Продължаваме нашата поредица от аналитични материали, които сравняват възможностите за инвестиция. Можете да прочетете Част I тук.

След като банковият депозит трудно успява да защити покупателната способност на капитала в периоди на по-висока инфлация, много инвеститори започват да търсят следващото стъпало по скалата на риска. Именно тук на сцената излизат държавните облигации - инструмент, който често остава неразбран от индивидуалните инвеститори, но е в основата на портфейлите на пенсионни фондове, застрахователни компании и централни банки по целия свят.

На пръв поглед това изглежда парадоксално. Защо институции, които управляват трилиони долари, избират актив, който обикновено предлага по-ниска доходност от акциите? Отговорът се крие не в абсолютната доходност, а в ролята, която облигациите изпълняват в един добре структуриран портфейл.

Когато купувате държавна облигация, вие на практика отпускате заем на държавата срещу предварително определена лихва. Ако емитентът изпълни задълженията си, инвеститорът получава регулярни купонни плащания и накрая обратно номиналната стойност на инвестицията. Именно тази предвидимост прави облигациите толкова ценни за институционалните инвеститори. За разлика от акциите, където бъдещата доходност е неизвестна, облигацията позволява сравнително точно планиране на бъдещите парични потоци.

Това обаче не означава, че държавните облигации са безрискови. Един от най-разпространените митове е, че държавната гаранция автоматично елиминира всички рискове. В действителност инвеститорът трябва да отчете поне три различни вида риск.

Най-голямата инвестиционна грешка, която историята повтаря отново и отново

Една от най-опасните заблуди е убеждението, че настоящият лидер ще остане лидер завинаги

Първият е кредитният риск. При развитите икономики той обикновено е нисък, но никога не е нулев. Историята познава множество случаи на преструктуриране на държавен дълг, включително в страни, които дълго време са се смятали за напълно надеждни.

Вторият и много по-важен риск е лихвеният риск. Това е факторът, който често изненадва индивидуалните инвеститори. Ако закупите десетгодишна облигация с фиксирана доходност от 4%, а година по-късно новите облигации започнат да предлагат 6%, стойността на вече притежаваната облигация ще намалее. Причината е проста. Никой няма да плати пълната цена за инструмент, който носи по-ниска доходност от новите алтернативи на пазара.

Именно това наблюдавахме през последните години, когато централните банки по света започнаха агресивно да повишават лихвените проценти в опит да овладеят инфлацията. Цените на дългосрочните облигации отчетоха едни от най-сериозните спадове от десетилетия насам. За много инвеститори това беше болезнено напомняне, че дори активите, считани за защитни, могат временно да загубят значителна част от стойността си.

След десетилетие на доминация на Уолстрийт: Започва ли голямата ротация към Европа?

Това само по себе си не означава, че Европа ще изпревари САЩ

Третият риск остава инфлацията. Ако една облигация носи доходност от 4%, но инфлацията се задържи около 5%, реалната възвръщаемост отново става отрицателна. Това означава, че номинално инвеститорът печели, но реалната покупателна способност на капитала продължава да намалява.

Тук възниква логичният въпрос. Ако депозитите трудно побеждават инфлацията, а облигациите също не са имунизирани срещу нея, защо те продължават да бъдат толкова важна част от глобалните инвестиционни портфейли?

Отговорът се крие в диверсификацията. Исторически държавните облигации често се представят добре именно в периоди, когато икономиката се забавя, инфлацията отслабва и централните банки започват да намаляват лихвените проценти. В подобна среда цените на вече емитираните облигации обикновено се покачват, компенсирайки част от загубите при по-рисковите активи като акциите.

Разбира се, тази зависимост не е абсолютна. Последните няколко години показаха, че при едновременно висока инфлация и покачващи се лихви както акциите, така и облигациите могат да бъдат под натиск. Въпреки това исторически именно държавните облигации остават един от най-ефективните инструменти за ограничаване на общия риск в портфейла.

За инвеститорите, които търсят около 5% годишна доходност, облигациите могат да бъдат особено интересни именно днес. След агресивния цикъл на повишение на лихвените проценти доходността по много държавни емисии достигна нива, които не бяха наблюдавани повече от десетилетие. Това означава, че за първи път от години инвеститорите могат да получат сравнително привлекателен доход, без да поемат риска, характерен за пазара на акции.

Защо най-скучните компании на Уолстрийт могат да се окажат най-интересната инвестиция?

Дивидентните крале отново привличат вниманието

Но тук трябва да направим едно важно разграничение. Високата доходност по облигациите не означава автоматично, че моментът за покупка е идеален. Ако инфлацията остане устойчива и централните банки бъдат принудени да задържат или дори отново да повишат лихвените проценти, цените на съществуващите облигации могат да останат под натиск. Затова успешната инвестиция в облигации изисква внимателно наблюдение на макроикономическата среда, а не просто избор на най-високата налична доходност.

