Милиарди евро субсидии, но малко желаещи: Парадоксът на европейската декарбонизация

Водеща екологична цел на ЕС е постигането на климатична неутралност до 2050 година. Първият етап свършва в края на десетилетието, като целевите стойности са 55% по-малко нетни емисии на парниковите газове. Мерките включват обновяване на автопарка, внедряването на зелен водород, повишаване на енергийната ефективност и други.

По отношение на индустрията тези проценти са малко по-високи. Схемата за търговия с емисии (EU ETS) изисква нивата на обхванатите отрасли като рафинерии и производство на електроенергия да намалеят с 62% до 2030 г. спрямо 2005 г.

Благодарение на пазарния механизъм предприятията, които имат по-малко емисии, могат да продават неизползваните квоти (един тон CO₂), а тези, които ги надвишат, трябва да закупят допълнителни. Тъй като ЕС постепенно намалява общия брой, цената на емисиите се повишава и стимулира инвестициите в по-чисти технологии и производство.

За да се достигнат заложените стойности обаче, Съюзът насърчава внедряването на нови методи за улавяне и съхранение на въглеродните газове - най-вече в производството на цимент, стомана и химикали, което традиционно е основен замърсител. Оказва се обаче, че европейските стимули са нож с две остриета.

Има ли опасност от фалстарт на Националния фонд за декарбонизация

Първи реален продукт за еднофамилни сгради ще покаже дали фондът може да потръгне в смислена посока

Сложност на веригата

Основната идея е отделянето на въглеродния диоксид от изпаренията при производството и транспортирането му с кораб или тръбопровод до подземни хранилища. ЕК се стреми до 2030 г. да осигури капацитет за съхранение на CO₂ от най-малко 50 милиона тона годишно, като в рамките на десет години целта е да се нарасне пет пъти, пише The Conversation.

Именно тук идва и помощта на ЕС. Първоначалната инвестиция за изграждане на инфраструктура за пренос и съхранение е голяма, а бъдещите приходи - несигурни. Поради тази причина много компании отказват или отлагат да я направят, като вместо това предпочитат изкупуването на квоти.

Водещ фактор е и несигурността. Фабриките се колебаят да инвестират в улавяне на въглерод без надежден транспорт и съхранение, докато операторите на тръбопроводи се нуждаят от ангажименти от потребителите, преди да започнат строителството. Така се обособява един омагьосан кръг, чието пречупване е трудно, защото може да доведе до милиони евро загуби.

Поради тази причина ЕС осигурява европейски субсидии, които достигат стотици милиарда евро.

При неизпълнение или просрочване на залегналите в проекта цели обаче компаниите са длъжни да платят глоби. Сложността на веригата гарантира включването на много партньори и строителни звена. Забавянето при всяко от тях може да означава провал на проекта и големи финансови загуби. Така подкрепящият механизъм може да се окаже санкционен.

Според експертите ефективното разработване на политики следва да идентифицира и преодолее пречките и да възнаграждава изпълнението им, без да прави отговорни агентите за закъсненията, които не могат да контролират.

Нов завод: Един от световните химически гиганти стъпва смело в производството на зелен водород

Съоръжението ще произвежда и специални мембрани за горивни клетки

Политики

Според нуждите на кандидатите субсидиите могат да бъдат ранни - за намаляване на рисковете, свързани с инфраструктурата и координацията - или късни - стимули, свързани с резултатите.

Франция, Белгия и Германия се фокусират повече върху достъпа, тарифите и регулаторните правила, като свеждат до минимум публичното финансиране. За разлика от тях, Норвегия (която покри 80% от инвестиционните разходи за Northern Lights), Нидерландия и Дания разчитат повече на пряко публично участие във водещи проекти.

Невинаги обаче целите са постижими. Дания е пример за това - първоначално десет проекта са били одобрени за получаване на средства от фонд за 28,7 милиарда датски крони (3,84 милиарда евро). През юни 2026 г. обаче подкрепа е отпусната само на един. Това доказва, че целите трябва да отговарят на възможностите на сектора.

Едновременно с това рестриктивните мерки при неизпълнение на договора са накарали осем от десет проекта да се оттеглят преди втория кръг на оценка, което предполага, че схемата е поставила твърде голям риск за бенефициентите на този ранен етап от внедряването, коментира The Conversation.

В контекста на енергийната криза, поскъпването на горивата и крехките търговски взаимоотношения, зелените цели на ЕС изглеждат все по-малко като приоритет и повече като пречка. Липсата на правилна политика и невъзможността за адаптирането ѝ спрямо спецификите на местния пазар могат да се окажат поредният камък, който може и да не преобърне колата, но определено ще я забави.

Българската Hydrogenera договори мащабен проект за водород в Германия

Инсталацията ще работи в Украйна и ще е доставчик на германски компании