Предстоящата среща между руския президент Владимир Путин и американския му колега Доналд Тръмп в Аляска се превърна в геополитическа победа за Кремъл още преди двамата лидери да са си стиснали ръцете. Разговорите, насрочени за петък, вече се възприемат като триумф за Москва, въпреки сложната икономическа ситуация в страната. Или именно заради нея.
"Това вече е голяма победа за Путин - за първи път от 2007 година той е поканен да се срещне с американски президент на американска територия. Това е прекрасно постижение от негова гледна точка - без условия и при отсъствието на Украйна и европейско представителство", коментира пред CNBC Ричард Портес, ръководител на икономическия факултет в London Business School.
Така или иначе, очакването е, че Вашингтон ще предложи на Русия част от украинските територии и смекчаване на санкциите срещу примирие. Киев е твърде вероятно да бъде принуден да приеме под заплаха да остане без подкрепата на американското разузнаване и даже без американско оръжие или европейско такова с американски компоненти - САЩ биха могли да наложат вето и над този износ.
Говори се и за "проекти от взаимен интерес" за двете суперсили, което е музика за ушите на близките до Кремъл олигарси от енергийната сфера и тежката индустрия. Партньорство с американските им еквиваленти означава бързо връщане на световната сцена и огромни приходи след няколко доста тежки години.
Икономистите отбелязват, че преговорите се провеждат в момент, когато Русия постига успехи на бойното поле в Южна и Източна Украйна, но икономиката на страната агресор изпитва сериозни затруднения под тежестта на международните санкции и упоритата инфлация от 9,4% към юни.
"Путин започва от относително силна позиция на бойното поле, но от икономическа гледна точка стартира от слаба позиция. Руската икономика не е в много добро състояние. Страната има значителен фискален дефицит, отчасти заради драстичния спад в приходите от нефт и газ поради ниските цени", обяснява Портес.
Икономическите предизвикателства пред Русия стават все по-видими. През юни икономическият министър Максим Решетников предупреди, че Русия е "на ръба" на рецесия. Месец по-късно централната банка намали лихвените проценти с 200 базисни пункта, за да стимулира забавящия се растеж.
Правителствените финанси също са под нарастващо напрежение. Приходите на Кремъл от нефт и газ - основният му източник на средства, спаднаха с 27% през юли в сравнение с предходната година, достигайки 787,3 милиарда рубли или около 9,8 милиарда долара. Това се дължи на падащите цени на суровия петрол и продължаващите европейски санкции срещу руския "сенчест флот" от танкери.
Приходи може да са слаби, но пък разходите продължават да растат заради непрекъснатите атаки срещу Украйна. Освен харчовете за оръжия, остават високи и средствата за мобилизиране на доброволци за армията и компенсациите за семействата на загиналите в безразборните и зле планирани атаки. Резултатът са разширяващи се дефицити - за първите седем месеца от годината разривът достигна 61,44 милиарда долара или 2,2% от БВП.
Икономистът Андерс Аслунд предупреждава, че ситуацията е достатъчно сериозна, за да принуди Русия да изчерпи финансовите си резерви. Руският национален суверенен фонд се сви от 135 милиарда долара през януари 2022 година до само 35 милиарда долара през май тази година, като се очаква да се изчерпа през втората половина на годината.
В тази ситуация определено изглежда, че със споразумение "а ла Тръмп" ще извлече повече ползи, отколкото при запазване на сегашното положение - с бавен, скъп и кървав напредък на фронта в Украйна и прогресивно влошаваща се икономика у дома.
Така накрая ще се окаже, че майсторът на сделките не е в Белия дом, а в Кремъл. Освен, разбира се, ако Доналд Тръмп не остане верен на себе си и не се отметне в последния момент.