„В закъсалата БАН: 1523 лева за секретарка”, „Частни университети започнаха да приемат "и скъсани на матурите”, „Търговският регистър става платен”, „НАП събра над 1.2 млрд. лв. просрочени задължения”

„В закъсалата БАН: 1523 лева за секретарка", разкрива „Стандарт"
Секретарка от затъналия в безпаричие БАН взема повече от старши научен сътрудник първа степен. Жената, която прави кафето на шефа на академията - акад. Никола Съботинов, и вдига телефона му, се разписва срещу 1261 лв. всеки месец. Това установи разследване на "Стандарт". Според документите от Математическия институт на БАН, с които разполагаме, Съботинов е уредил секретарката си и с още два граждански договора. Тя прибира 150 лв. от Института по океанология във Варна и още 112 лв. от Института по хидро- и аеродинамика също в морската столица. Самият Съботинов е с два договора за общо 2392 лв.

Най-скандален обаче е случаят с главния научен секретар Стефан Хаджитодоров. Той получава заплати от 4 места за общо 4330 лв. Освен това е свръхчовек, защото по документи се труди от 0 до 24 ч.
Още от статията на „Стандарт"

„Частни университети започнаха да приемат и скъсани на матурите", предупреждава от първата си страница „Сега"
В стремежа си да привлекат повече студенти, университетите стигат до абсурди. Няколко частни висши учебни заведения вече записват и младежи, които са скъсани на матурите. Прием на двойкаджии са обявили Нов български университет, Бургаският свободен университет, Варненският свободен университет. Информация за държавни университети с подобна практика засега няма.

Тъй като и законът за народната просвета, и законът за висше образование не позволяват на скъсани на матурата да продължават в по-горна образователна степен, вузовете наричат тези студенти "курсисти". И им поставят условие до една учебна година да се явят на някоя от поправителните сесии на матурите и да изкарат поне тройка. Това на практика дава възможност на младежите да се явят поне на две поправки - през септември и май догодина, за да се доберат до заветната диплома за средно образование. Кандидат-курсистите все пак се явяват на приемния изпит на съответния университет.

Справка в приемните условия показва, че НБУ и Бургаският свободен университет не се интересуват на колко матури е бил скъсан кандидатът, но Варненският свободен е решил да не рискува с две двойки и да приема само с една. Във Варна са ограничили и специалностите, като не приема скъсани в "Право", "Информатика" и в архитектурния факултет. Оттам обявиха, че ще обучават курсистите на преференциални такси, но официална информация за размера им няма. Новата възможност "прием на скъсани" се представя като допълнителен шанс и удобство за младежите да не губят цяла година. НБУ пък приема двойкаджиите само в една специалност по техен избор.
Още от статията на „Сега"

„Търговският регистър става платен", съобщава от първата си страница „Дневник"
От 1 януари 2011 г. достъпът до търговския регистър, който по закон е публичен, да стане платен, предлага Министерството на правосъдието. Публичността на информацията за фирмите е от изключителна важност за сигурността на бизнеса и именно с този основен мотив преди четири години беше създаден единният електронен търговски регистър, до който всеки да има неограничен достъп.

Ведомството на Маргарита Попова обаче току-що огласи поправки в Закона за търговския регистър, според които цялата информация за търговците ще е може да бъде проверявана само след регистрация и заплащане на такса.

За целта ще се изисква електронен подпис или кредитна карта. В останалите случаи информацията ще се получава на място в Агенцията по вписванията срещу лична карта. Не е уточнено дали ще се плаща за всеки отделен документ или цялото фирмено дело.

Според проекта безплатна и общодостъпна остава информацията само за името на фирмата, датата на регистрацията, седалището й и адреса на управление. Всеки може да види и списък на актовете, обявени от дружеството, но за да ги прочете, ще трябва да си плати.

Според мотивите за промяната "С регистрирания и платен достъп  се осигурява възможност за проследяване и контрол на потребителите на информация от търговския регистър, съдържаща лични данни". Не е регламентирано обаче кой ще проследява справките в дадено фирмено досие.

