Все по-високите разходи за обслужване на нарастващите дългове са сериозен риск за правителствата по света, предупредиха икономисти. През първата половина на годината глобалният дълг е скочил с 10 трилиона долара до над 365 трилиона, показва изследване на Института за международни финанси (IIF), цитиран от CNBC.
Държавните дългове растат, докато доходността по средно- и дългосрочните облигации на редица от най-големите икономики достига най-високите си нива от над десетилетие. Това важи в огромна сила за САЩ, Япония, Франция и Великобритания.
Инвеститорите реагират на растящите лихви, натиска от цените на енергията, слабия икономически растеж и високите публични разходи.
Базираният във Вашингтон IIF посочва именно тези четири държави като икономики с "трайно големи дефицити и растящи лихвени разходи - проблеми, отдавна свързвани със свръхзадлъжнелите държави от развиващите се пазари".
Развитите икономики са платили миналата година над 3,3 трилиона долара лихви по държавни облигации, търгувани на международните пазари. Сумата надвишава глобалните разходи за изкуствен интелект (2,6 трилиона долара), за отбрана (3,1 трилиона) и за чиста енергия (2,3 трилиона).
Дългът се превръща и в политически проблем. Според IIF имаме "порочен кръг от избори и краткосрочни бързи решения" (добре познат и у нас - б.р.) и дългосрочна уязвимост, защото ползата от всеки допълнителен дълг намалява.
"С покачването на базовите лихви лихвените разходи ще скочат, а структурният натиск от здравеопазването и пенсионните системи остава до голяма степен неразрешен", добавят от института.
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) също публикува икономическата си прогноза. Според нея растящата доходност показва нужда от повече усилия за "ограничаване и преразпределяне на държавните разходи, повишаване на ефективността на публичния сектор и увеличаване на приходите".
Реформите са необходими, за да бъде дългът устойчив в дългосрочен план и правителствата да могат да реагират на бъдещи шокове.
Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ), заяви пред Би Би Си тази седмица, че шоковете в световната икономика "вдигат дълга като стълба, която не води към небето". Тя критикува липсата на действия от страна на правителствата.
"Има две неща, които трябва да се направят: да намалим нивата на дълга, като направим фискалната консолидация приоритет, и да гарантираме, че централните банки изпълняват мандата си за ценова стабилност. Не може да се подчертае достатъчно колко е важно да намерим смелостта да предприемем необходимите стъпки. Те са политически трудни, но необходими", каза Георгиева.


































































