Политиката на сериозно увеличени бюджетните дефицити за тази и следващите две години, която правителството предлага в Средносрочната си бюджетна прогноза, неминуемо води до ръст на държавния и държавно гарантиран дълг (обединени в дълг на "Държавно управление) както в номинален размер, така и като съотношение спрямо БВП. Този ръст недвусмислено е показан в проекта за Стратегия за управление на държавния дълг, който е един от важните документи, съпътстващи проекта за Закон за държавния бюджет.

Във въпросната стратегия ясно се казва, че през периода 2022 - 2024 г. е предвидена възможност за поемане на нов държавен дълг в рамките на 7,3 млрд. лв. - 9,1 млрд. лв. годишно, като размерът на дълга в обращение, който следва да бъде рефинансиран, възлиза на 3,0 млрд. лв. - 3,5 млрд. лв. годишно. "През 2021 г. съотношението на държавния дълг спрямо БВП достига до ниво от 23,9 % (при 22,9 % през 2020 г.). В периода 2022 - 2024 г., въз основа на допусканията и прогнозното дългово финансиране, размерът на държавния дълг в абсолютни стойности и съотношението му спрямо прогнозния БВП ще продължи да нараства от 24,8 % в края на 2022 г. (35,5 млрд. лв.) до 29,3 % през 2024 г. (47,1 млрд. лв.)", пише в стратегията.

Поради нарастването на дълга ще се увеличават и бюджетните разходи свързани с плащането на лихвите по него. През 2021-а те са били 590. 8 млн. лева, а през 2024-а прогнозата е да надхвърлят 1 млрд. лева годишно.

По принцип увеличаването на дълга не е толкова обезпокояващо независимо, че за три години правителството планира да го увеличи с 15.9 млрд. лева (от 31.22 млрд. лева през 2021-а до 47.13 млрд. лева в края на 2024-а) или с 50.92 процента. Въпреки това в края на 2024-а очакванията са дългът на "Държавно управление" да е 30.3% от БВП или около два пъти по-нисък от Маастрихтския лимит от 60% от БВП.

В случая обаче по-важно е за какво се взема дълг. Една част от него е свързан с погасяването (рефинансирането) на излизащи в падеж стари задължения. "През тригодишния период 2022 - 2024 г. амортизационният профил на държавния дълг се характеризира с настъпващи падежи на облигациите, емитирани на МКП3, главно пласирани като част от основаната Глобална програма за емитиране на дълг на МКП. Размерът на предстоящите през този период погашения по еврооблигациите се движи в порядъка на 2,4 млрд. лв. - 2,9 млрд. лв. годишно, а общият съвкупен обем на погашенията по държавния дълг, съответно в диапазона между 3,0 млрд. лв. и 3,5 млрд. лв. годишно. Наличието в структурата на дълга на предстоящи падежи в големи обеми е основният фактор при формиране на заемната стратегия за набавяне на необходимия финансов ресурс за рефинансиране на дълга в обращение. На тази основа се планира преобладаващата част от необходимите дългови ресурси да бъде осигурена чрез пазарно-ориентирани търгуеми инструменти, както на местния, така и на международните капиталови пазари, позиционирани в различни матуритетни сегменти, в т.ч. разнообразяване на предлаганите инструменти при отчитане на съпътстващите ги рискове. Важен приоритет, допълващ тези мерки, е недопускане на допълнително концентриране на плащания в годините с натоварен погасителен профил", пише в проекта за Стратегия. Във вземането на такъв дълг няма нищо опасно, защото той е неутрален по отношение на ръста на дълговото бреме и дава възможност за запазване на текущите ликвидни резерви на държавата. Тук единственият риск е свързан с евентуално увеличаване на доходността, която може да ни се наложи да плащаме по новоемитирания дълг за рефинансиране.

Останалата част - между 4.3 млрд. лева и 5.6 млрд. лева годишно, от новия дълг обаче явно е свързан с правителствените политики и заложените по отношение на тях разходи в проектобюджетите за тази и следващите две години. Казано по друг начин, с тези милиарди ще се финансират бюджетните дефицити. И тук също не би трябвало да има проблем ако тези разходи, финансирани с дълг на първо място са временни и на второ в рамките на две-три последващи години биха довели до ръст на бюджетните приходи и съответно до намаляване на дефицита. Тук става дума за финансиране на реформи, водещи до увеличаване на приходите и/или до намаляване на бюджетните разходи и за финансиране на инвестиционни проекти, водещи до устойчиво нарастване на БВП. Увеличението на дълга без наличието на всички тези описани ефекти води до траен ръст на дълговото бреме, който след време може да застраши платежоспособността на страната и устойчивостта на валутния борд. България вече на два пъти е попадала в този ликвиден капан и влизането ни в Еврозоната по никакъв начин не намалява този риск.

"Завишените потребности от осигуряване на ново дългово финансиране в големи обеми, пряко обвързани с провежданата бюджетна политика и нуждата от средства за финансиране на правителствените нужди, в т.ч. на мерките за преодоляване на последиците от продължаващата пандемия от COVID-19 са определящ фактор за динамиката в нивото на държавния дълг през следващите години. Планираното на тази основа значително по обем дългово финансиране ще окаже влияние в посока нарастване на дълга в средносрочен план. Това от своя страна налага усилията да бъдат насочени към непрекъснат текущ мониторинг на размера и профила на дълга с оглед превенция от влошаване на параметрите и устойчивостта му, както същевременно гарантира спазването на законово регламентираните дългови ограничения", пише в проекта за Стратегия. Липсата на уточнение в нея колко време ще действа факторът COVID при разходите, дефицитът и размерът на дълга, създава впечатлението, че правителството го планира за целия тригодишен период до края на 2024-а. А това създава доста съмнения относно балансираността както на прогнозите за БВП, така и на бюджетите и на дълговите политики за тази и следващите години. Освен това в средносрочната бюджетна прогноза е записано, че през 2022-а анти COVID мерките ще погълнат 2.27 млрд. лева. Прибавяме към тази сума 3 млрд. лева за рефинансиране на падежиращи през 2022-а задължения. Общо стават 5.27 млрд. лева дълг. А оставащите 2 млрд. лева дълг до общия планиран за 2022-а размер от 7.3 млрд. лева новоемитиран дълг за какво ще се ползват? Този въпрос стои и за размерите на планирания новоемитиран дълг през 2023-а - 6 млрд. лева и през 2024-а -5.5 млрд. лева. През тези години погашенията по дълга са около 2.2 млрд. лева и ако кризата с COVID бъде овладяна би трябвало или размерите на новоемитирания дълг да намалеят, заради отпадане на анти COVID мерките и свързаното с това свиване на бюджетните разходи и на дефицита, или правителството да обясни за какво смята да харчи разликата между общия новоемитиран дълг за 2023-а и 2024-а и частта му предназначена за рефинансиране на падежиращи задължения. Тези въпроси трябва да станат обект на задълбочен и открит експертен дебат. В противен случай се създава впечатлението, че заради чисто популистки цели сегашните управляващи въвличат страната в дългова спирала, излизането от която е продължително и мъчително.