Проектът приема за лични данни ЕГН, номер на личната карта и постоянен адрес на търговеца. Не е ясно защо само срещу заплащане ще може да се научава кой управлява или представлява дадена фирма и кои са собствениците й. Няма мотиви и за вкарването в "платения пакет" на основни актове на дружеството като устав и решения на общото събрание.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"

„НАП събра над 1.2 млрд. лв. просрочени задължения", съобщава от първата си страница „Класа"
Националната агенция по приходите (НАП) успя да събере 1,236 млрд. лв. просрочени задължения през първите шест месеца на 2010 г. Това показва справка за дейността на функция "Събиране" в агенцията. От тях 500 млн. лв. са от стари дългове по осигурителни вноски, които са влезли в бюджета през първото полугодие на 2010 г., а останалите над 730 млн. лв. са от просрочени данъчни задължения, в това число над 500 млн. лв. от данък върху добавената стойност (ДДС).Само за второто тримесечие на годината събраните просрочени дългове на компании и фирми скачат с 90 млн. лв. спрямо януари-март 2010 г. За първите три месеца ведомството на Красимир Стефанов е внесло в хазната 571,8 млн. лв. стари дългове, докато от април до юни техният размер е стигнал 664,2 млн. лв.

Над 10 пъти се е увеличила и събираемостта на просрочени задължения по корпоративни данъци за второто тримесечие на 2010 г. в сравнение с първите три месеца на годината - за април - юни в бюджета са влезли 110 млн. лв. просрочени корпоративни данъци, докато през първото тримесечие на 2010 г. НАП е събрала едва 19,5 млн. лв. по този вид данък. Според данъчните експерти подобрената събираемост на просрочените задължения се дължи освен на принудителните мерки за обезпечаване и събиране на дълговете, но и на партньорския подход на администрацията в случаите, в които компаниите имат временни финансови затруднения. Доказателство за това са разрешенията за неотложни плащания, което е вид споразумение между държавата и длъжника за начина на погасяване на неговите дългове към хазната. С него НАП дава позволение на фирми със запорирани банкови сметки да извършат неотложни плащания към контрагенти, така че да не фалира бизнесът им. За миналата година приходната агенция е издала два пъти повече подобни разрешения в сравнение с 2008 г.
Още от статията на „Класа"

„Усвояваме пари от ЕС с експерти от Световната банка", четем от първата страница на „Монитор"
Световната банка ще ни помoгне за усвояването на европейските фондове, като ни изпрати експерти. Това стана ясно вчера, след като министър-председателят Бойко Борисов и президентът на групата на Световната банка Робърт Зелик подписаха меморандум за активизиране на сътрудничеството за развитие на инфраструктурата в България. На срещата преди това е решено вече договорените заеми от институцията да се използват за подпомагане на изграждането на административния капацитет на страната, за да могат "да се отворят вратите на европейското финансиране". В най-скоро време 4-ма души ще бъдат изпратени в МРРБ, за да се заемат с проектите за пътища и БДЖ, а един консултант от Великобритания ще "бъде командирован" в министерството на икономиката. Ако успеем да изградим такъв административен капацитет, който да даде на МРРБ нови възможности, тогава ще можем да освободим повече фондове за подпомагане, заяви Зелик. Той напомни, че в тези трудни времена България успява да задържи своя дефицит сравнително нисък, а от друга страна, задлъжнялостта ни е само 15% от БВП. В САЩ този процент е 60%, сравни шефът на банката.

Важно е пътищата да се строят както трябва, да се преодолее корупцията и да има повече прозрачност - въпроси, на които Световната банка може да окаже подкрепа, каза още Зелик. Той заяви, че министър-председателят Бойко Борисов има прекрасен екип и „това е нещо, което се забелязва както в Европа, така и в САЩ". Оценката на шефа на най-голямата финансова институция в света е, че премиерът и неговият екип са постигнали много през последната една година в областта на борбата с престъпността, корупцията, спазването на закона. Според него правителството изпълнява бюджет, изпълнен с предизвикателства в период на икономическа криза. 

