Българският бизнес има спешна нужда от над 200 000 специалисти - ето какви

Въпреки серията от кризисни фактори, нуждата от работници и специалисти в подкрепа на българския бизнес не намалява. Това показват данните от второто за тази година проучване на Агенция по заетостта за потребностите на работодателите от работна сила.

Проучването обхваща 378 675 активни предприятия в страната. Агенция по заетостта събира работодателските нагласи с активното съдействие на Комисиите по заетост към 28-те Областни съвета за развитие.

През следващите 12 месеца бизнесът ще има нужда от 205 548 работници и специалисти с умения и знания в различни професионални направления. Това е с 6,1% повече или с близо 12 000 повече спрямо предходната година.

45 820 са фирмите, които заявяват, че ще търсят нов персонал през следващата година. В сравнение с допитването през септември - октомври 2021 г. техният брой е намалял с 1 136 или с 2,8%.

5000 лева средно месечно: Заплатите в аутсорсинг сектора растат с огромен темп

Индустрията се очаква да създаде нови 30 000 работни места в следващите години у нас

През следващите 12 месеца работодателите ще търсят 111 040 специалисти с квалификация, придобита в професионалното обучение и образование. Най-търсени ще са: шивач, машинен оператор, строител, готвач, оператор в дървопреработването, сервитьор-барман, заварчик, оперативен счетоводител, работник в хранително-вкусовата промишленост, шлосер и др.

От други 45 954 специалисти с правоспособност или висше образование ще се нуждае българският бизнес. Шофьор, учител, медицинска сестра, и лекар продължават да заемат челното място сред най-търсените от работодателите специалисти в професии, за които се изисква висше образование или правоспособност.

В сравнение с предходната година броят на търсените висшисти е нараснал с 2 244 или с 5,1%. Освен това, 48 554  работници без специалност ще са нужни в различните сектори на икономиката през следващите 12 месеца, като броят им спрямо година по-рано е с близо 7 000 повече.

Според проучването в средносрочен план, т.е. в близките 3 до 5 години, търсените специалисти с висше образование ще бъдат 123 284 души или 4,3% от наетите по трудово и служебно правоотношение в края на месец септември 2022 година.

Най-търсени ще бъдат специалистите завършили специалностите: Педагогика, Медицина, Икономика, Информатика и компютърни науки, Електротехника, електроника и автоматика, Машинно инженерство, Администрация и управление, Комуникационна и компютърна техника.

През следващите 3 до 5 години българският бизнес ще се нуждае и от 148 485 специалисти със средно образование.

Ето колко стана средната заплата в ИТ сектора у нас: ще продължи ли да расте?

Актуалните данни на НСИ показват перспективите за увеличение на заплащането в сектора

Търсенето на специалисти със средно образование най-често ще е в областта на търговията на едро и дребно, строителството, машиностроенето, металообработването и металургията, както и счетоводството и данъчното облагане.

Пловдив е областта, където ще се очаква да бъдат наемани най-много работници и специалисти - 24 720, което е 12,0% от всички заявени в страната потребности. В 16 области се отчита ръст на заявените потребности от работна сила спрямо година по-рано.

Най-съществено нарастват нуждите от работници и специалисти в област Стара Загора - 2,4 пъти. Следват областите  Силистра - 2,2 пъти, Варна - 1,9 пъти, Кюстендил - 1.8 пъти. На другия полюс са областите Плевен, Ямбол и Видин, където потребностите се свиват почти двойно спрямо 2021 година.

В проучването на потребностите на работодателите са обхванати пропорционално предприятия с различна численост - от микропредприятия, с по-малко от 10 души персонал, до големи предприятия с над 250 души.

Според икономическата дейност най-голям е делът на анкетираните предприятия от сектор "Търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство" (37,4%), следват предприятията в сектор "Държавно управление, образование, хуманитарно здравеопазване" с 15,4% представителност, а на трето място е сектор "Индустрия" с 13,2%.

Минималната заплата в строителството вече е близо 1000 лева

На пет лева на ден се увеличава и разходът за храна