Fitch: България може да приеме еврото през 2023 година, а Хърватия - през 2024-а

България може да приеме еврото от началото на 2023 година, а Хърватия - от 2024 година, ако се предположи, че двете държави успешно изпълняват критериите за влизане в ERM II и по-широките критерии за конвергенция. Това посочват от рейтинговата агенция Fitch в свой доклад, свързан с перспективите за въвеждането на единната европейска валута в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

2 причини, поради които България може да не влезе в чакалнята за Еврозоната през юли

Заявка на премиера Борисов може и да не се изпълни толкова бързо

"България формално започна процеса към присъединяване към валутния механизъм ERM II през юли 2018 година, като решението дали ще бъде допусната в него трябва да бъде взето до края на 2019 година", се посочва в документа.

Другата държава, която предприе подобна стъпка през тази година е Хърватия, като очакванията са тя да може да влезе в т.нар. "чакалня" до началото на 2024 година.

Хърватия очаква да приеме еврото до 2023 година

Загреб изпрати писмо с намеренията си за влизане в механизма ERM II

"Румъния изрази интерес към присъединяване към валутния механизъм, но все още няма посочен срок за това. Перспективите за приемане на еврото в Унгария, Полша и Чехия остават слаби на фона на липса на политическа готовност и в някои случаи с много ниска обществена подкрепа за членството в Еврозоната", се казва още в доклада.

Що се отнася до северната ни съседка, властите в Букурещ все още не са предприели действия към стартирането на процеса за влизане във валутния механизъм. Все пак в края на миналата година след среща на Централната банка на Румъния с парламентарните политически партии стана ясно, че страната може да приеме еврото в рамките на шест до осем години.

Румъния може да приеме еврото до 6 години

Букурещ предстои да одобри национален план за влизане във валутния съюз

По отношение на останалите три държави - Полша, Унгария и Чехия, все още липсва политическа воля за започването на този процес.

През пролетта на тази година от управляващата в Полша консервативна партия твърдо заявиха, че казват "не" на еврото. Тогава нейният лидер Ярослав Качински посочи, че Варшава ще се откаже от злотата, когато "нивото на богатството в страната доближи нивото на Германия".

В края на миналата година правителството в Чехия, по препоръка на местното министерство на финансите и централната банка, отказа да посочи целева дата за приемането на единната европейска валута.

От своя страна в началото на тази година Унгария отново потвърди, че не бърза да изостави форинта за сметка на еврото. През февруари месец в свое изявление гуверньорът на Националната банка на Унгария посочи, че страната ще приеме единната валута "в следващите десетилетия". Той добави, че е необходимо да бъдат проучени по-задълбочено ефектите от присъединяването към Еврозоната.

Никой в Полша не иска еврото. Поне докато икономиката не стигне тази на Германия

Централноевропейската държава може да се изравни със съседката си по растеж след 110 години, сочат изчисления