България има до 10 милиарда евро, които не са от заеми, а досега е успяла да усвои едва седем на сто от тези средства, защото от страна на Брюксел в миналото е имало притеснения, свързани с прозрачността и корупцията, и частично, защото България не можеше да предложи достатъчно проекти, които отговарят на стандартите и изискванията на ЕК, напомни гостът.
Още от статията на „Монитор"

„Румънци стават конкурент на БДЖ", информира „Стандарт"
Румънци ще ни бъдат конкуренти на пазара на железопътните превози на товари. Причината е, че най-големият частен жп превозвач у нас - "Българска железопътна компания" (БЖК), става румънски. Акционерът от северната ни съседка "Груп феровиар Ромън" вече изкупи 25% от акциите на "Агрополихим" и увеличи дела си в БЖК на 75%. Според машинисти в началото на 2011 г. румънците ще изкупят и останалите акции на девненската фирма в БЖК. И преди да стане това, обаче румънците вече контролират на 100% БЖК. За целта те освободиха изпълнителния директор Владимир Дунчев и назначиха на мястото му румънец. На насроченото за утре общо събрание на акционерите на БЖК Дунчев ще бъде освободен и от длъжността председател на съвета на директорите. От компанията утре ще бъде изхвърлен и досегашният председател на борда Филип Ромбаут. Така от 12 август БЖК ще бъде управлявана изцяло от румънци.

От регистрирането на БЖК досега цялото й мениджиране беше дело на Владимир Дунчев. Благодарение на контактите си той осигуряваше на превозвача голямо количество товари - над 2,3 млн. т през 2009 година и над 1,08 млн. т за първото полугодие на тази. Само за 4 години БЖК превзе над 20% от жп пазара у нас.
Още от статията на „Стандарт"

„Черноморието е заплашено с режим на тока", информира „Сега"
През следващите няколко дни може да се стигне до режим на тока по част от Черноморието, предупреди вчера шефът на Централното диспечерско управление инж. Митьо Христозов. Заради високите температури има реална опасност от свръхнатоварване на мрежата. Тя няма резервно захранване и затова и най-малката авария е критична. "Единственият изход от ситуацията, за да не се стигне до пълно разпадане на мрежата, е да се въведе режим на тока", обясни пред "Сега" Христозов. ЕVN, които снабдяват с ток тази част от България, вече са предупредени да очакват най-лошото.

Режимът, който ще е един час с електричество, три часа - без, ще важи за часовете между 13 и 22 часа и ще се усети от жителите и туристите, които почиват в района между варненското Старо Оряхово и Поморие. Това е същият район, който остана без ток на 23 и 24 юли т.г.

"Ситуацията е екстремна. Критични ще са следващите няколко дни до края на седмицата, когато температурите ще прескочат не само 33 градуса, но дори 35 градуса", каза Христозов. От предприятието, собственик на диспечерското управление - "Електроенергиен системен оператор", са установили, че в горещия 4 август потреблението на ток в цяла България е скочило с 15%. Христозов бе категоричен, че изобщо не става въпрос за недостиг на ток - електроенергия има достатъчно, просто мрежата по Черноморието няма да издържи на натоварванията.
Още от статията на „Сега"

„Промишлеността расте с невиждан през кризата темп", информира „Дневник"
Промишленото производство в България, което до голяма степен се задвижва от износа, нараства за четвърти поред месец през юни, а темповете на растеж на годишна база се ускоряват до най-високите нива от началото на кризата насам. Това показаха предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани вчера.

За юни отчетеният ръст по показателя на годишна база е 3.6%. За последно подобно увеличение е отчитано през първата половина на 2008 г. Сега обаче той идва спрямо ниска база от юни миналата година, когато икономиката вече потъваше и предприятията, притиснати от липсата на поръчки, свиваха производството си драстично.

