Трети опит: Какво ще представлява личният фалит в България

Трети път - за щастие. Такава е ситуацията с Проектозакона за личния фалит у нас. Текстовете, които трябва да премахнат т.нар вечни длъжници, бяха внесени в два парламента и така и не бяха гласувани. Сега Министерството на правосъдието е готово с нов вариант на рамката, която трябва да балансира между интересите на неплатежоспособните и на техните кредитори.

Подобни закони има навсякъде в Европа.

Каква е ситуацията сега?

"Действащото законодателство не допуска физически лица, които са в неплатежоспособност, да бъдат обявени в несъстоятелност. Неплатежоспособните длъжници са подложени на сериозни ограничения, стрес и притеснения от финансовите затруднения и очакванията на кредиторите", пишат от МП в мотивите към проектозакона.

България единствена в Европа няма регламентация на личния фалит

Какви са шансовете да се приеме такъв закон?  

Към момента Законът за задълженията и договорите регламентира 10-годишна давност за погасяване на парични вземания срещу физически лица, но тя не се прилага служебно - трябва да се докаже пред съда и то за всяко отделно вземане.

"Неплатежоспособните длъжници водят трудни преговори за извънсъдебно уреждане на дълговете си, стават ответници в отделни и често многобройни искови производства, понасят всякакви мерки в индивидуални изпълнителни производства от различни кредитори. Организирането на правна защита е често непосилно за тях", отбелязват от МП.

Близо 50% от българите смятат, че ни е нужен Закон за личния фалит

България изостава с въвеждането на подобно законодателство

Според министерството особено уязвими са добросъвестните длъжници, които са станали неплатежоспособни поради събития извън техните предвиждания и контрол - като временна или трайна загуба на трудоспособност, здравни проблеми, развод, загуба на работа и т.н.

Как работи личният фалит?

В законопроекта се посочва, че производството по несъстоятелност може да започне само по молба на добросъвестния длъжник - не може да се инициира от кредитор.

Кой обаче е недобросъвестен длъжник? Това е този, който:

• е осъждан за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление срещу финансовата, данъчната или осигурителната системи;
• е работоспособен, но през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е упражнявал трудова или друга дейност, която да е източник на доходи, независимо от начина на нейното възлагане и изпълнение, без основателни причини;
• през последните 3 години е извършил нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество;
• разпоредил се е със свое имущество безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност през последните 3 години;
• през последните 5 години е поел задължение по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членовете на семейството, които издържа, основни жизнени потребности и което задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му;
• представил е неверни или непълни данни, документи или доказателства за своето имущество и доходи пред съда или синдика във връзка с производство по несъстоятелност;
• не е оказал съдействие или е препятствал упражняването на правомощията на съда и на синдика относно проверката на имуществото му, опазването и попълването на масата на несъстоятелността;
• не е изпълнил задължения, предвидени в този закон, в одобрен погасителен план или в извънсъдебно споразумение с кредиторите, с което е създал опасност за интересите на кредиторите.

Уточнява се и кой е неплатежоспособен - това е длъжник, който не е в състояние да изпълни едно или повече изискуеми парични задължения на стойност над десет минимални работни заплати за период от повече от 6 месеца.

И в този тип производство има маса на несъстоятелността, като тя не включва несеквестируемото имущество. Съдът определя и издръжка, която служи за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и семейството му. Тя идва от дохода или имуществото и подлежи на изменение при промяна в обстоятелствата.

Стартът на производството идва с обща възбрана и запор или други обезпечителни мерки върху собствеността на длъжника и назначаването на синдик. Така неплатежоспособният може в лично качество да прави разходи единствено за задоволяване на жизнените потребности на себе си и семейството си - и то само в рамките на определената издръжка.

"Тъй като производството по несъстоятелност се образува по молба на длъжника и се движи от желанието му за доброволно плащане, длъжникът следва да предложи определен план за погасяване още при подаване на молбата за образуване на производството. Право да предложат план имат също синдикът и кредиторите, които притежават най-малко една трета от приетите вземания", пише в мотивите към проекта.

Ако не бъде предложен, приет или утвърден такъв план, съдът обявява длъжника в несъстоятелност и разпорежда осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността.

3 години след утвърждаването от съда на погасителен план или от описването на имуществото на длъжника, вземанията в производството се погасяват - при условие, че е бил добросъвестен, заплатил е разноските и в крайна сметка поне частично е удовлетворил вземанията с цялото си секвестируемо имущество. При липса на имущество, задълженията се погасяват 5 години след решението за откриването на производството.

Не се погасяват следните:

• вземания, обезпечени с ипотека;
• вземания за глоби и имуществени санкции;
• вземания за непозволено увреждане;
• вземания за издръжка по закон;
• вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност.

Има и важно ограничение - гражданинът може да мине през процедурата по несъстоятелност само един път.

Критики

Темата за личния фалит у нас винаги е разделяла заинтересованите страни. Според единия лагер, подобна процедура ще намали натиска върху обикновените хора и ще им даде ясен спасителен път при тежки житейски обстоятелства. Правосъдното министерство също защитава тази позиция.

Според други обаче наличието на такъв закон ще окуражи рисковото поведение и недобросъвестните длъжници - и то за сметка на коректните. Сред критиките към сегашния проект е размерът на прага на неплатежоспособност.

"Средният размер на потребителски кредит е горе-долу толкова - около 10 000 лева т.е. всеки ще може да обяви частен фалит. Един така не добре помислен закон със сигурност ще доведе до по-висок кредитен риск и до по-високи лихвени проценти", коментира пред bTV Лидия Димитрова от Асоциацията за управление на вземанията.

Общественото обсъждане продължава до 11 декември.