В търсене на 5% годишна доходност: Голямото сравнение на всички инвестиции (Част I)

"Ако можех спокойно да печеля по около 5% годишно, щях да бъда напълно доволен."

Това вероятно е едно от най-често срещаните изречения, които може да чуете от хора, интересуващи се от инвестиции. Независимо дали става дума за млад човек, който тепърва започва да инвестира, или за пенсионер, който търси стабилен доход от натрупания си капитал, именно тази граница сякаш се е превърнала в своеобразен психологически ориентир.

Интересното е, че почти никой не казва, че търси 30% годишно. Малцина вярват, че подобна доходност може да бъде устойчива. От друга страна, 2% вече изглеждат недостатъчни, особено след годините на висока инфлация. Така между прекомерните очаквания и прекалено ниската доходност естествено се оформя една зона, която мнозина възприемат като разумен компромис. Именно около 5%.

Но съществува ли изобщо инвестиция, която може надеждно да носи около 5% годишно?

Това ли са най-качествените акции в света в момента?

Особено любопитно е присъствието на компании като Illumina и Teladoc

Това е въпросът, който стои в основата на тази статия.

Отговорът обаче не е толкова прост, колкото изглежда. Защото не съществува инвестиция, която едновременно да предлага стабилна доходност, нисък риск, висока ликвидност, защита от инфлация и пълна сигурност. Всеки актив има своите предимства, но всеки носи и определена цена.

Именно затова тази статия няма за цел да посочи "най-добрата инвестиция". Такава няма. Вместо това ще сравним всички основни класове активи, ще покажем каква доходност исторически са носили, какви рискове крият и при какви условия могат реално да помогнат на инвеститорите да се доближат до желаните 5% годишно.

Защото истинският въпрос никога не е колко печели една инвестиция.

Истинският въпрос е какво трябва да сте готови да понесете, за да получите тази доходност.

Колко всъщност означават 5%?

Преди да разгледаме различните възможности, заслужава си да поставим тези 5% в реален контекст.

Тази проста таблица показва защо търсенето на доходност е толкова важно. При малък капитал дори добрата процентна възвръщаемост трудно може да осигури значим пасивен доход. При по-големи портфейли обаче дори сравнително умерена доходност започва да генерира сериозен годишен паричен поток.

Тук се крие и една от най-честите грешки. Инвеститорите често се концентрират върху процента, вместо върху абсолютната сума. В действителност целта не е просто да се постигнат 5%, а тези 5% да бъдат устойчиви в продължение на десетилетия.

Най-голямата заблуда

Най-голямата заблуда във финансите е, че съществува инвестиция, която може едновременно да носи около 5% годишна доходност, да бъде напълно сигурна, лесно достъпна, защитена от инфлация и без съществени колебания в стойността си. Подобна комбинация звучи привлекателно, но реалността на финансовите пазари показва, че тя просто не съществува. Всеки клас активи предлага различен баланс между доходност, риск, ликвидност и предвидимост, а именно този баланс определя дали една инвестиция е подходяща за конкретен инвеститор.

В света на инвестициите няма безплатен обяд. Всяка допълнителна единица доходност изисква инвеститорът да поеме нещо в замяна. Понякога това е по-висока волатилност и временни загуби на капитала. Друг път цената е ниската ликвидност, която прави излизането от инвестицията трудно или скъпо. В други случаи инвеститорът трябва да приеме по-висок кредитен риск, валутен риск или по-голяма несигурност относно бъдещите парични потоци. Доходността никога не идва сама - тя винаги е свързана с определен компромис.

Именно затова две инвестиции, които на пръв поглед изглеждат сходни, могат да бъдат коренно различни. Един банков депозит може да изглежда сигурен, но често губи битката с инфлацията. Един апартамент под наем може да носи добър годишен доход, но изисква значителен първоначален капитал, постоянна поддръжка и носи риск от периоди без наематели. Дивидентните акции осигуряват растящ доход във времето, но цените им могат да се колебаят чувствително в краткосрочен план. Облигациите предоставят по-голяма предвидимост, но остават силно зависими от движението на лихвените проценти. Дори златото, което мнозина възприемат като сигурно убежище, не носи текущ доход и разчита изцяло на бъдещо покачване на цената.

Затова и основният въпрос не трябва да бъде: "Къде мога да получа 5% годишно?" Много по-важният въпрос е: "Каква цена съм готов да платя, за да получа тези 5%?" Именно отговорът на този въпрос разделя успешните инвеститори от онези, които постоянно преследват най-високата обещавана доходност, без да осъзнават риска, който стои зад нея.