Спрямо предходния месец май увеличението е двуцифрено - 11.6%. Прогнозите на повечето анализатори за БВП през второто тримесечие засега обаче са по-скоро песимистични - спад от 2 до 3%. Най-черните са, че той ще се свие с 3.2%, а най-оптимистичните за 0.7% спад.

Индустрията дава едва около 30% от БВП на България. Това означава, че рецесията в България не е към края си и все още е рано да се говори за възстановяване.

"Ефектите на ниската база и възстановяването на експортните пазари са сред основните фактори за изнесените от НСИ добри данни за промишленото производство.

Секторът беше и сред най-силно засегнатите през първите тримесечния на кризата затова при възстановяването на търсенето от европейските пазари заедно с нетрадиционни за България доларови пазари (както видяхме от цифрите за износа през второ тримесечие/ нормите на повишение са значителни", коментира главният дилър на инвестиционния посредник "Булброкърс" Кирил Гарчев.
Още от статията на „Дневник"

„Световната банка: Държавите да се въздържат от зърнено ембарго", съобщава „Монитор"
Световната банка призова страните износители на зърно да се въздържат от въвеждане на ембарго върху експорта на пшеница. Подобни ходове може да доведат до нова глобална криза в цените на хранителните стоки, уточнява Reurters, цитирана от vedomosti.ru. Миналия четвъртък правителството на Русия, която е един от най-големите производители на зърно, обяви временна забрана за износа на всички зърнени култури и брашно от страната до края на годината.

Според управляващия директор на Световната банка Оконджо-Ивеала резкият ръст на зърнените цени, който беше постигнат миналата седмица, засега не е довел до криза, но нестабилните цени на храните ще засегнат бедните държави.

В момента правителствата мислят за интересите на своите страни, но въвеждането на забраната може да влоши състоянието на световната икономика, глобалната търговия със зърно и да доведе до натрупване на излишни запаси, смята тя. При сегашните екстремни увеличения на цените на пшеницата светът е изложен на опасност от поредна криза с цените на хранителните стоки през тази година, пише Financial Times. Международните цени на храните днес са резултат от взаимодействието на три фактора: очакванията за бъдещото търсене и предлагане, ролята на спекулантите на пазарите за суровини, която се увеличава, и значението на цените на хранителните стоки за политическата стабилност в определени страни.
Още от статията на „Монитор"

„България и Сърбия изместиха част от "Южен поток", информира „Сега"
Българският премиер Бойко Борисов и сръбският президент Борис Тадич са се споразумели газопроводът "Южен поток" да пресече границата им в района на Димитровград, без да се съобразят с мнението на "Газпром" за това, съобщи руския в. "Комерсант". Руската газова компания се е обявявала категорично срещу този вариант, понеже трасето се удължава и проектът се оскъпява.

Дълго време Белград се опитваше неуспешно да убеди "Газпром" и сега пробва да постигне целта си с помощта на София, коментира вестникът. След срещата с Тадич във Варна Борисов не скри, че за варианта през Димитровград настоява президентът на Сърбия и заяви, че "в крайна сметка се договорихме". От своя страна Тадич гарантира участието на Сърбия в АЕЦ "Белене".

"Газпром" настоява газопроводът да влезе в Сърбия в района на Зайчар, който е на 100 км северно от Димитровград.
Още от статията на „Сега"

„Сладоледена мода - нови вкусове и икономични опаковки", обобщава „Дневник"
Лято, слънце и сладолед. Тази комбинация е открита доста отдавна в Китай - поне според най-разпространената информация.

Прилагана е от древните гърци, римляни (Нерон карал роби да му носят сняг от Алпите за сладолед), персийци, а някъде през Ренесанса рецептата за студения десерт е пренесена в Италия, откъдето започнало и по-масовото производство на сладолед.