Как се сравняват депозитите и държавните облигации?

*Зависи от кредитоспособността на държавата.

Най-важният извод е, че държавните облигации не са заместител на банковия депозит и не са конкурент на акциите. Те изпълняват съвсем различна функция. Докато депозитът осигурява ликвидност, а акциите търсят дългосрочен растеж, облигациите се намират по средата - предлагайки компромис между сигурност и доходност. Именно затова почти всеки голям институционален портфейл в света съдържа значителен дял облигации, независимо от пазарната среда.

Корпоративните облигации - когато по-високата доходност има своята цена

След като разгледахме държавните облигации, естествено идва въпросът защо изобщо инвеститорите биха купували корпоративни облигации. Ако държавата може да предложи относително сигурен доход, защо да се поема допълнителен риск, като се финансират частни компании?

Отговорът отново е свързан с основния принцип, който вече разгледахме - пазарът винаги плаща повече на онези, които са готови да поемат повече риск.

Къде грешат инвеститорите в края на всеки бичи пазар и защо това се повтаря

60 години история показват защо следващата голяма корекция може да е по-близо, отколкото изглежда

Когато една компания емитира облигации, тя по същество заема средства от инвеститорите вместо от банка. В замяна обещава да изплаща фиксирана лихва и при настъпване на падежа да върне главницата. Колкото по-стабилна и финансово здрава е компанията, толкова по-ниска доходност изискват инвеститорите. И обратното - ако бизнесът е по-задлъжнял, работи в по-цикличен сектор или финансовото му състояние поражда съмнения, инвеститорите ще поискат значително по-висока компенсация за поетия риск.

Именно затова корпоративните облигации могат да предложат доходност от 5%, 6%, 7% или дори над 10% годишно. На пръв поглед това изглежда като лесен избор. Защо някой би се задоволил с по-ниска доходност по държавни облигации, когато може да получи двойно повече?

Причината е проста. По-високата лихва не е подарък. Тя е оценката на пазара за вероятността нещо да се обърка.

Investment Grade срещу High Yield

Една от най-важните класификации на корпоративните облигации е разделението между инвестиционен клас (Investment Grade) и високодоходни облигации (High Yield).

Компаниите с инвестиционен рейтинг обикновено разполагат със стабилни парични потоци, добра кредитоспособност и висока вероятност да изпълнят задълженията си. Именно затова техните облигации предлагат сравнително по-ниска доходност.

При високодоходните облигации ситуацията е различна. Те се издават от компании с по-слаб кредитен профил, по-висока задлъжнялост или по-голяма чувствителност към икономическия цикъл. Доходността може да изглежда впечатляваща, но вероятността от финансови затруднения също е значително по-висока.

Много инвеститори виждат единствено процента, без да си зададат най-важния въпрос - защо пазарът изисква толкова висока доходност?

Един пример

Представете си две облигации.

Първата е издадена от глобална компания с десетилетна история, стабилни приходи и ниска задлъжнялост. Тя предлага годишна доходност от 4,8%.

Втората е емитирана от малка компания с агресивен растеж, ограничена история и значително по-висок дълг. Тя предлага доходност от 8%.

На пръв поглед изборът изглежда очевиден. Но ако втората компания изпадне във финансови затруднения и не изплати главницата, инвеститорът може да загуби години натрупвани лихви само с едно събитие. Именно това представлява кредитният риск - рискът емитентът да не изпълни обещанията си.

Доходността не трябва да се разглежда изолирано

Една от най-честите грешки е инвеститорите да сравняват единствено процентите.

Например:

• Банков депозит - 2,5%
• Държавна облигация - 4%
• Корпоративна облигация - 7%

Разликата изглежда огромна.

Но ако към тази картина добавим риска, оценката се променя.

Тази таблица показва защо професионалните инвеститори никога не разглеждат доходността отделно от риска. Две инвестиции могат да предлагат еднаква възвръщаемост, но да имат напълно различен профил на риск.

Какво правят големите институционални инвеститори?

Пенсионните фондове, застрахователните компании и големите фондови мениджъри рядко концентрират портфейлите си в една-единствена емисия. Вместо това те инвестират в десетки или дори стотици корпоративни облигации от различни сектори, държави и кредитни категории.

Причината е очевидна. Никой не може със сигурност да предвиди коя компания ще изпита финансови затруднения след пет години. Но чрез широка диверсификация ефектът от евентуален проблем при един емитент може да бъде силно ограничен.

