Ниски добиви и компрометирано качество - това представлява реколтата в Югоизточна България заради неочакваните екстремни студове от април, които поразиха насажденията в най-важния етап от развитието им.
При рапицата добивите са 145 килограма от декар, което означава загуба на около 50 процента от добивния потенциал. Пшеницата, в зависимост от степента на поражение, дава между 400 и 550 килограма от декар, при очаквани добиви от около 650 килограма от декар. Най-силно пострадалите посеви едва достигат 400 килограма от декар. Семената са дребни, с нисък хектолитър и липса на тегло - признак за стресово развитие след мраз и внезапни горещини, обясни пред БТА производителят и член на Българския фермерски съюз Мариян Пеев.
Пшеницата се търси на около 300 лева за тон, а ечемик - на 280 лева за тон. При добив от 500 килограма от декар, стопанствата са на загуба. По думите на Пеев, реалната цена, при която производството има икономическа логика, трябва да бъде поне 400 лева за тон.
Смесените стопанства понасят и допълнителен удар заради сринатата реколта на овошките, като обезщетенията от държавата още не са изплатени.
Не е розово положението и в Северна България. "За съжаление предстои поредната трудна година в българското зърнопроизводство и се надяваме на подкрепа, защото цените на торовете, както виждаме всички - растат. В същото време цените на зърното са трайно ниски, вървят още по-надолу и вече става въпрос за оцеляване", заяви пред портала Agri.bg производителят от Ловешко Андрей Мачуганов.
По думите му има информация за свръхпроизводство в Русия и Америка и това ще натисне цените още. Подобна е ситуацията и с царевицата, която у нас допълнително страда от високите температури и сушата през последните седмици.
Слънчоглед в риск
През последните години слънчогледът спасява реколтата, но сега и той е застрашен, предупреждават специалисти.
"Към момента слънчогледът все още е в кондиция, за разлика от царевицата. Въпреки това, предстоящите 10-15 дни с екстремно високи температури и продължаваща суша най-вероятно ще доведат до драстично намаляване на добивите. За нормалното опрашване по време на цъфтеж са необходими по-приемливи температури", обясни пред специализираното издание доц. Галин Георгиев от Добруджанския земеделски институт.