От началото на август Законът за несъстоятелност на физическите лица може реално да се прилага, след като заработи свързаният с него регистър на българите, обявили фалит. Това се случва след повече от 15 години дебати "за" и "против" и на фона на доста въпроси, свързани с прилагането на текстовете и ефектите от тях.

Един от тях е как възможността за обявяване в несъстоятелност ще се отрази на кредитирането за всички. През годините банките - дългогодишни противници на личния фалит, предупреждаваха, че заради него може да се стигне до оскъпяване на заемите. Според експерта по лични финанси Петко Тодоров обаче такъв сценарий е малко вероятен.

Трети опит: Какво ще представлява личният фалит в България

Трети опит: Какво ще представлява личният фалит в България

Общественото обсъждане на законопроекта е в ход и вече има критики

"Българските банки в момента са относително консервативни и извършват много добра оценка на доходите, кредитната история, обезпеченията и възможността на клиента да обслужва кредитите си. По-скоро очаквам още по-голямо внимание към ранно преструктуриране на проблемни кредити, обезпеченията и възможността на клиента да обслужва кредита", коментира той пред Money.bg.

Тодоров напомни още, че именно чрез личния фалит даденото задлъжняло лице след време отново да стане икономически активно, всъщност се постига положителен ефект върху икономиката и кредитната система.

Експертът определи личния фалит като "една от най-значимите промени в сферата на личните финанси през последните години", но беше категоричен: "Това не е закон за опростяване на кредитите - това е механизъм, който търси баланс между интересите на длъжника и кредиторите".

Затова и далеч не всеки длъжник може да обяви личен фалит. "Най-важната дума е "Добросъвестност" - съдът преценява дали човекът е попаднал в тази ситуация по независещи от него причини и дали през цялото време е действал коректно спрямо кредиторите си. Ако някой е недобросъвестен и е вземал повече кредити, отколкото може да си позволи, определено това не е закон, който да опрощава неговите кредит", категоричен беше Тодоров.

Близо 50% от българите смятат, че ни е нужен Закон за личния фалит

Близо 50% от българите смятат, че ни е нужен Закон за личния фалит

България изостава с въвеждането на подобно законодателство

Затова и според него е правилно, че по закон всеки от нас има само една възможност за личен фалит в живота: "Това е един втори шанс, който ти се предлага. Личният фалит трябва да остане извънредна мярка, а не инструмент, който човек може да използва многократно".

В противен случай може да се стигне действително до скок на риска и по-скъпо кредитиране.

Тодоров сравни личния фалит с аварийния изход: "Хубаво е да го има, но се надяваме никога да не се наложи да го използваме". Затова и по думите му тази възможност трябва да се използва едва когато всички останали варианти - като преструктуриране на кредита или промяна на погасителния план, са изчерпани.

България единствена в Европа няма регламентация на личния фалит

България единствена в Европа няма регламентация на личния фалит

Какви са шансовете да се приеме такъв закон?  

"Най-добрата защита си остава доброто финансово планиране. Да не поемаме повече кредити, отколкото можем спокойно да обслужваме. Да имаме авариен фонд - да заделяме средства за непредвидени ситуации. Да мислим дългосрочно. Личният фалит не отменя нуждата от финансова дисциплина. Напротив, той ни напомня всъщност колко е важно да управляваме разумно парите си", заяви Петко Тодоров.

Целия разговор гледайте във видеото!