„Банките превключват на кредитиране", прогнозира от първата си страница „Дневник"
След повече от две години на почти пълно затишие вчера банкери дадоха заявка за увеличаване на кредитирането и намаляване на просрочията. Предпоставка за превключването е натрупаната от банките ликвидност, определена от изпълнителния директор на Пощенска банка Асен Ягодин като "гореща".

Банките вече трябва да погледнат към финансиране на нови проекти, за да могат да подобрят и доходите си, каза изпълнителният директор на Емпорики банк Гълъбин Гълъбов по време на IX-ия финансов форум "Банки, инвестиции, пари". Ако през миналата година ръстът на кредитирането наистина е бил маргинален, по думите на Ягодин вече се вижда промяна на тенденцията и възможност свиването на кредитните портфейли да спре.

В края на тази година може да се очаква кредитен ръст от 4-4.5% според прогнозите на Уникредит Булбанк, представени от главния й икономист Кристофор Павлов. По думите му отпускането на заеми започва да се нормализира. Павлов прогнозира, че негативните тенденции при кредитите както за обема им, така и на качеството им скоро ще се пречупят.

От края на миналата година и началото на тази вече се забелязва и забавяне на темпа на нарастване на проблемните кредити, което е сигнал, че банките са в състояние да се справят с просрочията, обясниха банкерите.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"

„Митничари питат за джобните ни", четем от първа страница на „Стандарт"
Митничарите вече ще ни питат и за джобните. На границата ще трябва да обясняваме с колко пари тръгваме и за какво ще ги харчим. Сега декларираме само над 10 000 евро. Подготвена промяна във валутния закон обаче ще разреши на митничарите да ни проверяват и за най-дребните суми. Идеята е данъчните да получават информация кой и колко пъти пазарува в чужбина.

Митничарите няма да проверяват всички, а предимно тузари. "Безумно е да ни тарашат като престъпници. Нито пък сме длъжни да се обясняваме за какво ще харчим парите си", възмутиха се бизнесмени.

С измененията в закона се предвижда още в 15-дневен срок в БНБ да се декларира всяко откриване на сметки в чужбина, както и купуване на ценни книжа от друга страна без посредник.
Още от статията на „Стандарт"

„Енергийни гиганти с интерес да инвестират в България", съобщава от първата си страница „Класа"
Френската „Газ дьо Франс" възнамерява да инвестира 100 млн. евро в енергийни централи за преработка на биомаса у нас. Компанията смята да изгради 4 централи в български градове, съобщи вчера министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов, след като откри Седмицата на гората. Интерес към преработка на биомаса са заявили още испански и български компании, допълни министърът. Подобни проекти по думите му ще доведат до оползотворяване на отпадъците от горите и земеделието и до изграждане на инфраструктура в горските масиви.

През последните години с около 40 000 дка годишно се увеличава българската гора. В момента излишната биомаса не се оползотворява и е оставена да гние. В закона за възобновяемите енергийни източници, който се гледа на второ четене в парламента, са разписани правила за използването на биомасата за енергия, но текстовете все още се уточняват.

В края на месеца се очаква у нас да пристигнат и шефовете на американската компания „Уестингхаус", които да обсъдят развитието на ядрената енергетика в България с премиера Бойко Борисов и енергийния министър Трайчо Трайков. Това стана ясно, след като вчера Трайков се срещна с американския посланик Джеймс Уорлик, съобщиха от министерството. В България се очаква да пристигнат Андерс Джаксън, президент за Европа, Средния изток и Африка в „Уестингхаус", и изпълнителният директор и вицепрезидент за Европа на компанията Хосе Гутиерес. На срещата американците ще представят възможностите на ядрения си реактор AP 1000.
Още от статията на „Класа"

"Новите гаражи неизползваеми", предупреждава от първата си страница „Монитор"
Над половината от подземните гаражи в новопостроените кооперации не се използват по предназначение, защото са много тесни, признават брокери от столичните агенции за недвижими имоти и предприемачи.