После бил открит и фризерът и нищо вече не можело да спре разпространението на десерта по света. Така в наши дни в България по данни на агенцията за пазарни проучвания "Евромонитор интернешънъл" се продават близо 14 млн. л сладолед на година, а пазарът се оценява на 47 млн. евро.

Всички обичат сладолед, но дори и той, или поне пазарът на десерта, си има врагове. Тази година три от тях атакуват едновременно продажбите - кризата, лошото време и закъснелият сезон по Черноморието. Отражението им върху продажбите обаче се оценява различно от някои от производителите, които се съгласиха да коментират тенденциите на пазара.

Според някои пазарът леко ще се свие, а други не отчитат промяна в обема на продажбите. Анализ на "Евромонитор" предвижда спад на пазара в следващите няколко години (виж графиката). Пазарът обаче може да се развива с пускането на нови вкусове и икономични опаковки.

От лидера "Нестле айс крийм" отказаха коментар с мотива, че мениджърът на тази част от компанията не е в България. От фирмите "Феникс" (производител на сладоледите "Пианеди") също отказаха коментар, а други като "Изида" и "Джимис" не бяха открити.

Според прогнозите на "Евромонитор" тази година пазарът на сладолед в България леко ще се свие и от 47.1 млн. евро през 2009 г. в края на 2010 г. ще бъдат отчетени продажби за 47 млн. евро. Очаква се тенденцията да продължи и в следващите години.

"Тази година пазарът е по-слаб заради кризата, лошото време през юни и започналия много по-късно туристически сезон на Черноморието. Той на практика започна през втората половина на юли, а на морето всяка седмица е важна", коментира пред "Дневник" Янко Кръндаров, изпълнителен директор на "Дарко". Фирмата произвежда марките "Ескимо", "Казабланка" и "Милка" и е втора по пазарен дял след "Нестле".
Още от статията на „Дневник"

„Фалират фирмите с шеф многознайко", казва в интервю за „Стандрат" доц. д-р Марин Паунов е икономист, автор на 9 книги и над 50 публикации
Доц. Паунов, кризата е за всички, но едни бизнесмени стават милионери, а други фалират. Има ли рецепта за успех?
- Няма рецепта, разбира се. Но е вярно, че кризата е и възможност за развитие. Някой е видял в кризата повод за отчаяние, друг - мътна вода, в която може да направи нещо за успеха си. Неколкостотин години живеем в мътни води, така е. Но сме свикнали да се осланяме на себе си, имаме си механизъм за оцеляване -поединичното спасяване. Прилагаме го и днес. Има над триста определения за култура и едно от тях е "стратегия за оцеляване".

В този смисъл сигурно сме най-културната нация?
- Да, изключително културни сме.

Ако ви поискат три съвета от някоя малка фирма - какво се прави и какво не по време на криза? Някои казват не съкращавайте хора?
- Защо да не се съкращават хора - има служители, които са за съкращаване и кризата е удобен повод това да се случи. Може да доведе до успех на фирмата. Но не се наемам да давам такива съвети. Има доказано успешни начини на мислене - наричат се стратегии на бизнеса. За съжаление много от мениджърите у нас са над тези неща, имат самочувствие, граничещо с наглост, че си знаят всичко за управлението. И на ниво малка фирма, и на ниво държава. Една от червените нишки към успеха е, че кризата разрушава статуквото и носи нещо ново. И да се използва опитът на хората в Европа, САЩ и т.н., защото в историята на света е имало доста кризи.

А как стои българинът сред хората в Европа, какво показва проучването?
- Изследването е направено сред 43 хиляди души в 21 европейски държави и портретът на българина е формиран на тази база, не на лични впечатления или усещания. Ние сме изключително открояващи се на европейския фон. Сред десетината базови ценности в проучването само в няколко позицията ни не е крайна - първо или последно място.

