SpaceX превзема небето над главите ни - какво ще направи Европа?

Airbus, Leonardo и Thales се готвят да подадат официална заявка пред европейските регулатори за одобрение на сливане на бизнесите си в космическия сектор, известно под кодовото наименование Project Bromo.

Целта е амбициозна: изграждане на европейски космически шампион, способен да се изправи срещу SpaceX на Илон Мъск, нарастващите китайски амбиции и все по-ускоряващата се орбитална надпревара, пише Moby.

Трите компании са се договорили за структура, при която Airbus ще държи 35%, а Leonardo и Thales - по 32,5%. Новото дружество, което се очаква да стане оперативно около 2027 г., ще обединява производство на спътници, космически системи и свързани услуги.

Новата мегакомпания ще разполага с около 25 000 служители, годишен приход от 6,5 млрд. евро и портфейл от поръчки за над три години напред. Поне такива са плановете.

SpaceX струва повече от голяма част от Европа. Истинският въпрос е защо Европа няма свой собствен SpaceX?

Повод за размисъл

Намесени са и банкери - Leonardo са наели за съветници Bank of America, а Airbus - Goldman Sachs.

Защо SpaceX е такъв проблем

SpaceX направи ракетите по-евтини, но освен това и промени темпото на целия сектор. Starlink въведе нов модел за спътникови мрежи на ниска орбита, Falcon 9 нормализира честото изстрелване, а Мъск превърна космоса от правителствена територия в място за трилионен бизнес.

След рекордния си дебют на борсата, SpaceX сега планира облигационна емисия от поне 20 милиарда долара. Компанията има капиталова мощ, на която Европа трудно може да се противопостави.

Военното измерение прави въпроса неотложен. Войната в Украйна и по-широкото напрежение между САЩ и Китай превърнаха спътниковите комуникации, разузнаването от орбита и защитените правителствени мрежи от технология на бъдещето в инструмент за оцеляване.

SpaceX споделя защо центровете за космически данни с изкуствен интелект може и да не са бизнес рентабилни

Бъдещето на производителя на ракети може и да не е съвсем бляскаво

Директорът на Европейската космическа агенция (ЕКА) Йозеф Ашбахер го формулира директно: "Европа се е изложила твърде много на решения извън нейния контрол." Изборът, уточнява той, е между това дали Европа ще пилотира, или ще бъде само пътник.

Това е важно и за България. От една страна, в отбраната дрон и анти-дрон системите стават все по-важни, а те не могат да бъдат ефективни без сателитни комуникации. От друга - телекомуникационната инфраструктура на отдалечени места се оскъпява изключително много когато се налага прокарването на нови оптични трасета през сложен терен.

Няма да е лесно

Тук проблемът е, че на Стария континент трябва да се появи конкурент на SpaceX, докато междувременно ЕС се опитва да балансира между национални интереси, тежка бюрокрация и наложили се традиционни играчи, които просто не могат да приведат процесите си към новите реалности.

"Европа отпадна от Шампионската лига в по-долните дивизии. Имаме експертизата, имаме технологиите, но ни липсва мащабът", формулира Гийом Фори, главен изпълнителен директор на Airbus. Лоренцо Мариани от Leonardo е не по-малко директен: "Най-малкото, което Европа може да направи, е да обедини силите си."

Над половината активни сателити са с един собственик и той може да блокира украинската армия

ЕС и Китай работят по собствени алтернативи на Starlink, защото не вярват на милиардера

Проектът среща сериозна критика, и то от различни посоки. Германската OHB и испанската Indra Space предупреждават, че сливането ще ограничи конкуренцията на европейския спътников пазар, а OHB вече e загатнала за евентуално правно оспорване.

Самото сливане се случва на фона на финансови трудности - компании, които поотделно не са успявали да привличат достатъчно клиенти, сега се обединяват, без гаранция, че комбинираната структура ще промени фундаменталната пазарна динамика.

През 2024 г. Airbus регистрира загуба от 900 млн. евро в космическия си бизнес и обяви съкращаване на до 2500 позиции. Thales Alenia Space редуцира 15% от персонала си след нулева печалба същата година.

Скептиците посочват и структурен проблем: проектът изглежда ориентиран предимно към европейския институционален пазар, а не към глобална конкуренция с американците.

Някои анализатори са още по-критични. Ars Technica описа финансово-банкерския модел на консолидация като "най-глупавата идея", която може да се измисли - мегасливане, ръководено от инвестиционни банкери, трудно може да роди гъвкавостта, с която SpaceX работи.

И в най-добрия случай сливането се очаква да стане факт не по-рано от 2027 г., докато европейската нискоорбитална констелация IRIS² не се очаква преди 2030 г. С напрежението на източния фланг на Европа и преосмислянето на американските гаранции за сигурност, Европа може да няма лукса да чака толкова дълго.