоха конфликт и с Иран, особено след атаката с дрон срещу арабските петролни полета, което може да донесе скок на цените на петрола.

Протестите в Ирак вече не са мирни, Турция започна офанзива в Сирия, а недоволството в Хонконг може да прати икономиката в рецесия. Аржентина е пред още една фискална криза и най-вероятно ще свали пропазарното правителство. Еквадор, Перу и Венецуела също имат политически проблеми. Процедуратата по импийчмънт на Тръмп, както и предстоящата изборна кампания през 2020 г., може да засили протекционистката му програма.

Свиване на печалбата

Растежът на печалбата на компаниите по света спря през второто тримесечие, удряйки по настроенията сред бизнеса и водейки до намаляване на капиталовите разходи. Зад проблема с печалбите стоят повишаващите се заплати и слаб растеж на продуктивността. Опасността е корпорациите да не започнат да намаляват работната си сила, нанасяйки удар и по увереността на потребителите и техните разходи.

Притиснати централни банки

Паричната политика може и да е по-хлабава днес, спрямо началото на годината, но централните банки вече нямат муниции, а и в някои случаи реагират твърде бавно.

Федералният резерв намали основната си лихва с около 500 базисни пункта през трите рецесии от началото на 90-те години, но започна тази година със само около половината от това налични. Европейската централна банка и Централната банка на Япония вече въведоха отрицателни лихви и има съмнения още колко по-ниско могат да паднат.

Неохотните правителства

Международният валутен фонд е сред тези, които призовават правителствата да отхлабят бюджетите си, но знаците показват, че фискалната политика няма да изпреварва събитията, а ще ги следва. Макар че Morgan Stanley изчислява, че първичните фискални дефицити са се покачили до 3,5 процента от брутния вътрешен продукт в големите икономики от 2,4 процента миналата година, се очаква през следващата година те да достигнат едва 3,6 процента.

Някои правителства харчат повече, но Китай и Германия - и двете има място за стимули - изчакват. Япония пък повиши данъка върху продажбите.

Причини да не се притесняваме

САЩ

Моделът, създаден от Bloomberg Economics, прогнозира, че рискът от рецесия в САЩ следващата година ще бъде едва 25 процента. И ако най-голямата икономика в света остане на краката си, това ще намали риска и от проблеми на други места по света. САЩ е и доста по-затворена икономика от останалите, което означава, че тя може да продължи да расте, дори и световната търговия да понесе удар.

Ръст на заетостта

Американският потребител остава опорен стълб на растежа, отчасти и заради невижданата от пет десетилетия ниска безработица. Макар пазарът на труда в САЩ да показва знаци на слабост, той би трябвало да продължи да подкрепя разходите на домакинствата. Безработицата е на рекордно ниски нива и в други икономики, включително в Европейския съюз.

Действията на централните банки

Федералният резерв намали лихвите два пъти тази година и може да го направи отново този месец. Европейската централна банка свали депозитната лихва с още 0,10 процентни пункта и пусна отново програмата си за количествено улесенение. Централната банка на Япония също обмисля нови действия.

Те не са сами, след като колегите им в Индия, Австралия, Южна Корея, Южна Африка, Бразилия и други също намаляват лихвите. Паричната политика се нуждае от малко време, за да свърши своята работа, но се очаква тя да окаже подкрепа.

Китай

Китай може и да не бърза да спасява положението, както правеше при предходни забавяния на растежа, заради притесненията, че ще увеличи отново нивата на задлъжнялост. Но тази позиция може да се промени, ако има нужда.

Пекин вече намали нивата на резервите в кеш, които банките трябва да задържат, до най-ниското ниво от 2007 година. Разходите за инфраструктура на местните правителства се очаква да се повишат.

По-малко излишъци

Предходните спадове бяха движени от кореция на излишъците, като например инфлацията през 80-те, спукването на технологичния балон в САЩ в началото на века или колапса в пазара на жилища десетилетие по-късно.

Този път инфлацията е слаба. И макар цените на акциите да са високи, те не са в територията на балона.

Четирите игри на нерви, които могат да ни вкарат в дълбока рецесия

Съдбата на световната икономика е на ръба на острието