Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши лихвите за втори път от началото на годината. На редовно заседание във Франкуфрт Управителният съвет взе по-скоро очакваното, но все пак горчиво решение да повиши основните лихвени проценти с нови 25 базисни пункта.
Лихвата по депозитното улеснение вече е 2,50%, лихвата по основните операции за рефинансиране е увеличена до 2,55%, а лихвата по пределното кредитно улеснение достигна 2,85%.
Ходът бе напълно калкулиран от финансовите пазари. Тонът също е ясен - времената на лесните пари остава далеч, а и битката с инфлацията ще продължи.
Защо ЕЦБ затяга примката?
През август инфлацията в еврозоната достигна 3,3%. Тя отново набра скорост след кратка пауза в края на миналата година. Продължаващият вече над седем месеца военен конфликт около Иран държи цените на енергийните ресурси и морския транспорт на високи нива.
С това се напомпват и производствените разходи за европейския бизнес. Наблюдава се упорит ръст при услугите и така заветната инфлация с граница от 2% се отдалечава все повече.
През юни ЕЦБ повиши трите лихви с по 25 базисни пункта.
"Рискове от инфлация може да се увеличават и по-нататъшно увеличение през декември може да е по-вероятно, но ЕЦБ все още трябва да действа внимателно. Икономиката е устойчива през последните шест месеца...", казва Марк Уол, главен икономист в Дойче банк в Лондон.
Решението не е изолирано събитие, а по-скоро част от глобален тренд на затягане сред банките. В същия капан са попаднали и Федералният резерв на САЩ и Японската централна банка. А европейската институция зависи много от американската.
Ако ЕЦБ спре да вдига лихвите, докато Фед го прави, еврото рискува да се обезцени спрямо долара, което пък автоматично би оскъпило целия внос на суровини, деноминирани в американска валута, припомнят експерти.
Към днешна дата цената на суровия петрол Brent върви над 100 долара за барел като увеличението за последните пет дни е с 10%. Цената на едро на газа в Холандия - стандартът на ЕС, също премина 80 евро за мегаватчас за първи път от януари 2023 г.
Какво следва?
ЕЦБ обяви и прогнозата си за икономически растеж за 2026 г. Проучването разкрива лек растеж от 0,9% в сравнение с 0,8% през юни, а инфлацията се очаква да бъде средно 3,0% тази година и 2,5% през 2027 г., пише изданието DW.
Председателят на институцията Кристин Лагард призна, че "инфлацията ще бъде по-дълга, отколкото са очаквали". От ЕЦБ не са обсъждали следващ ход.
За хората и бизнеса новото решение значи по-високи вноски по ипотеките, по-скъпи потребителски кредити и по-тежки условия за фирмените заеми.
Парадоксът обаче е, че за момента има твърде малко сигнали инфлацията във валутния съюз да се прелива масово в нов ценови шок по рафтовете за храни и базовите стоки. Въпреки това от ЕЦБ бързат да натиснат спирачката.
Анализатори посочват, че банкерите са сериозно обезпокоени от риска да закъснеят с реакцията си да вдигнат лихвите. За последен път Франкфурт бе принуден да действа с подобно агресивно темпо през 2022 г., когато започна войната в Украйна и се появи енергийна криза за блока.
Припомняме, че доходността по облигациите в редица европейски икономики също се увеличи рязко и достигна дългогодишни рекорди.
USD
CHF
GBP
