Експерт бие тревога: Идва най-мрачното десетилетие за парите ви от 50 години насам

Опасенията за "изгубено десетилетие" на борсите досега се дължаха най-вече на високите оценки на акциите. Сега се появява нов фактор на риска - рекордният държавен дълг на САЩ, пише Business Insider в свой материал.

Преди дни борчовете на САЩ достигната рекордните 40 трилиона долара.

Вместо да вдигнат данъци или да орежат разходи, за да го овладеят, политиците по-вероятно ще заложат на инфлацията като изход от дълговата спирала, смята Том Есей, основател на изследователската компания Sevens Report Research.

S&P 500 отново е почти толкова скъп, колкото през 1999 г. Историята предупреждава, но този път картината е по-сложна

Само по себе си числото не означава, че пазарът е на прага на срив

Това е и тезата в основата на т.нар. "търговия на обезценяването" (debasement trade или насочването на инвеститорите към Биткойн и ценни метали за сметка на основните валути - б.р.) - една от причините за скорошния ръст на доходността по дългосрочните американски държавни ценни книжа.

Доходността по 10-годишните и 30-годишните облигации вече е на едни от най-високите си нива за последните две десетилетия, тъй като инвеститорите се притесняват от инфлация заради силния икономически растеж, покачващите се цени на петрола и високите държавни разходи.

Исторически ръстът на доходността по дългосрочните облигации оказва натиск върху фондовия пазар, защото инвеститорите все по-често предпочитат безрисковата доходност пред акциите.

Защо централните банки продължават да купуват злато?

България е сред държавите с най-високо доверие към благородния метал

Есей обаче предупреждава за различен тип "изгубено десетилетие" - не рязък срив на Уолстрийт, а период на висока и устойчива инфлация, която "изяжда" реалната доходност от инвестициите.

Като пример той посочва периода между 1966 г. и 1981 г. Тогава стойността на акциите на практика не помръдва, но заради високата инфлация реалната стойност на портфейлите пада с около 50%. "Това е реалният риск за следващото десетилетие - не крах, а период, в който номиналната стойност на сметките изглежда добре, докато реалната покупателна способност тихо се топи", пише Есей.

При инфлационен сценарий, добавя той, дългосрочните облигации вече не работят като хедж срещу слаба доходност на акциите. Ако правителството обезценява дълга си чрез инфлация, инвеститорите ще искат по-висока доходност като компенсация, а по-висока доходност означава по-ниски цени на облигациите.

Точно това се случва между 1966 г. и 1981 г., когато корелацията между акциите и облигациите е трайно положителна, а дългосрочните ДЦК падат заедно с акциите в реално изражение.

Есей предлага и алтернативи за по-добра доходност в инфлационна среда:

• При облигациите - краткосрочни и средносрочни книжа, както и защитени от инфлация ценни книжа (TIPS). Дългосрочните облигации той определя като "епицентъра" на риска.
• При акциите - компании с ценова сила, растящи дивиденти и положителен паричен поток след отчитане на инфлацията, каквито са печелили през 1966-1981 г.
• Експозиция към материални активи - злато, компании, свързани със суровини, акции от развиващи се пазари и стоки, като директен хедж срещу обезценяването.

* Публикацията е с информационен характер и не представлява инвестиционен съвет.