И в какво най-много се открояваме от останалите европейци?
- Една от посоките е специфичният ни индивидуализъм. Индивидуалисти са и англосаксонските нации, но те не притежават нашата неспособност да понесем успеха на другия. БГ индивидуализмът е комбиниран със завист. Не е съчетан например с радост, че и другите успяват, за съжаление. Как се е формирал също е много интересен въпрос, най-общо - свързан е с националната ни съдба.

Пак турското робство ли е виновно?
- И то, разбира се. Не става дума само за чуждовладеене, а за тотално потискане на индивидуалното самочувствие, на социалната реализация. Човек една седмица да живее, без да е сигурен какво ще му се случи утре, според изследвания в тази област, се стига до необратими характерови изменения. Ами ако това се повтаря в много поколения? Идват и националните катастрофи, социализмът с неговото лицемерие. Поединичното спасение е напълно обяснимо.

Изследването потвърждава ли прословутото българско търпение?
- Да, но търпението ни има общо с лицемерието. На повърхността сме търпеливи, съгласяваме се в името на оцеляването, но после си правим, каквото си знаем. Ако на някой друг народ му направят това, което на нас ни правят 20 години, сигурно ще се стигне до масови вълнения, бунтове и т.н. У нас - имаме прекрасна поговорка - всяко чудо за три дни. Събираме се с близки и приятели, сядаме на масата със салата и ракийка, псуваме политици и системи, но на другия ден не се организираме да премахнем това, което ни мачка, а се стремим поединично да измъкнем кой каквото може от създалата се ситуация.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Страната ни може да събира около 30% от валежите", казва в интервю за „Класа" доц. д-р Стефан Модев, декан на Хидротехническия факултет в УАСГ
Г-н Модев, какво е състоянието на язовирите и водните съоръжения в страната?
- Все още страната ни е сред водещите в света, защото може да резервира около 30% от валежите. Средногодишният ни отток на територията на България е около 19-20 млрд. куб. м вода. За сравнение язовир „Ататюрк" в Турция има 42 млрд. куб. м обем.

От 60-те и 70-те години на миналия век докъм средата на 80-те години държавата е построила над 3200 язовира. Този период съвпада с огромното язовирно строителство на планетата. Имаме недовършени още около 20 такива съоръжения. За три от тях - "Нейковци", "Пловдивци" и "Луда Яна", се водят преговори за заем от Световната банка, с който да бъдат достроени. Останалите обаче са забравени и дори опасни. Трябва да вземем пример от страни като Турция, Иран, Ирак, които в момента инвестират изключително много в язовири. Единствено реализацията на хидровъзел „Цанков камък" ни „измива" очите пред света, че все пак и ние работим по подобен проект. От 90-те години България е спряла да работи по такива проекти.

Ние не сме богата на води страна, а една от най-бедните в Европа. И за да можем да живеем и да съществуваме, ни трябват язовири. Рано или късно, ако се вземе решение да се развива земеделието у нас, ще се усети нуждата от тези съоръжения. При зеленчукопроизводството например добивите нарастват 5 до 7 пъти, ако има добро напояване.

Тази година има много валежи и силни бури. Нормални ли са тези явления и има ли някакви опасности за населението?
- Очаквам наводнения след края на август. Сега предстоят горещи дни. Ще има отново нахлувания на арктични течения от север, които ще пресичат влажния въздух. Климатът зависи от хората в сравнително ниска степен. Затоплянето сега не е първото. Причините за това обаче не са съвсем ясни. Ясно е, че човекът изхвърля парникови газове, които влияят сериозно за затоплянето.

Въглеродният двуокис, който се излъчва с изригването на един вулкан, при няколко съществени избухвания в света променя климата за няколко години напред. Ако избухне и по-големият вулкан в Исландия, следващите 4-5 години на планетата ще бъде студено. Планетата се обвива в прах, това спира слънчевата радиация и температурите на земята падат.

Тези температури, които се наблюдават сега, определено не могат да се определят като нормални за лятото. Има и горещи дни, разбира се.