Според строителя Борис Кумпиков на места този дял достига и до 90% Колите не могат да маневрират и водачите им са принудени да ги оставят на улицата, казва той. За това на много места в столичния „Лозенец" например тротоарите са пълни с паркирани коли, уточнява той.

Печални примери за неизползваеми гаражи има много, казва брокерът Тихомир Цаков. Само в „Лозенец" над половината от подземните паркоместа не се използват. Така е сигурно и в останалите презастроени квартали на столицата. Почти във всички подобни съоръжения практически е невъзможно да влизат коли над среден клас, уточнява той.

На малки терени от 300-400 квадрата е почти невъзможно в подземните нива да се изгради едновременно абонатна станция и подземни места за колите. Отделен е въпросът, че гаражите особено в центъра се продават по 10 000 евро, а в тях може да влезе само малък автомобил, казва още брокерът.

Тихомир Цаков посочи като пример нова сграда в центъра, където чужд посланик не е могъл въобще да ползва подземния гараж, за да прибира мерцедеса си. Основно са неизползваеми подземните гаражи в имотите, изградени върху малки терени, пояснява Борис Кумпиков.
Още от статията на „Монитор"

„Банско и Разлог се вдигнаха на бунт срещу Еврокомисията", съобщава от първата си страница „Сега"
Интересите за застрояване на Пирин изкараха 300 души на протест срещу пратеници на Европейската комисия в Банско. Местните посрещнаха с жива верига експертите на Брюксел, които са у нас заради 2 наказателни процедури срещу България за нарушения на екологичното законодателство.

Протестиращите искат да се разреши строителството на нови ски зони в Банско, Добринище и Разлог, обединени в проекта "Мега Пирин". Те блокираха вчера движението към ски зоната над Банско и спряха микробуса, в който пътуваха експертите на ЕК. Чужденците пък са у нас заради сигнали за нарушения над Паничище и в местността Чалин валог, където в последните години бяха построени съоръжения, навлизащи в границите на националните паркове "Рила" и "Пирин". Сигналите за това бяха подадени от природозащитни организации.

"Природозащитните организации упражняват екологичен терор и чрез клевети компрометират дейността на публичния сектор и на частния бизнес в планинските региони. Те създават лош имидж на България, спъват новите проекти и развитието на туристическия сектор, земеделието и строителството", заяви председателят на коалиция "Природата за хората и регионите" Филип Цанов.

Кметът на Банско Александър Краваров подкрепи протестиращите и настоя евроекспертите да изслушат исканията им. "Съгласни сме, че икономическото развитие и опазването на околната среда трябва да вървят ръка за ръка. Трябва обаче да се спазва европейското законодателство, което предоставя баланс между икономическото развитие и околната среда. Необходимо е всичко да става след оценка на въздействието върху околната среда", отговори белгийският експерт от ЕК Жан-Франсоа Бракланг. Именно липсата на такава оценка е причина за наказателната процедура срещу България за лифта и ски пистите в Чалин валог.
Още от статията на „Сега"

„Вносни яйца удрят спекулата по Великден", разкрива „Сега"
Цените на яйцата, агнешкото и козунаците за Великден ще се гледат под лупа от работната група за наблюдение на храните, обяви вчера аграрният министър Мирослав Найденов.

"Дано агнешкото да не поскъпне рязко в следващите дни", пожела си министърът и продължи с объркани размисли може ли и трябва ли държавата да се меси в цените. Найденов изтъкна, че според пазарните правила по празниците цените скачат, защото търсенето се повишава, но "въпросът е да няма изкривявания". "Аз се надявам чрез контролните органи да се опитаме по някакъв начин не да влияем на цената, но виждате, че от социологическите изследвания 73% от българите искат държавата едва ли не да определи таван на цените. Това няма как да стане. Но с контролните механизми можем да не допускаме спекула", "разясни" агроминистърът.

Найденов посъветва любителите на агнешкото да се кооперират за покупка на цяло агне и после да си го разделят, за да им излезе по-евтино.

