Замислен още в края на 19 век, възроден през 80-те години на миналия век и изоставен на прага на прехода, един проект днес отново заема важно място в стратегическите планове на съседна Румъния. Става дума за изграждането на канал, който да свърже Букурещ с река Дунав.
Подобна инфраструктура на практика превръща румънската столица в пристанищен град с пряк достъп до Черно море и европейската мрежа от вътрешни водни пътища.
Забавено, но не забравено
Строителството на канала Дунав-Букурещ започва преди почти 40 години (1986 г.), като към момента на прекратяването му през 1990-а над 70% от изкопните дейности вече са изпълнени. Частично монтирано е и хидромеханичното оборудване, изградени са язовири, диги и укрепителни съоръжения.
Оттогава насам започнатото постепенно се разрушава. Въпреки вложените по онова време колосални над €2,7 милиарда (според днешна оценка), проектът остава "на трупчета" повече от 3 десетилетия.
Днес обаче румънската държава отново работи активно по възобновяване на проекта. Министерството на транспорта включи канала в Инвестиционната програма за развитие на транспортната инфраструктура до 2030 г., а чрез Националната компания за администриране на вътрешните водни пътища започна преглед на предпроектното проучване, изготвено през 2012 г.

Източник: iStock
През 2023 г. договор за преразглеждането му беше възложен на компанията Aqua Prociv Proiect SRL срещу 5,7 милиона леи. В момента тече процедура по издаване на екологично разрешително, което е ключово условие за реализацията.
Параметри
Идеята е, каналът да бъде с дължина от 73 км, преминавайки по долното течение на реките Арджеш и Дъмбовица. При реализацията ще се преодоляват общо 67,6 м денивелация благодарение на шест хидротехнически възела - с минимална дълбочина от 4,5 метра и пропускателен капацитет до 24 милиона тона годишно.
Освен че ще осигурява директен воден транспорт между Букурещ и Констанца, каналът ще свърже столицата с паневропейския транспортен коридор по река Дунав, отваряйки възможност за доставка на стоки до Виена, Франкфурт, Дуйсбург и Ротердам.
Очакваните ползи от възраждането на проекта са многопластови - както икономически, така и социални и екологични. Освен водния транспорт, каналът ще допринесе за производството на електроенергия, напояването на над 50 хиляди хектара земеделски площи, защитата от наводнения на единадесет населени места и снабдяването им с вода.
Предвидено е също така развитие на рибовъдство, озеленяване и туристическа инфраструктура. Проектът ще има съществен принос и към пазара на труда - очаква се създаването на над 21 хиляди временни работни места по време на строителството и над 500 постоянни в оперативния период.
Разходи и някои предизвикателства
Финансовата страна на проекта остава в процес на актуализация. Според предпроектното проучване от 2012 г., разходите възлизат на около 1,7 милиарда евро с ДДС. Но според ръководството на Администрацията на плавателните канали е възможно стойността да се удвои, предвид износването на съществуващата инфраструктура и необходимостта от съвременни технически решения.
Процесът по реализация включва редица важни етапи. Сред тях са одобрение на техническите и икономическите параметри, уреждане на отчуждителните процедури, както и съгласуване с институции от сферата на околната среда и урбанизма.
Предстои да бъде подготвен и актуализиран план за изпълнение с цел оптимизиране на времето за строителство. Въпреки това, времевата рамка за завършване на проекта остава несигурна.
Въпреки предизвикателствата, интересът към проекта нараства както сред институциите, така и сред обществото. Темата отново е на дневен ред и по време на местната изборна кампания през пролетта на 2024 г.
Тогава настоящият министър на енергетиката Себастиан Бурдуя и тогавашен кандидат за кмет на Букурещ, публично заяви подкрепа за реализацията на канала като проект от стратегическо значение за града и региона.
Дали този амбициозен воден коридор най-сетне ще бъде завършен, предстои да видим. Подобен успешен развой на нещата би имал ключово значение не само за румънската столица, но и за регионалната логистична мрежа.