Между политиката на президента на Съединените американски щати с Китай и Иран; обтегнатите отношения между премиера на Великобритания Борис Джонсън и парламента и Европейския съюз; най-вероятното връщане на Аржентина към перонисткият популизъм - съдбата на световната икономика е на ръба на острието. Всеки един от тези сценарий може да доведе до криза, пише за Project Syndicate Нуриел Рубини, професор в NYU Stern School of Business, CEO на Roubini Macro Associates, бивш старши икономист в Съвета на икономическите съветници на Белия дом. Работил е за Международния валутен фонд, щатския Федерален резерв и Световната банка. Преводът е на Money.bg.

В класическата игра на нерви, двама шофьори набират скорост един срещу друг, и първият, който завие е "губещият". Ако никой от тях не го направи, и двамата най-вероятно ще умрат. В миналото подобни сценарии са изучавани, за да бъдат оценени рисковете от съревнованието между великите сили.

В случая на Кубинската ракетна криза (или Карибската криза, както я наричат руснаците - бел. прев.), например, съветските и американски лидери бяха изправени пред избора да са губещи в очите на останалите или да създадат катастрофален сблъсък. Винаги въпросът е дали може да бъде намерен компромис, който да пожали животите и имиджа на двете страни.

В момента има няколко геоикономически игри на нерви. Във всяка една от тях неуспехът за постигане на компромис ще доведе до сблъсък, който най-вероятно ще бъде последван от световна рецесия и финансова криза.

Първото и най-важно състезание е между Съединените американски щати и Китай, които спорят за търговия и технологии. Второто е между САЩ и Иран. В Европа напрежението между британския премиер Борис Джонсън и Европейския съюз относно Brexit расте. На последно място е Аржентина, която може да създаде конфликт с Международния валутен фонд след победата на перониста Алберто Фернандес.

В първия случай пълноразмерна търговска, валутна, технологична и студена война между САЩ и Китай ще натисне още надолу производството, търговията, потребителските и капиталовите разходи, като ще вкара Щатите и останалите световни икономики в остра криза. По подобен начин военен конфликт между САЩ и Иран ще прати цените на петрола при над $100 за барел, създавайки стагфлация (рецесия в комбинация с повишаваща се инфлация). Това, в крайна сметка, се случи през 1973 г. при войната от Йом Кипур; през 1979 г. след Иранската революция и през 1990 г., когато Ирак нахлу в Кувейт.

Brexit сам по себе си може и да не създаде световна рецесия, но със сигурност ще предизвика такава на Стария континент, като по-късно тя ще засегне и останалите икономики. Широкото възприятие е, че "твърд" Brexit ще доведе до остра рецесия на Острова, но не и в Европа, тъй като Великобритания зависи в търговията си повече от ЕС, отколкото обратното. Това е наивно. Еврозоната вече страда от значимо забавяне и е в хватката на производствена рецесия. Холандия, Белгия, Ирландия и Германия - които са близо до рецесия - зависят силно от британския пазар.

Тъй като настроенията сред бизнеса в еврозоната вече са минорни като резултат от търговското напрежение между Съединените американски щати и Китай, хаотичен Brexit ще бъде последната капка. Просто си представете хилядите камиони и автомобили, чакащи на опашка да попълнят новите митнически документи в Доувър и Кале. Нещо повече, европейската рецесия ще подкопае световния растеж. И дори може да доведе до нови валутни войни, ако стойността на еврото и паунда паднаха твърде рязко спрямо останалите валути (особено срещу американския долар).

Криза в Аржентина също може да има световни последствия. Ако Фернандез се откаже от програмата на Международния валутен фонд за $57 милиарда, Аржентина може да преживее отново валутна криза и дефолт, както през 2001 г. Това ще доведе до изтегляне на капитал от развиващите се пазари, като може да създаде кризи в задлъжнелите Турция, Венецуела, Пакистан и Ливан, което ще усложни още повече ситуацията за Индия, Южна Африка, Китай, Бразилия, Мексико и Еквадор.

И в четирите сценария и двете страни искат да запазят имиджа си непокътнат. Американският президент Тръмп иска сделка с Китай, за да стабилизира икономиката и пазарите преди преизбирането му през 2020 г.; китайският му колега Си Дзинпин също иска сделка, за да спре забавянето в Поднебесната империя. Но нито един от двамата не иска да преклони глава, защото това ще подкопае политическата им власт у дома и ще даде повече мощ на другата страна. И все пак, ако до края на годината няма сделка, сблъсъкът става все по-възможен. Докато часовникът тик-така, лошият изход става все по-вероятен.

По подобен начин Тръмп си мислеше, че може да натисне Иран, като излезе от ядрената сделка и въведе санкции. Но иранците отговориха със засилване на регионалните провокации, знаейки много добре, че Тръмп не може да си позволи война и скок на цената на петрола.

Нещо повече, Иран дори не иска да влезе в преговори, които ще дадат на Тръмп възможност да се снима пред камерите на медиите, докато някои от санкциите не бъдат премахнати. И докато двете страни отказват да мигнат първи, рискът от инцидент расте.

Може би вдъхновен от Тръмп, Борис Джонсън в Лондон наивно смята, че може да използва заплахата от "твърд" Brexit, за да накара ЕС да предложи по-добра сделка. Но изправен и пред враждебен парламент, Джонсън играе две игри на нерви едновременно.

В Аржентина Фернандес казва, че МВФ е виновна за проблемите на страната. Самата организация може лесно да предизвика финансов колапс, ако не пусне следващия транш от $5,4 милиарда. Но никой кредитор не може да си затвори очите за дълг в размер на $57 милиарда.

Проблемът е, че докато компромисът изисква и двете страни да успокоят напрежението, тактическата логика на играта на нерви награждава безумното поведени. Ако направя така, че да изглежда, че съм премахнал волана си, другата страна няма да има друг избор, освен да завие. Но ако и двете страни премахнат своите волани, сблъсъкът става неизбежен.

Добрите новини са, че и в четирите случаи двете страни все още си говорят. Лошите са, че никъде споразумение не изглежда особено близко и възможно. И още по-лошо, в микса има огромни егота, които предпочитат да се ударят, отколкото да бъдат сметнати за страхливци. Така съдбата на световната икономика се държи на четири игри, за които не се знае как ще завършат.