Междувременно вносители на яйца дадоха отпор на Съюза на птицевъдите, който преди дни обяви, че пазарът е залят с полски яйца - евтини, но с лошо качество. "Всяка година преди Великден се подема такава негативна кампания. Просто конкурентният внос пречи на някои български производители да надуват цените за празника", коментира пред "Сега" дистрибуторът Дарин Маринов.

"В момента част от българските фирми не продават и пробват изкуствено да вдигнат цената на яйцата. В цяла Европа и в Полша, откъдето ние в момента внасяме, е обратното - в месеца преди Великден започват промоции и цените тръгват надолу. Точно затова и ние навръх празника можем да предлагаме евтини и качествени яйца от внос", добави Маринов.
Още от статията на „Сега"

„Формулата на Найденов: Евтино агне, ако е за четирима", информира „Стандарт"
Министър откри панацея срещу високите цени на храните. Формулата срещу скъпотията е дело на земеделския шеф Мирослав Найденов. Той препоръча, за да плащат по-малко, няколко семейства да си разделят едно агне по празниците. Така може да ядат по-малко, но пък ще им е по-евтино. Животновъдите пък доразвиха идеята, като предложиха фамилиите, които си поделят агнето, да го сготвят дружно и да празнуват на една маса. Така ще спестят и от тока за готвенето, а ще им бъде и по-весело. Българските агнета обаче са кът по празниците заради тежките условия, при които са поставени животновъдите. Фермерите се оплакват от ниските изкупни цени, липсата на последователна държавна политика в сектора, а шапът е поредният бич, с който трябва да се справят. Ново огнище на опасната зараза беше открито вчера. Засегнатите животни са 22 говеда, 63 биволи, 145 овце, 109 кози и 12 свине, собственост на 9 души от с. Близнак, което попада в карантинната зона. Затова не е чудно, че по магазините се продава основно вносно замразено месо от Нова Зеландия.
Още от статията на „Стандарт"

„Лошите кредити замръзват до края на годината", информира „Монитор"
До края на тази година ръстът на лошите кредити ще достигне най-високата си точка. След това ще спрат да нарастват и дори може да се наблюдава обратната тенденция на намаляване на заемите, чиито получатели изпитват трудности с погасяването им. Това прогнозираха вчера водещи банкери по време на дискусия за развитието на банковия сектор.

По закон като „лоши" се определят заемите с просрочие на вноските над 90 дни.Най-значително забавяне на ръста на лошите кредити има при домакинствата и по-конкретно при потребителските кредити, каза Кристофър Павлов, главен икономист в УниКредит Булбанк. При фирмените просрочени заеми тази тенденция ще се прояви с леко забавяне най-късно до началото на 2012 г.

„Въпреки това лошите кредити няма да достигнат нивакоито да застрашават функционирането на банковата система", каза още Павлов. Според експерти родните банки могат да работят нормално и при 25% лоши кредити. Делът на просрочените кредити е близък до 20%, но половината от тях са преструктурирани, обясни Асен Ягодин, изпълнителен директор на Пощенска банка.

По думите му те би трябвало да се обслужват нормално и проблемът с лошите заеми всъщност не е толкова сериозен. „През последните шест месеца има забавяне на ръста на просрочените кредити и това е знак, че банките се справят с просрочията", коментира още Ягодин. Той също прогнозира, че през тази година има добри шансове да спре увеличението им.

Банкерите са единодушни, че кредитирането ще остане далече от нивата преди кризата, когато при отпуснатите заеми се отчиташе годишен ръст от 30-40%. Въпреки това според тях финансовите институции ще отпускат повече кредити и годината ще завърши с 4-4,5 на сто ръст на кредитите за домакинствата. Експертите посочват още, че кризата е имала оздравителен ефект и сега и банките, и клиентите са по-внимателни.
Още от статията на „Монитор"

"Георги Първанов разкритикува пакта "Евро плюс", съобщава „Класа"
Президентът Георги Първанов разкритикува вчера позицията на правителството за пакта „Евро плюс". Държавният глава изрази позициите си по редица актуални въпроси в интервю за сутрешния блок на bTV.

