Администрацията на Доналд Тръмп засилва натиска върху големи американски и международни компании, като превръща Белия дом в активен играч на пазарите. Според информация на Ройтерс, президентът и неговият екип водят преговори за десетки сделки в до 30 индустрии.
Като започнем от фармацевтика и енергетика и стигнем до чипове, изкуствен интелект и редкоземни минерали. Целта е стратегическо подсилване на американската икономика. И не по-маловажно - гарантиране на политически победи преди междинните избори през 2026 г.
Фарамцията - първи под прожекторите
Сред първите компании под прожекторите са фармацевтичните гиганти. Eli Lilly е била помолена да увеличи производството на инсулин, Pfizer - да произвежда повече от своите топ лекарства Ibrance и Lipitor, а базираната в Лондон AstraZeneca да обмисли нова щаб-квартира в САЩ. Почти ежедневно ръководители на сектора получават обаждания от Белия дом и ключови ведомства като Министерството на здравеопазването и Министерството на търговията, пише Ройтерс.
Във вторник Тръмп лично обяви сделка с главния изпълнителен директор на Pfizer Алберт Бурла. Цените на лекарствата ще бъдат намалени, а в замяна администрацията ще даде отстъпки от планираните мита върху фармацевтични продукти. "Съединените щати приключиха със субсидирането на здравеопазването на останалата част от света", подчерта президентът.
Сделки срещу дялове
Новият модел на Белия дом включва различни инструменти. Сред тях са от данъчни облекчения и гаранции за приходи до директно участие с дялове в компании. "Ако ще ви даваме парите, искаме и част от акциите", коментира министърът на търговията Хауърд Лътник, считан за основен архитект на сделките.
А примери вече има:
- Министерството на търговията получи "златна акция" при придобиването на U.S. Steel от Nippon Steel за $14,9 милиарда.
- Intel предостави 10% дял на правителството в замяна на средства по CHIPS Act.
- Пентагонът придоби 15% от MP Materials, а Apple се ангажира с дългосрочни покупки за $500 милиона.
- Министерството на енергетиката поиска между 5% и 10% дял в Lithium Americas, за да отпусне заем от $2,26 милиарда.
Финансовият гръб на стратегията е Международната корпорация за финансиране на развитието (DFC), чийто капацитет се планира да бъде увеличен осезаемо - от $60 на 250 милиарда.
Освен това Япония трябва да осигури още $550 милиарда по търговско споразумение, които ще финансират нов американски "Инвестиционен ускорител".
За и против
Бизнесът е разделен. Част от компаниите виждат шанс да получат достъп до федерални средства и стратегически партньорства. Други обаче се опасяват, че държавната намеса е прекомерна и може да наруши правилата на свободния пазар.
"Удивително е, че именно републиканска администрация ни отдалечава повече от традиционния капитализъм, отколкото която и да е демократическа", казва Джон Кофи, професор по корпоративно право в Колумбийския университет.
Критиците предупреждават, че подобен модел прави бизнеса зависим от политически решения, които могат да бъдат обърнати при смяна на властта. За компаниите остава въпросът дали да приемат държавата като акционер и партньор - или да рискуват да останат извън новата икономическа архитектура на САЩ.