В това обаче няма нищо ненормално. Има нещо, което ние не знаем, и това е начинът на изваляване. България в миналото имаше 450 пункта, където се измерваха водите в реките. Днес са останали 196. Имаше над 1000 пункта, където се измерваха валежите - сега са под 700, като от тях едва ли има 100, които са с автоматични уреди. От информацията, която се подава от тях, зависи оразмеряването на уличните мрежи, водооттоците, всички магистрали и т.н.

Каква е причината за наводненията?
- В момента се намираме във фаза на повишени валежи. Има последователности от около 5-6 години с много вода и след това 5-6 години с малко. Периодът започна около 2003 г. и ще продължи вероятно до края на 2010 г.

Наводнението пристига като вълна, стена. Имаше твърдения, че наводнението в Съединение е станало заради изпускане на язовир, а над града няма такова съоръжение. Заради високото количество паднали валежи се формира вълна в 1-2 дерета в местността и тя се наводни.

Преди няколко години ситуацията в град Цар Калоян също беше много драматична. Сумарните обеми на всички язовири около града са от порядъка на 700-800 хил. куб. м. В техния водосборен басейн падна дъжд 13 млн. куб. м. Къде да отиде тази вода?
Още от интервюто на „Класа"

„Правим здравеопазването достъпно за хората", казва в интервю за „Монитор" Десислава Атанасова, председател на здравната комисия към НС
Г-жо Атанасова, темата за преструктурирането на лечебните заведения безспорно вълнува много обществото. Промените в закона вече са факт, парламентът реши да се закрият диспансерите. Ще има ли болници, които да последват тяхната съдба? Какво предвижда реформата и какво следва оттук нататък?
- Със закона за лечебните заведения всъщност започва реформата. Той вече е обнародван в „Държавен вестник", така че часовникът тиктака, както се беше изразила проф. Борисова в парламента. Какво предвижда реформата? Предвижда да се изработи национална здравна карта, която ще е предхождана от областни такива. Във всяка област (от всичките 28) областни комисии, назначени със заповед на министъра, ще разгледат кои лечебни заведения отговарят на изискванията и кои от тях ще формират областната здравна карта. За първи път при изработването на тази карта ще участват и пациентските организации, както и по един представител на общините, на чиято територия има лечебно заведение за болнична помощ. Критериите са  дейността им да отговаря на медицинските стандарти, да имат необходимия брой специалисти, които осъществяват тази дейност, да разполагат с необходимата апаратура за диагностика и лечение и да оказват 24-часов прием на пациенти.

Какво става с диспансерите?
- Създали сме условия те да се преобразуват в медицински центрове или в специализирани болници, или по решение на общинските съвети, защото повечето от тях са 100% общинска собственост, както и по решение на собственика на лечебното заведение за болнична помощ, което също може да е общинско, а може и да е държавно, каквито са областните болници, да може дейността им да се осъществява вече в лечебните заведения за болнична помощ, като те станат или новоразкрити отделения или пък клиники там.

Основната цел е да се подобри качеството на здравното обслужване ли?
- Целта е, първо, то да е достъпно и, второ, не само да съществува дадено лечебно заведение, но то да оказва и качествена и адекватна медицинска помощ.

Щом стана дума за достъпност, как ще отговорите на хората, които се притесняват, че населеното място, където живеят, може да остане без болница?
- На тези места ще има медицински центрове, които са с до 10 легла за 48 часа наблюдение и диагностика. Именно в тези медицински центрове ще работят определени специалисти. Проф. Борисова заяви пред здравната комисия, че когато са правили преглед, е преценено, че най-наложително е в тези центрове да има поне трима специалисти - по вътрешни болести, по образна диагностика и педиатри. Разбира се, това трябва да е съобразено със спецификата на района. Ако там населението е от над 80-годишни хора, съответно няма да има нужда от педиатър, а ще има нужда от кардиолог, от специалист по вътрешни болести и т.н. Много детайлно се мисли по този въпрос, за да се гарантира наистина достъпът на хората.
Още от интервюто на „Монитор"