„Беше взето едно решение за създаването на пакта "Евро плюс" и България се присъедини някак си, образно казано, без да се усети как стана, с едно решение на МС на подпис, без да е проведено самото заседание. Тук има ако не нарушение, поне морален конфликт с конституцията", коментира Първанов.

„На този пакт аз гледам доста противоречиво. От една страна, той би трябвало да дава стимули на страни като България за развитие на конкурентност. Не само да спасява страни, които са пред фалит. Но ако ние помагаме на две страни, които са на ръба на фалита, аз питам: защо никой не мисли да помогне на страни като България?", каза президентът.

В тази връзка той заяви още, че е готов да свика КСНС по темата за икономическата и социалната сигурност у нас.
За предстоящите избори
Държавният глава съобщи, че на 12 април предстоят консултации с парламентарно представените партии, на които ще се обсъжда датата за президентските и местните избори. „Мисля, че изборите ще бъдат някъде между 20 октомври и 20 ноември", каза Георги Първанов.

„Бях силно изненадан, че кандидатурата на ГЕРБ за президент ще бъде мъж или жена", коментира президентът. Той не се съгласи с твърдението, че президентските избори са предрешени в полза на управляващата партия.
Още от статията на „Класа"

„Нужен ви е капитал в сектори за дълготраен растеж", казва в интервю за „Дневник" Ерик Берглоф, главен икономист на ЕБВР
Наскоро Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) представи официално традиционния си доклад за прехода на страните в региона за миналата година. В него за България се посочва нуждата от реформи, борба с корупцията, развиване на капиталовия пазар. За представянето в София бе Ерик Берглоф, главен икономист на институцията. С него разговаряме за растежа на българската икономика, за инвестициите на банката в страната, за работата й с правителството и бизнеса тук.
Излиза ли вече от кризата регионът, в който работи ЕБВР?
- Да, макар и по-бавно от други части на света. Все още има големи предизвикателства пред страните, в които работим, и тези предизвикателства станаха по-видими по време на кризата. В някои случаи в отделни държави в момента е трудно да преценим каква е перспективата пред растежа. Една от причините за тази по-бавна скорост са тъкмо недостатъчното инвестиции, които се влагат в тази част от икономиката.

Каква е скоростта на България?
- Ще ревизираме своите прогнози отново през май. Но ще бъде някъде между 2 и 3%, вероятно по-близо до 3 процента годишен растеж за 2011 г.

Но вашата прогноза към момента от 2.6% растеж е доста по-песимистична от тази на правителството от 3.6%...
- Е, все пак не трябва да забравяме каква беше ситуацията преди няколко години, какъв беше растежът. В момента страната е по пътя на своето възстановяване. Един процентен пункт разлика не е кой знае колко голям все пак. Това, което е съществено, е, че експортът на страната расте и това е много позитивна реакция на икономиката, това е окуражаващо.

Какви са най-големите притеснения, когато говорим за възстановяването на страната?
- Трябва да се поучим от уроците на кризата. Единият от тях, когато говорим конкретно за България, е, че твърде много пари отидоха в сектори като недвижими имоти и строителство, които не са в състояние да осигурят дълготраен растеж. Много е важно да се осигурят капитали за сфери, които са конкурентни на международно равнище. Това ще подпомогне и възстановяването на цялата икономика.

Друго важно нещо е, че растежът на износа дава възможност да се видят кои са ограниченията в икономиката - в случая такава пречка са състоянието на инфраструктурата и осигуряването на добър бизнес климат. Добре е България да продължи усвояването на еврофондовете. Институции като ЕБВР могат ефективно да помогнат в тази област.

Сегашното правителство специално акцентира силно на инфраструктурата, но пък получава много критики, защото не дава пари за по-високи заплати и пенсии...
- Това е разбираемо - хората сега искат да се говори основно за компенсация на доходите, но преди кризата имаше твърде рязко нарастване на заплатите в България, което отне част от нейните конкурентни предимства. А инвестициите в инфраструктура са вложения в бъдещето, те ще помогнат на икономиката в дългосрочен план.
Още от интервюто на „Дневник"