„Вдигат глобата за пътуване гратис", предупреждава от първата си страница „Монитор"
Глобата, която плаща всеки „заловен" нередовен пътник в градския транспорт в София, ще бъде увеличена. Размерът на санкцията ще бъде обсъден от експертите на „Московска" 33 след лятната ваканция. В момента глобата за возене без билет е 10 лв.

„Сега се правят анализи с колко да бъде увеличена глобата. Размерът є трябва да е такъв, че тя реално да бъде събирана. Със сигурност всички експерти се обединяват върху мнението, че санкцията от 10 лв. е доста ниска и не играе ролята на разубеждаваш фактор да не се пътува гратис. Целта е не да се събират много пари от глоби, а хората да бъдат разубеждавани да не пътуват без билет", коментира в интервю за „Монитор" зам.-кметът по транспорта на Столичната община Любомир Христов. Според последните данни 14% от возещите се в транспорта са гратисчии.

Миналата есен на „Московска" 33 обсъждаха варианта нередовните пътници в градския транспорт да плащат по 20 лева глоба. Предложението, което бе на общинския съветник от ГЕРБ Орлин Иванов, обаче не влезе в поправките на наредбата за пътуване на територията на Столичната община. С промените в началото на годината бяха вдигнати цените на картите за студенти, ученици и пенсионери.
Още от статията на „Монитор"

„Външно бави паспортите за чужбина до половин година", съобщава от първата си страница „Сега"
Българите, които се намират в по-отдалечените места на света, са принудени да чакат личните си документи до половин година след като са готови - изумителен срок за страна от ЕС. Оказа се, че проблемите с доставката на личните документи в чужбина са на път да засенчат тези с издаването им и неспазването на сроковете от МВР. Външно министерство не поема никакъв ангажимент за срок на доставка. Официалната причина за това са икономии.

Вътрешното ведомство пое ангажимент да отпечата паспортите на българите в чужбина за 90 дни, но от МВнР обясниха на сайта си, че процесът по доставката "отнема известно време, което в голяма степен зависи от сегашните ограничени възможности за изпращане на куриерска поща". Неофициално дипломати признаха пред "Сега", че пътуването на документите понякога трае около шест месеца. Към този проблем е на път да се прибави още един - заради ръчната обработка при подаването на заявленията в консулствата, която отнема средно по 40 мин. за всеки документ, ще има българи, които няма да бъдат обслужени до края на годината. Във Външно няма никакъв екшън план как да се справят с проблема, а ведомството ще пропилее целия август в отпуск по задължение.

Всеки, който бърза да се снабди с лична карта или паспорт, може да ползва частната куриерска служба DHL или да се върне в България, ако иска да му излезе по-евтино, обясниха от Външно. Консулите дори с половин уста препоръчват на нашенци да направят точно това.

Според тарифата за таксите издаването на паспорт е 40 лв. плюс 20 евро за консулско обслужване в системата на МВнР. Продължаването валидността на паспорт от стария вид излиза 40 евро. Издаването на временен паспорт - 50 евро + 30 лв., а издаването на лична карта излиза 18 лв. + 20 евро. Свидетелството за управление на МПС пък е 25 лв. + 20 евро. Оказва се обаче, че таксите по тарифа 3 за консулско обслужване при новите документи са само за приемане на документите и попълване на формулярите, но не и за доставката им навреме.
Още от статията на „Сега"

„Завой от Сваровски", избира за заглавие на първата си страница „Стандарт"
Завоят "Стависки" става "Сваровски". Осева линия с боя от специални перли ще пази шофьорите по опасното трасе. Маркировката с най-известните кристали е дарение от браншовата асоциация "Пътна безопасност". Сдружението на фирми производители на мантинели, пътни знаци и маркировка е дало 60 хиляди лева, за да обезопаси участъка между Созопол и Приморско. На това място през август 2007 г. пияният Максим Стависки уби с хамъра си Петър Петров, а оцелялата по чудо Мануела Горсова още не може да се възстанови.

