62% от българите споделят, че не знаят какво представлява Законът за личния фалит, 13% знаят какво представлява, а 36% имат някаква представа. 69% от хората с доход под 500 лева на месец нямат изобщо представа от темата.

49% от българите обаче са на мнение, че трябва да бъде въведен правен режим на несъстоятелността на физическите лица, като малък процент не са съгласни да бъде въвеждано такова законодателство. Има опипване на почвата, но дефицитът на информация и неяснотта по темата е изключително сериозен. Такива са изводите от анализа "Личен фалит: Социални измерения и икономически ефекти" представени икономическият анализатор Владимир Сиркаров на пресконференция в БТА.

Сиркаров заяви, че България изостава с въвеждането на законодателство за личния фалит. Още в края на миналата година икономистите и финансистите обмисляли да изготвят доклад, който да покаже различните варианти и практики от страните в ЕС и извън ЕС от правна, икономическа и социална гледна точка, което е важно. Едно законодателство за личния фалит ще има влияние срещу много хора и бизнеси, посочи Сиркаров.

Резултатите от доклада доказали, че темата е изключително важна, нужно е обаче да се разгръща повече в медиите, а и сред самото общество.

Има тежък дефицит на информация и яснота за един подобен режим, който е важен за България, но изключително важно е как ще бъде въведен. Може да се види ситуацията от нещо, което може да доведе от положителни ефекти до дефекти, предупреди Сиркаров.

По думите му важно е да има експертен дебат, прецизиране на конюнктурата в България, така че Законът за личния фалит да помогне на физическите лица, които изпадат в тежко финансово положение, но да не се пречи на финансовата стабилност.

Финансистът Никола Филипов заяви, че темата за личния фалит тепърва ще се разисква. Темата била засегната по време на преговорите за съставяне на правителство, като от днес за утре са се опитали да променят функционирането на финансовия сектор, посочи Филипов.

Адвокат Деян Драгиев посочи, че липсват норми в законодателството, което да разрешава въпроса с личния фалит. Действащото законодателство не дава решение на въпроса с личния фалит, няма и действащо правно разрешение за една такава ситуация, посочи Драгиев. Голямата специфика на личния фалит при физическите лица и търговските дружества е, че ако вторите изпаднат в банкрут има два пътя - търговското дружество да бъде оздравено или да се стигне до ликвидация. При физическите лица такова нещо не е възможно.

В голяма част от ЕС, а и във Великбритания, законодателството за несъстоятелността обхваща и физическите лица, даде пример адвокат Драгиев.

Той добави, че изследването, посветено на личния фалит, е стигнало до извеждането на два типа промени в законодателството в потребителската несъстоятелност - силен стремеж кредиторите на физическото лице да бъдат удовлетворени и кредиторът да отстъпи, така че да се даде възможност на длъжника да започне отново да възстанови своето състояние. Другият тип законодателство е да се водят преговори за споразумение с кредиторите, преди да се обяви самия длъжник в несъстоятелност.

Ако бъде направено популистко законодателство, ще станем свидетели на едно оскъпяване на процеса и спад на икономическата активност. Много е важно при изграждане на целия законодателен пакет да се вземе предвид моралният елемент при отчитане на това как човек изпада в личен фалит, обясни от своя страна Кузман Илиев.

"Можем да кажем, че живеем в епохата на парадокса на ниските лихви. Това обаче води до високи лихви. Банките намаляват лихвите, за да можем ние да харчим повече и потребяваме повече и това е политика на всички големи централни банки. Всички тези пари минават и през финансовите пазари и стигат до крайните потребителски цени. Днес индексът на потребителските цени в България е 6%. Когато една банка отпуска кредит (ипотечен) на нива от 3% и види, че инфлацията е 6%, във времето тези високи инфлационни нива влияят и лихвите по кредитите тръгват нагоре. Това ще се усети следващите месеци", заяви още Илиев.