Пазарите в Европа отново са на тръни. Доходността по дългосрочните облигации в най-големите европейски икономики изкачи невиждани върхове, според Euronews.
Налице са много фактори, които играят роля. Един от тях е скъпият петрол.
Щом като енергийните ресурси поскъпват, то е малко вероятно централните банки да бързат със свалянето на лихвените проценти. Даже напротив - може да се наложи дори да се задържат високи за дълго време.
На практика това ще означава, че държавите ще трябва да плащат по-скъпо, за да финансират дефицитите си.
Петролът движи всичко
Доходността по 10-годишните държавни ценни книжа на Франция е ударила нива, невиждани от 17 години насам. Тя се е повишила до 4,12%, което е с 0,66% повече спрямо същия период миналата година, според Trading Economics.
Анализите за третото тримесечие обещават лек спад до около 4,02%, което продължава да е рекорд за последното десетилетие.
10-годишните германски ценни книжа пък са се изстреляли до най-високата си стойност от 2011 г., достигайки над 3,25%, отбелязва Euronews. За година се е повишила с около 0,55%. Очаква се леко охлаждане до 3,17% до края на годината.
Разпродажбата се е отприщила след като последните надежди за бърз дипломатически изход от кризата с Иран изчезнаха, отново.
Това оскъпи "черното злато", което пък си играе с упоритата инфлация на континента. Сортът Брент върви между 87 и 90 долара на барел, а провалът на дипломацията заплашва да остави цените високи до края на годината, отбелязва Ричард Картър от инвестиционната компания Quilter Cheviot пред Euronews Business.
ЕЦБ и лихвите
Играчите на пазара се подготвят за нов завой към затягане на паричната политика на Европейската централна банка от доста време. Инвеститорските залози вече говорят за повишаване на лихвите.
Според тях депозитната лихва на институцията е напът да достигне 2,75% до декември. Според Trading Economics вероятността за ново повишаване още през септември е вече 90%.
Скокът при доходността обаче не се дължи само на лихвите и инфлацията.
Проблем за всички
Инвеститорите се тревожат и от раздутите държавни заеми във Великобритания, Франция и Япония. Според тях масираното емитиране на дълг за инвестиции в AI надува предлагането.
Не трябва да забравяме и Италия, за която се очаква да рефинансира падежиращ дълг, равен на 17% от БВП за 2026 г. по данни на S&P Global Ratings.
Според анализи на Capital Economics фискалните перспективи пред тези държави са сред най-проблемните сред развитите икономики.
Правителствата в Лондон и Париж са изправени пред политическа нестабилност в последно време. Освен това се правят огромни разходи за отбрана и AI. Дългът на Япония пък отдавна надхвърли 250% от нейния БВП. Опасения има и че Японската централна банка ще вдигне лихвите през септември.
Доходността по държавните облигации расте, а това вдига цената на капитала в цялата глобална икономика - включително лихвите по ипотеките за обикновените граждани. Облигациите започват да конкурират директно дивидентната доходност от акциите.
USD
CHF
GBP