Перлите в боята правят осевата линия изключително искряща. Така тя се вижда дори в порой и гъста мъгла, обясниха от асоциацията. На завоя "Стависки" ще бъдат сложени по-големи кристали в боята, за да се усили допълнително ефектът.
Още от статията на „Стандарт"

„Биопазарът расте, но по сбъркан модел", анализира от първата си страница „Дневник"
Въпреки кризата производството и пазарът на биопродукти в България растат - в синхрон с тенденцията в Европа, но в много по-малки мащаби. Като основен проблем и за бизнеса, и за потребителите в страната се очертава липсата на преработвателни мощности, показа проучване на "Дневник".

По данни на земеделското министерство през последните две години фермерите, които се занимават с биологично земеделие и животновъдство, са се увеличили двойно. Към края на 2009 г. са регистрирани 316 биопроизводители, от началото на тази година в министерството са подадени още около 50 заявления.

За година и половина двойно са се увеличили и специализираните фирми за внос и дистрибуция на биопродукти, а хранителният асортимент е нараснал от 1300 - 1400 до над 2500 - 2600 продукта по данни на бранша.

"Когато се появят търговци и преработватели, готови да инвестират в сертифицирано производство... тогава можем да очакваме и по-конкурентни цени", казва в последния брой на сп. "Регал" Любомир Ноков, председател на управителния съвет на Асоциацията на биотърговците.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"

„Сегашна стойност: 2.2%", е заглавието на седмичния коментар на д-р по икономика Емил Хърсев за „Сега"
Според финансовата статистика бюджетният дефицит по средата на годината е стигнал 2.2% от очаквания брутен вътрешен продукт на страната за 2010 г. Това е един твърде обезпокоителен сигнал, макар и на фона на получени в последния момент оптимистични новини за очакванията на бизнеса и намеренията на потребителите. Дефицит над 2% за полугодието предупреждава, че и актуализираният бюджет е под съмнение, а той - както е известно, удвои първоначално предвидения за 2010 г. недостиг на 1.517 млрд. лева в хазната.

Тези 2.2% дефицит към 30 юни се равняват на 1.514 млрд. лева, т.е. до средата на годината държавата е консумирала целия размер на дефицита, който според първоначалния вариант на бюджета трябваше да стигне за цялата година. А както добре помним, актуализираният бюджет съдържа известно увеличаване на държавните разходи с 255 млн. лв. при 1.9 млрд. лв. намаление на първоначално предвидения приход. На пръв поглед изглежда, че ако умножим по две тези 2.2% от БВП, дефицита за първото полугодие, ще завършим годината с 4.4% годишен дефицит, т.е. под заложените в актуализирания бюджет 4.8%.

За жалост нищо не гарантира, че ще се запази скоростта, с която хазната трупа недостиг. Напротив, харчовете тепърва ще растат по актуализираната разходна програма. А виждате, че претенциите към държавната кесия растат и по стара традиция ще ескалират в края на годината. Въпреки убийствената критика, на която властващото правителство подложи предшестващия кабинет заради допуснатите скрити преразходи на бюджетни средства, аз очаквам и тази година да се случи абсолютно същото.

Тъкмо тази седмица бяха разкрити деянията на един кмет (онзи от пловдивската община Родопи). Господин кметът сключвал договори за изпълнение на общински поръчки без оглед на бюджет, без знанието на общинския съвет и на държавните финансови власти. Извършеното сигурно е престъпление от гледна точка на прокуратурата, но който познава нрава на низовите бюджетни разпоредители, знае, че това е масова и дългогодишна практика. Не само кметове, и директори на болници, училища и пр. държавни заведения поръчват услуги и доставки, макар и да знаят, че в бюджета си нямат пари да ги платят.
Още от статията на „Сега"

„Съдбата на еврото" е заглавието на анализа на проф. по икономика и бивш член на управителния съвет на БНБ Георги Петров в „Дневник"
През последните месеци се появиха многобройни и противоречиви коментари за влиянието на финансовата и икономическата криза върху стабилността и бъдещето на единната валута на страните - членки на еврозоната.

Този въпрос засяга пряко България, тъй като левът при валутния борд (въведен в средата на 1997 г.) беше твърдо фиксиран към германската марка, а след това към еврото. След като нашата страна премине изпитателния период в IRM ІІ и стане член на еврозоната, еврото окончателно и официално ще замени лева като национална валута.
Оптимистичните очаквания
Те се основават преди всичко на вярата, че държавите - членки на еврозоната, са способни в кризисни ситуации да действат рационално и решително в подкрепа на еврото със съдействието на Международния валутен фонд и други финансови институции.

Тези очаквания като че се потвърждават от събитията през последните месеци. Чрез кредити и гаранции главно от Германия и Франция беше предотвратено просрочие на плащанията по гръцкия суверенен дълг (достигнал 300 милиарда евро, или над 110% от БВП).

Гърция избегна официален национален банкрут. От спасителните мерки се възползваха и други свръхзадлъжнели държави като Испания, Португалия и Ирландия. Заплахата от верижни фалити на държателите на техни облигации отслабна.
Още от статията на „Дневник"

„Лек спад в посещенията на заведения", отчита проучване на „Галъп интернешънъл", специално за „Класа"
Българите леко намаляват честотата на посещенията си по заведения - кафенета, ресторанти, дискотеки. Това сочат данните от национално-представителното проучване на ББСС „Галъп интернешънъл" по поръчка на вестник „Класа".

Миналото лято отчетохме, че около 40% от пълнолетното население редовно посещава кафенета и сладкарници дори в разгара на икономическата криза. Около една пета пък декларираха, че ходят на пицарии и кръчмета поне 2-3 пъти месечно. Днес редовните посетители на кафенета и сладкарници са 35%, т.е. с пет процентни пункта по-малко от миналата година.

Това лято регистрираме малко по-високи дялове на българите, които твърдят, че не посещават никакви заведения. Например със 7% е нараснал делът на хората, които не ходят на кафенета и сладкарници. С 5% повече в сравнение с миналото лято пък са българите, които по свои думи изобщо не посещават пицарии и други непретенциозни ресторантчета.

По-скъпите и луксозни ресторанти, които в общия случай са отредени за празненства по конкретен повод (рожден ден, годишнина), тази година са посещавани от 6% по-малко българи. Три процентен е спадът в посещаемостта на дискотеките, баровете и другите заведения от нощен тип. По-малко от една десета българите ходят на такъв тип заведение поне веднъж месечно, а миналата година този дял беше 13%.
Още от статията на „Класа"

„Търговци все още скатават ДДС в кашоните с домати", разкрива „Монитор"
Нерегламентираният внос на зеленчуци, които обикновено избуява през лятото, продължава и тази година, алармираха зеленчукопроизводители. Той се прави с малки на пръв поглед автомобили, които обаче са с подсилени рами и могат да пренасят без проблеми по-големи количества зарзават. Той обикновено се обявява за лична консумация, а ограничения за това няма, особено в Европейския съюз. По този начин всеки ден може дори с малък автомобил да се пренесе не един тон, а 20, казва Пламен Сапунджиев, председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция. Заради лошата реколта и сушата в момента този бизнес се е свил, но по принцип тези доставки вътре в ЕС не се контролират от никого.

Печалбата за търговеца и загубата за държавата се калкулират в крайната фаза, когато внесените за „лична консумация" домати се продават на сергиите без документи, уточни зеленчукопроизводителят.

Хората, които искат да си спестяват плащания към държавата, предимно ДДС,  практикуват тази търговия, каза и Александър Йоцев, председател на Съюза на търговците на храни в България. През тази година производството на плодове и зеленчуци отново е недостатъчно, но има леко подобряване на позициите, каза Александър Йоцев. В сезона преобладава родният зарзават, но все още има сериозен внос. Подобрение има при овощните култури, защото тази година влизат в плододаване нови градини - предимно ябълкови насаждения и черупчести плодове. Увеличава се и производството на дини. Благодарение на различни проекти по Програмата за развитие на селските райони се създадоха много нови оранжерии, уточни експертът

Все още сме далеч от възможностите на страната. Черешите, ябълките, сливите и прасковите остават най-перспективните овощарски култури у нас. Инвестицията в декар овощна култура се изплаща за около 8 години след засаждането.
Още от статията на „Монитор"

„Световната банка спасява БДЖ", информира „Стандарт"
Световната банка ще спасява българските железници с пари срещу реформи. Това съобщи за "Стандарт" премиерът Бойко Борисов от Варна. Той ще се срещне днес с шефа на трезора Робърт Зелик в "Евксиноград". Идеята на заема е да се покрият натрупаните дългове на БДЖ към кредитори и доставчици. Срещу парите обаче железниците трябва да представят план за преструктуриране и модернизиране на базата и дейността. Дълговете са около 450 млн. лева и немалка част идват от необезпечени договори анекси към тях, обясни на свой ред транспортният министър Александър Цветков. Той допълни, че заемът от Световната банка ще е без ипотека или някакъв друг залог. Екшън планът, срещу който ще бъдат отпуснати средствата, включва съкращаване на работни места, стриктна бюджетна дисциплина и ограничаване на ненужните разходи. В него трябва да бъде разписана и достатъчно ефективна система за достъп до влаковете, която да ограничи гратисчиите.

Експертите на Световната банка ще ни помагат и в подготвянето на проекти за пътища. Очаква се Борисов и Зелик да подпишат рамково споразумение, на което ще се "подпре" работата по Стратегията на Световната банка за партньорство с България до 2014 г. Трезорът ще даде рамо на строителното министерство да подготви инфраструктурни проекти за около 4 млрд. лв., с които България да кандидатства през следващия програмен период 2014-2020 г. Освен за пътища експертите ще съветват и за водните мастер планове на общините.
Още от статията на „Стандарт"

„Забавените плащания от държавата бавят и заплати в пътното строителство", съобщава „Дневник"
Пътностроителни фирми бавят заплати на служителите си, защото държавата не се разплаща навреме. Това стана ясно от думите на синдикати и от съобщенията за протести в отделни компании от сектора. Засега три са фирмите, за които официално се знае, че изпитват този проблем - това са "Мостстрой Велико Търново" и кюстендилските "Пътно поддържане" и "Виа-Апия". Работниците и на трите дружества организираха протести - последни бяха тези на "Виа-Апия" преди седмица.

"Забавяне на заплатите има и при други фирми. Там, където няма преведени суми от държавата за извършени строежи, има забавяне на заплати", заяви пред "Дневник" Малина Кованджиева, председател на пътния синдикат към КНСБ.

Тя посочи, че при тях няма данни за други компании, които бавят плащането на възнаграждения толкова много време, както трите изброени по-горе фирми. До синдикатите са стигали официално две оплаквания - за двете фирми в Кюстендил. "Мостстрой Велико Търново" няма синдикална организация, обясни Кованджиева.

Според великотърновския вестник "Янтра днес" 32 служители в местното дружество на "Мостстрой" имат да получават между 2500 и 6000 лв. Работниците не са вземали заплати от началото на тази година, а служителите от администрацията - от ноември миналата година.
Още от статията на „Дневник"

„На българската енергийна борса ще се търгуват и въглеродни емисии", съобщава „Класа"
На българската енергийна борса ще може да се търгува не само енергия, но и квоти въглеродни емисии, каза пред „Класа" Пламен Денчев, член на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. В момента ДКЕВР завършва проект заедно със скандинавската борса „Нордпул" (Nord Pool ASA) за създаването на енергийна борса у нас. Скандинавците са предложили борсата у нас да се администрира от Електроенергийния системен оператор (ЕСО), който ще създаде отделна структура за това. ЕСО ще трябва да организира почасовите сделки, тези за пазара „ден напред", както тези за балансиращия пазар, каза Денчев. Паралелно с това ще се създават условията за търговия с квоти парникови газове. По думите му на по-късен етап е възможно да има търгове за природен газ, но това може да стане, щом се диверсифицират доставките на гориво. В момента ЕСО има капацитет да администрира енергийната борса, смята Денчев. Операторът вече е закупил необходимия софтуер от „Сименс", с който може да започне търговията. Дружеството, което сега е дъщерно на НЕК, трябва да бъде отделено до март 2011 г. съгласно евродирективите.

За да се регулира дейността на борсата, ДКЕВР ще прави мониторинг на работата й. Регулаторът ще следи дали някоя компания няма монополно или господстващо положение на пазара, защото това би изкривило цената на тока. Заради това се предвижда един доставчик на ток да предлага до 30% от цялото количество електроенергия, което се търгува на борсата. Подобни ограничения за търговците засега не се предвиждат, каза Денчев.
Още от статията на „Класа"

„Държавата трудно ще преотстъпи дори част от парите, които събира", прогнозира в анализа си за „Сега" доц. Константин Пашев
Правителството избра отпускарските месеци за приемане на една от важните средносрочни програми за България - за децентрализацията (2010-2013). Хубавата новина е, че работата не тръгва за пореден път отначало. Тази 3-годишна програма поне засега: е част от голямата стратегия за децентрализация за 2006-2015; стъпва на постигнатото с първата програма (2006 - 2009); като че ли се радва на по-висока степен на обществено съгласие от много други области на публичната политика. Още по-хубавата новина е, че премиерът не изневери на позицията си като кмет за повече финансова самостоятелност на общините, след като мина от другата страна на фискалното кранче.

Но изглежда му предстои трудна битка с изконния (теоретично и емпирично доказан) стремеж на централната администрация да максимизира бюджета, който управлява. В резултат е на път да отпадне най-съществената мярка в одобрената програма - превръщането на част от републиканския данък върху доходите на физическите лица в общински данък. Става дума за въвеждането на паралелен общински данък върху личните доходи: например 3% върху данъчната основа на личния данък постъпва в общинския бюджет, а 7% - в републиканския бюджет. Това решение не е ново - допреди няколко години фирмите плащаха 10% общински данък върху корпоративния си доход, преди да начислят републиканския данък печалба.

Има и втори начин: държавата преотстъпва на общините дял (например 30%) от постъпленията от данъка върху личните доходи. И това не е новост: до 2003 г. на общините се преотстъпваше различен фиксиран процент от приходите от ДОД (преди реформата от 2003 г. беше 50%). С новото начало на децентрализация през 2003 г. се отиде на преотстъпване до размера на делегираните от държавата отговорности. Все едно да дадеш на детето си 20 лв. джобни и да го инструктираш с тях да плати и частния си урок, като знаеш, че урокът струва 25 лв. Така "преотстъпеният" данък се превърна в субсидия за недостатъчно финансиране на делегираните отговорности. И едва след 5 години бе наречен с истинското си име, като бе интегриран изцяло в общата субсидия.
Още от статията на „Сега"

„Ще се режат от заплатите на чиновници, ако забавят парите от еврофондовете", казва в интервю за „Монитор" Томислав Дончев, министър по управление на средствата от ЕС
Министър Дончев, правителството реши авансовите плащания и плащанията на одобрените разходи по европроекти да се извършват в срок от 10 дни. Как ще се отрази това на самата реализация на проектите?
- Това е последната стъпка от целия пакет мерки, които бяха заявени от мен още при приемането на поста. Няма да описвам всичко, направено до момента, но ще кажа, че сега процедурите са по-ясни, много по-прогнозируеми, по-човешки. Вменен е ангажимент на всички управляващи органи за конкретни срокове, в които да реагират по отношение на всяка от процедурите. Освен това от миналата седмица е факт и друга важна стъпка - увеличаване на авансовите плащания за общините. В година на криза това е глътка свеж въздух. Тези мерки ще позволят реално по-бърз ход на проектите, ще облекчат до голяма степен бенефициентите, защото ще им се предоставя по-голям ресурс. Така ще бъдат разплатени стотици милиони левове. Колкото до текста, който регламентира сроковете, свързани с верификация и сертификация на разходите - в момента договарящият орган има ангажимент плащането да бъде извършено в максимален срок от три месеца. Досега имаше случаи, при които забавянето беше от порядъка на 6, 7, 8, 9 месеца. Текстът на документа е предвидил при неизпълнение на ангажимента със сроковете на плащане бенефициентът да има право на лихва за забавянето.

Какъв ще бъде нейният размер?
- Например основният лихвен процент с някаква добавка. Най-важното е да не се стига до плащане на лихва. Затова институциите трябва да реагират с предписаната в постановлението скорост, за да не се стига до тези хипотези въобще. Необходимо е всички управляващи органи да адаптират работата си към изискванията за едно много по-високо темпо. Без допълнителни, чисто мениджърски усилия няма да постигнем искания резултат.

Заканихте се, че ще има глоби за служители, които бавят плащанията?
- Ситуацията изглежда по следния начин - никое от ведомствата няма специален бюджет, от който да се плаща лихвата. Т.е. ако се изпадне в ситуацията да се дължи лихва на бенефициента, тя ще трябва да се плати от бюджета на съответното ведомство, което е забавило плащанията. В това число - и за сметка на фонд „Работна заплата".

Т.е. ще се режат заплати на администрацията, ако има забавяне на разплащанията?
- Напълно е възможно да се стигне до такава ситуация. Аз предпочитам да се спазват сроковете.
Още от интервюто на „Монитор"

„Пием скъпи хапчета заради калпав закон", казва в интервю за „Стандарт" бившият здравен министър д-р Илко Самерджиев
Д-р Семерджиев, бихте ли обяснили какви са целите на европейския проект PHIS, в който участвате?
- Този проект осигурява актуална и систематизирана фармацевтична информация за вземане на адекватни здравно-политически решения в Европейската комисия и е основа за изграждане на Европейска фармацевтична здравноинформационна система. След изграждането на фармацевтичната база данни ще се пристъпи към нейното трайно интегриране в общата Европейската здравноинформационна система.

Какво се предвижда като колаборация между отделните страни на Евросъюза, така че потребителите в тях да бъдат равнопоставени и да получат гаранции за добро качество на обслужването. Кога и у нас магистър-фармацевтите ще консултират клиентите си?
- Европейският съюз се опитва да създаде обща здравнополитическа стратегия за страните членки, така че наистина да се гарантират правата на потребителите и качеството на здравните услуги. Що се касае до конкретния въпрос за ролята на магистър-фармацевта като консултант на клиентите си, е видно, че засега тази цел в България не се постига ефективно. Една от причините е организацията на работата, която превръща фармацевта предимно в администратор и оператор на касов апарат. Голям лукс е професионалист от такъв висок ранг да работи като продавач на лекарства, а консултантската дейност на практика да не се извършва, защото съгласете се, че опашката от хора, чакащи за лекарства, не биха жертвали своето време, ако всеки клиент бъде консултиран по 10-15 минути. Търговският интерес на аптеката също изключва подобен подход. Вместо това на касата може да работи помощник-фармацевт, а магистър-фармацевтът да се занимава предимно с консултантската дейност и надзор на обслужването. Ако в една аптека има обособен щанд за козметични продукти с отделен касов апарат, не е проблем там да стои помощен персонал като козметичен консултант, дермоконсултант или какъвто и да било друг обучен персонал.

У нас има недостиг на фармацевти, само в София дефицитът е около 1000 души. Необходими ли са нормативни промени за обучението на тези кадри?
- На този етап фармацевтичното образование не е обвързано с нуждите на здравната мрежа и дефицитът на кадри е факт. Трябва също така да се отстрани това недоразумение, което налага на помощник-фармацевта да тръгва отново от първи курс, ако желае да награди образованието си с магистърска степен. Образователните програми трябва да се развиват по такъв начин, че след защитена бакалавърска степен да може да се придобива и магистърска, без загуба на време и връщане в изходно положение.

От Българския фармацевтичен съюз настояват в България да залегне етичният модел "Един фармацевт - една аптека". Добър ли е този модел?
- Този модел е залегнал много отдавна в българското законодателство - още в първия Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, приет през 1995 г., е регламентиран принципът "един фармацевт - една аптека" и аз съм убеден негов привърженик. Друг е въпросът, че се прави опит този принцип да излезе от обхвата на специализираната дейност в аптеката, за да бъде приложен и върху собствеността. Няма обаче никаква причина да се ограничават правата на собственост само и единствено според образователния ценз, още повече че Законът за лекарствата въобще няма подобни функции и правомощия. Той следва да регламентира единствено спецификата и изискванията към специализираната дейност в аптеката, но не и собственическите правоотношения. По този въпрос има становище на националния омбудсман и решение на Комисията за защита на конкуренцията от 2008 г. Ако тръгнем по тази наклонена плоскост, утре всяка професионална гилдия ще поиска собственически монопол върху средствата за упражняване на професията и ще блокираме всякаква инвестиционна активност не само в здравеопазването, а и в цялата икономика.
Още от интервюто на „Стандарт"