Това е и идеята на настоящия анализ. Вместо да търсим "магическата инвестиция", която обещава всичко, ще разгледаме всяка от основните възможности пред инвеститорите през призмата на четири ключови характеристики - очаквана доходност, риск, ликвидност и необходимите компромиси. Защото в дългосрочен план успехът не принадлежи на инвеститорите, които намират най-високата доходност, а на онези, които най-добре разбират цената, която плащат за нея.

Всяка доходност има своята цена

След като приехме, че универсална инвестиция с гарантирани 5% годишно не съществува, идва следващият логичен въпрос. Ако всички активи могат потенциално да носят подобна доходност, защо инвеститорите не влагат парите си на едно и също място?

Отговорът е прост. Защото всяка доходност се "купува" по различен начин. Пазарът никога не подарява по-висока възвръщаемост. Той винаги изисква нещо в замяна. Понякога това е поемането на по-висок риск. Друг път инвеститорът трябва да се раздели с ликвидността си за години напред. В трети случаи цената се измерва с по-висока волатилност, по-ниска прозрачност или по-голяма зависимост от икономическия цикъл.

Именно това е фундаменталният принцип, който стои зад всички финансови пазари. Доходността не е награда. Тя е компенсация. Колкото по-голяма несигурност поема инвеститорът, толкова по-висока възвръщаемост пазарът потенциално предлага. Обратното също е вярно. Колкото по-сигурен изглежда един актив, толкова по-ограничен обикновено е неговият доход.

Това обяснява защо банковите депозити рядко носят висока доходност. Банката поема голяма част от риска, а вложителят получава сравнително предвидима, но ограничена възвръщаемост. При акциите ситуацията е противоположна. Инвеститорът става съсобственик в бизнеса и участва както в неговите успехи, така и в неговите неуспехи. Потенциалната доходност е значително по-висока, но същото важи и за риска.

Сходна логика съществува и при имотите. На пръв поглед покупката на жилище за отдаване под наем изглежда като лесен начин за генериране на стабилен доход. Реалността обаче е много по-сложна. Освен първоначалната инвестиция, собственикът трябва да отчете разходите за ремонти, поддръжка, данъци, периодите без наематели, административното време и ограниченията върху ликвидността. Получаваните 5% не са просто доходност. Те са възнаграждение за всички тези допълнителни ангажименти.

Дори държавните облигации, които традиционно се възприемат като един от най-сигурните финансови инструменти, не са лишени от риск. Те могат да загубят стойност при покачване на лихвените проценти, а ако инфлацията остане по-висока от доходността им, инвеститорът реално губи покупателна способност, въпреки че номинално получава положителна възвръщаемост.

Златото представлява още по-различен случай. То не изплаща дивидент, не носи купон и не генерира паричен поток. Единствената възможност за печалба идва от повишаването на цената му. Именно затова ролята му в портфейла е различна. То не съществува, за да осигурява доход, а за да изпълнява функцията на защита при определени макроикономически сценарии.

През последните години към традиционните инвестиции се присъединиха и редица нови инструменти като Buffer ETF-и, Covered Call ETF-и и различни структурирани продукти, които обещават по-привлекателна текуща доходност. И тук обаче няма безплатен обяд. Buffer ETF-ите ограничават потенциалната печалба в замяна на известна защита при спадове. Covered Call ETF-ите генерират по-висок текущ доход, но се отказват от част от бъдещото покачване на пазара. Всеки инструмент решава един проблем, но създава друг.

Затова професионалните инвеститори рядко започват анализа си с въпроса "Колко ще спечеля?". Много по-често те питат: "Какъв риск поемам, за да спечеля тези пари?". Именно тази промяна в начина на мислене отличава инвестирането от спекулацията. Докато спекулантът преследва най-високата възможна доходност, инвеститорът търси най-доброто съотношение между доходност и риск.

Голямото сравнение

Тази таблица показва една важна закономерност. Всички инвестиции могат да бъдат добри, но нито една не е идеална. Всяка предлага различна комбинация между доходност, риск, ликвидност и време. Именно затова изграждането на успешен портфейл рядко се свежда до избора на един-единствен актив. В повечето случаи успехът идва от правилната комбинация между различни инвестиции, които се допълват взаимно.

Банковият депозит - най-сигурната инвестиция или най-скъпата илюзия?

Ако попитате десет души в какво биха инвестирали парите си, когато искат максимална сигурност, вероятно поне половината ще отговорят по един и същи начин - банков депозит. Това не е случайно. В продължение на десетилетия депозитът се възприема като символ на финансовата стабилност. Парите са защитени, доходността е предварително известна, а вложителят не се притеснява от ежедневните колебания на финансовите пазари.

Именно тази предвидимост превърна депозитите в предпочитано място за спестяванията на милиони домакинства по света. България не прави изключение. Според последните данни домакинствата държат десетки милиарди левове в банковата система, като огромна част от тези средства практически не участват в инвестиционния процес. За мнозина спокойствието е по-важно от по-високата доходност.

Тук обаче се появява един въпрос, който рядко се задава.

Наистина ли депозитът е безрисков?

Отговорът е едновременно "да" и "не". Ако говорим за номиналната стойност на вложението, рискът е минимален. Парите ви почти сигурно ще бъдат там след година, две или пет. Ако обаче разглеждаме реалната стойност на тези средства, картината започва да изглежда съвсем различно.

Истинският враг на банковия депозит не е банковата система. Това е инфлацията.

Инфлацията действа тихо. Тя не намалява сумата по банковата сметка. Не виждате отрицателно число, не получавате известие, че сте загубили част от капитала си. Вместо това постепенно намалява покупателната способност на натрупаните средства. След няколко години със същите пари просто можете да купите по-малко стоки и услуги.

Именно затова професионалните инвеститори почти никога не разглеждат номиналната доходност. За тях има значение единствено реалната доходност - тоест какво остава след приспадане на инфлацията.

Да разгледаме един прост пример.

Представете си, че разполагате със 100 000 евро и ги инвестирате в банков депозит с годишна лихва от 2%. На пръв поглед резултатът изглежда положителен. След една година капиталът ви вече възлиза на 102 000 евро. Ако обаче през същия период инфлацията е 4%, покупателната способност на тези средства всъщност е намаляла. Номинално сте спечелили 2%, но реално сте изгубили приблизително 2% от стойността на капитала си.

Разликата изглежда малка, когато говорим за една година. Истинският проблем се появява при по-дълъг инвестиционен хоризонт.

Какво се случва със 100 000 евро?

*Приблизителна покупателна способност, изчислена след ефекта на инфлацията.

Тази таблица показва една неприятна истина. Възможно е банковата сметка да нараства всяка година, а реалното богатство на инвеститора да намалява. Именно това се случи в редица държави през последните години, когато инфлацията временно надхвърли значително доходността по депозитите.

Разбира се, това не означава, че депозитите са лоша инвестиция. Напротив. Те изпълняват изключително важна функция във всяко добре структурирано лично финансово планиране. Средствата за спешни случаи, резервите за непредвидени разходи или капиталът, който ще бъде използван през следващите една до три години, трудно могат да бъдат поставени в по-подходящ инструмент. Проблемът възниква тогава, когато депозитът започне да се използва като дългосрочна стратегия за увеличаване на богатството.

Историята показва, че това рядко работи успешно. През последния половин век инфлацията многократно е изпреварвала доходността по банковите депозити. В отделни периоди разликата е била малка, но в други е достигала няколко процентни пункта годишно. Натрупан във времето, този ефект се превръща в сериозна ерозия на покупателната способност.

Тук се крие и една психологическа особеност. Повечето хора възприемат ежедневните колебания на фондовия пазар като риск, защото ги виждат в реално време. Инфлацията обаче действа много по-незабележимо. Тя не предизвиква паника, не създава драматични графики и не води до резки движения в банковото извлечение. Именно затова често остава подценявана, въпреки че в дългосрочен план може да има далеч по-сериозни последици.

В крайна сметка депозитът не трябва да бъде разглеждан като инструмент за изграждане на богатство, а като инструмент за съхраняване на ликвидност. Неговата основна задача не е да направи инвеститора по-богат, а да осигури стабилност, достъп до средства и спокойствие в краткосрочен план. Това е изключително ценна функция, но тя не бива да се бърка с дългосрочното инвестиране.

Именно тук започва търсенето на алтернативи. Когато целта вече не е просто запазване на капитала, а реално увеличаване на покупателната способност, инвеститорите постепенно започват да разглеждат други класове активи. Първата естествена стъпка по този път обикновено са облигациите.

Какви са другите варианти за постигане на 5% доходност? Очаквайте Част II през следващата седмица!

*Материалът има аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет