Ако попитате повечето инвеститори какво определя успеха на финансовите пазари, вероятно ще получите отговори като "правилен анализ", "добър подбор на акции" или "висока успеваемост". Малцина обаче ще посочат концепцията, която стои в основата на почти всяко голямо инвестиционно състояние, създадено през последните сто години. Това е асиметрията на резултатите - идеята, че добрата инвестиция не е тази, при която вероятността да сте прави е висока, а тази, при която потенциалната печалба многократно надвишава потенциалната загуба.
На пръв поглед това звучи като игра на думи. В действителност обаче именно тук се крие фундаменталната разлика между начина, по който мислят повечето инвеститори, и начина, по който мислят най-успешните капиталови алокатори в света. Масовият инвеститор се опитва да познае какво ще стане. Професионалистът се опитва да разбере какво ще спечели, ако е прав, и колко ще му струва, ако греши.
Причината е проста. На финансовите пазари не получавате възнаграждение за това колко често сте прави. Получавате възнаграждение за това колко струва вашата правота.
Представете си двама инвеститори. Първият е прав в 70% от сделките си. Всеки път печели по 100 евро, а когато греши губи по 200 евро. Вторият е прав едва в 35% от случаите. Но когато е прав печели по 500 евро, а когато греши губи по 100 евро. Интуитивно повечето хора биха избрали първия инвеститор. Той изглежда по-компетентен, по-точен и по-надежден. Реалността обаче е различна. Първият инвеститор генерира едва символична положителна доходност. Вторият създава богатство, въпреки че греши почти два пъти по-често.
Точно затова някои от най-успешните трейдъри в историята имат успеваемост между 30% и 45%. Пол Тюдър Джоунс многократно е обяснявал, че не го интересува колко често греши. Интересува го единствено колко губи, когато греши. Стенли Дръкънмилър също не изгражда кариерата си върху висока успеваемост, а върху способността да концентрира капитала си в редките моменти, когато потенциалната печалба многократно превишава риска. Джордж Сорос печели милиарди не защото винаги е прав, а защото когато е прав, залага агресивно, а когато греши, излиза бързо.
Историята на капиталовите пазари е пълна с подобни примери. Ако се върнем към Amazon след спукването на интернет балона през 2000 г., ще видим компания, чиито акции губят над 90% от стойността си. Огромна част от анализаторите смятат, че бизнесът е обречен. Вероятността инвеститорът да сгреши изглежда значителна. Но ако Amazon оцелее и реализира визията си, потенциалната печалба е огромна. Именно това е асиметрията. Не висока вероятност за успех, а огромна разлика между възможната награда и възможния риск.
Същото се случва с Apple в началото на 2000-те години. Компанията е близо до фалит само няколко години по-рано. Пазарът я възприема като нишов производител на компютри. След появата на iPod, а по-късно и на iPhone, вероятностната структура на бизнеса започва да се променя драматично. Малцина могат да предвидят бъдещия успех на компанията, но инвеститорите, които разпознават асиметрията, получават възвръщаемост от хиляди проценти.
Nvidia е още по-ярък пример. В продължение на години компанията се възприема основно като производител на графични процесори за геймъри. Когато започва развитието на инфраструктурата за изкуствен интелект, малцина осъзнават каква ще бъде реалната стойност на тази технология. През 2015-2016 г. Nvidia изглежда като добра компания, но не и като бъдещ трилионен гигант. Именно тогава асиметрията е най-голяма. Когато акциите вече са поскъпнали десетократно и всеки говори за тях, голяма част от тази асиметрия вече е изчезнала.
Подобна логика можем да открием и извън фондовия пазар. Биткойн е може би най-добрият пример за асиметрична инвестиция през последните петнадесет години. Инвеститор, който е купил биткойн за 1000 долара през 2013 г., е рискувал максимум тези 1000 долара. Потенциалната печалба обаче е била практически неограничена. Дори малка вероятност за успех е била достатъчна, за да оправдае инвестицията от гледна точка на очакваната стойност. Именно затова някои от най-големите печалби в историята на капиталовите пазари идват от позиции, които първоначално изглеждат странни, рисковани или дори абсурдни.
Тук обаче идва големият проблем. Повечето инвеститори разбират концепцията за асиметрията на теория, но я унищожават на практика. Причината е човешката психология. Когато една инвестиция започне да носи печалба, мозъкът изпитва желание тя да бъде реализирана възможно най-бързо. Печалбата създава чувство за сигурност и удовлетворение. От друга страна, когато една позиция носи загуба, инвеститорът започва да търси аргументи защо трябва да изчака още малко. Така победителите се продават рано, а губещите се държат твърде дълго.
Изследванията в поведенческите финанси показват, че болката от загубата е приблизително два пъти по-силна от удоволствието от равностойна печалба. Именно това кара инвеститорите да действат ирационално. Те режат печелившите позиции и увеличават губещите. В резултат асиметрията се обръща срещу тях.
Историята на фондовите пазари е изпълнена с примери за това явление. По време на дотком балона много инвеститори продават рано акциите на Amazon и eBay, защото са доволни от удвояването или утрояването на капитала си. Същевременно държат губещи компании като Pets.com до самия край. През последното десетилетие много инвеститори продадоха твърде рано Nvidia, Microsoft или Tesla след ръст от 50% или 100%, но продължиха да държат губещи позиции с надеждата, че някога ще се върнат на нулата.
Уорън Бъфет често подчертава, че големите богатства се създават от няколко изключителни решения, а не от стотици малки успехи. Това е още едно проявление на асиметрията. Berkshire Hathaway притежава десетки компании, но огромна част от стойността е създадена от сравнително малък брой инвестиции като Coca-Cola, American Express, Apple и Geico. Не е необходимо всяка инвестиция да бъде успешна. Необходимо е успешните инвестиции да бъдат достатъчно големи.
Тази логика важи и за управлението на портфейл. Много инвеститори смятат, че диверсификацията означава да притежават голям брой позиции. В действителност истинската диверсификация е свързана с ограничаване на риска, като същевременно се запазва възможността за големи печалби. Един портфейл може да съдържа двадесет акции и въпреки това да бъде силно концентриран в една тема. Друг портфейл може да съдържа само пет позиции, но да има по-добра асиметрия на резултатите.
Особено важен е и въпросът кога асиметрията започва да се променя. Една акция може да бъде изключително привлекателна при определена цена и много по-малко интересна след поскъпване от 300% или 500%. Това не означава, че бизнесът е лош. Означава само, че съотношението между потенциалната печалба и потенциалния риск вече е различно. Именно тук много инвеститори се подхлъзват. Те се влюбват в дадена компания и спират да оценяват ситуацията обективно.
Може би най-полезният въпрос, който всеки инвеститор трябва да си задава, е следният: "Ако не притежавах тази акция днес и разполагах със свеж капитал, бих ли я купил на текущата цена?" Този въпрос премахва емоционалната привързаност и връща фокуса върху асиметрията.
В крайна сметка най-голямата заблуда в инвестирането е, че успехът зависи от способността да предвиждаме бъдещето. Реалността е много по-прозаична. Успешните инвеститори не знаят бъдещето по-добре от останалите. Те просто структурират решенията си така, че когато са прави да печелят много, а когато грешат да губят малко. Именно тази проста идея стои зад най-големите инвестиционни успехи на последните сто години.
Пазарите възнаграждават не честотата на правотата, а стойността на правотата. И колкото по-рано един инвеститор разбере това, толкова по-близо ще бъде до начина на мислене на хората, които създават истинско богатство.
Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
USD
CHF
GBP