Именно затова за повечето индивидуални инвеститори по-подходящ избор често са ETF-и или взаимни фондове, инвестиращи в корпоративни облигации, вместо покупката на една или две отделни емисии. Така рискът се разпределя между голям брой компании, без инвеститорът да разчита на правилната оценка само на един бизнес.

Могат ли корпоративните облигации да бъдат източник на желаните 5%?

Краткият отговор е - да, но не безусловно.

В среда на по-високи лихвени проценти корпоративните облигации от инвестиционен клас вече предлагат доходности, които за дълго време липсваха на пазара. Това ги прави значително по-привлекателни за инвеститори, които търсят баланс между доходност и риск.

Високодоходните облигации също могат да бъдат интересна възможност, но само ако представляват ограничена част от добре диверсифициран портфейл. Преследването на максималната доходност чрез концентрация в най-рисковите емитенти рядко завършва успешно в дългосрочен план.

Най-важният урок е, че корпоративните облигации не трябва да се оценяват по размера на купона, а по вероятността този купон действително да бъде изплатен.

Дивидентните акции - когато доходът расте заедно с бизнеса

Ако банковият депозит е инструмент за съхраняване на ликвидност, а облигациите представляват компромис между сигурност и доходност, дивидентните акции въвеждат съвсем различна логика на инвестиране. Те не обещават фиксиран доход, нито гарантират предварително определена възвръщаемост. Вместо това дават на инвеститора възможността да стане съсобственик в реален бизнес, който не само генерира печалба, но и споделя част от нея със своите акционери. Именно тази разлика превръща дивидентните компании в една от най-предпочитаните инвестиции за хората, които мислят не в рамките на следващите няколко месеца, а на следващите няколко десетилетия.

На пръв поглед дивидентът изглежда като обикновено парично плащане, което компанията извършва веднъж или няколко пъти годишно. В действителност той представлява много повече. Редовното изплащане на дивидент обикновено е знак, че бизнесът генерира устойчив свободен паричен поток, разполага със стабилен баланс и не се нуждае от цялата си печалба, за да финансира ежедневната си дейност. Компания, която успява да увеличава дивидента си в продължение на десетилетия, всъщност изпраща много по-силно послание от размера на самото плащане - тя показва, че бизнес моделът ѝ е преминал успешно през различни икономически цикли, рецесии, инфлационни периоди и промени в лихвената среда.

Именно поради тази причина професионалните инвеститори рядко започват анализа си с въпроса каква е дивидентната доходност. Много по-важно е какво стои зад нея. Високият дивидент може да бъде признак за изключително качествен бизнес, но може да бъде и предупреждение, че пазарът очаква сериозни проблеми. Когато цената на една акция се понижава рязко, дивидентната доходност автоматично изглежда по-висока, без компанията реално да е увеличила изплащанията си. Именно затова инвеститорите често попадат в така наречения "капан на високата дивидентна доходност", купувайки акции единствено заради големия процент, без да анализират дали бизнесът ще може да поддържа тези плащания и занапред.

Истинската стойност на дивидентното инвестиране не се крие в това колко получавате през първата година, а в това как този доход се променя през следващите двадесет или тридесет години. Докато една облигация ще продължи да изплаща същия купон до настъпването на падежа, една качествена компания има потенциала ежегодно да увеличава дивидента си заедно с растящите приходи и печалби. Именно тази способност превръща дивидентните акции в един от малкото финансови инструменти, при които доходът сам по себе си може да нараства значително по-бързо от инфлацията.

Най-доброто доказателство за това са така наречените Dividend Kings - изключително малка група американски компании, които са увеличавали дивидентите си всяка година поне петдесет последователни години. Това означава, че те не просто са изплащали дивиденти, а са намирали начин да ги повишават по време на нефтените кризи през 70-те години, двуцифрената инфлация, срива на фондовите пазари през 1987 година, дотком балона, финансовата криза през 2008 година, пандемията и всички последвали икономически сътресения. Подобна последователност трудно може да бъде постигната без силен бизнес модел, устойчиви конкурентни предимства и отлично управление на капитала.

Тъкмо затова за много инвеститори дивидентът не е просто паричен поток, а своеобразен тест за качеството на компанията. Бизнес, който успява да увеличава изплащанията към акционерите си повече от половин век, почти неизбежно е доказал, че притежава характеристики, които му позволяват да оцелява и да расте независимо от икономическата среда. Това е причината сред Dividend Kings да откриваме имена като Procter & Gamble, Coca-Cola, Johnson & Johnson, PepsiCo, Walmart и Dover - компании, които поколения потребители познават и използват ежедневно.

Какви са другите варианти за постигане на 5% доходност? Очаквайте Част III през следващата седмица!

*Материалът има аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет