От Израел до България: как опознаването на различни култури играе роля в изграждането на лидерски подход

Шломи Уайзел е управител на R&D центъра на Cognyte България. Компанията е световен лидер в разработването на софтуер за разследващ анализ, подпомагащ различни организации в систематизирането на големи обеми от данни. Софтуерът, който Cognyte разработва, дава възможност на клиентите да ускорят и подобрят разследванията, както и процесите на вземане на решения.

В момента г-н Уайзел отговаря за работата на 150 професионалисти в R&D офиса на Cognyte в София. Пътят му до тази позиция обаче минава през различни предизвикателства. От не особено ученолюбиво и енергично дете, той израства до отговорен и опитен лидер, който завършва с отличие три сериозни специалности - "Статистика и операционни системи", "Бизнес мениджмънт" и "Право".

В България Шломи Уайзел пристига през 2001 г. В страната ни се сблъсква с редица културни различия, които трябва да преодолее, за да сплоти ръководения от него екип.

Опознаването на българската култура изиграва важна роля и в неговия лидерски подход, като го мотивира да направи българското представителство на Cognyte един от най-успешните R&D центрове на компанията.

Подробностите за този изумителен професионален път разказва самият той в следващото интервю.

Източник: "Компания на годината" 2023

Може ли да ни разкажете повече за Вас, кариерния Ви път, как се установихте в България и, разбира се, за настоящата си позиция на управител на R&D центъра на Cognyte?

Роден съм и съм израснал в Израел. Бях енергично и креативно дете, но ученето не беше любимото ми нещо. Учителите се "бореха" да се справят с мен, но на всяка родителска среща родителите ми се притесняваха от това, което им предстои да чуят.

Въпреки че се сблъсках с много предизвикателства, в крайна сметка завърших гимназия и се присъединих към военновъздушните сили за три години военна служба Това преживяване ме научи на дисциплина, отговорност и как да постигам резултати.. През последната година от военната ми служба осъзнах значимостта на образованието и започнах да планирам бъдещето си.

Записах се в подготвителна година за университета, постигнах отличен успех и впоследствие бях приет в престижния факултет по "Индустриално инженерство", специалисност "Статистика и информационни системи" в университета в Тел Авив.Целта ми беше да ускоря завършването на образованието си, за да отделя време на кариерата си. Университетът ми предложи възможност за придобиване на допълнителна степен "бакалавър", която ми позволява да бъда преподавател, но аз отказах.

Реших да обогатя мирогледа си, като се включа в програма за чуждестранно обучение в Университета на Нюкасъл в Обединеното кралство, за да придобия степен "бакалавър" по бизнес мениджмънт. Завърших с отличие.

Когато се върнах в Израел, се насочих към магистърска степен по бизнес мениджмънт, която завърших успешно. Паралелно с основната си кариера, започнах да преподавам на студенти. Усещах необходимост от правни познания, затова реших да запиша право. След четири години упорит труд, придобих и бакалавърска степен по право в Израел.

Поглеждайки назад, това е един доста дълъг път, изминат от момче, на което ученето хич не му се отдаваше. Постигнах повече, отколкото можех да си представя, надминавайки много от моите колеги, с които бяхме заедно в училище. Това показва, че никога не трябва да съдим човека по това, от къде е започнал. С желание и амбиции всеки може да постигне невероятни неща.

Моят професионален път е белязан от заемането на водещи ръководни позиции в известни организации като Volaro, Tradologic, VBS, Spiral Solutions, Formula Telecom, Arthur Andersen & Co. (сега е позната като Accenture), както и Ernst & Young.

Позициите, които заемах в тези компании, изискваха да ръководя глобални R&D екипи, операции и да играя ключова роля в утвърждаването и управлението на големи проекти по света с предприемачески дух и устрем към отличие.

Животът ми в България започна през 2001 г., когато поех управлението на Formula Telecom Solutions. През този период ръководих значим и сложен ключов проект за А1 (тогава Мобилтел), включващ системна интеграция, обучение и поддръжка на над 25 различни софтуерни и хардуерни решения.

Управлението на екипи в Израел и България, както и съвместната работа с различни подизпълнители, беляза началото на моята трайна връзка с тази динамична страна, която вече считам за свой дом. Преди осем години ми бе предоставена възможността да ръководя Cognyte България (известна тогава като Verint).

Разкажете ни повече за Cognyte?

Cognyte е световен лидер в софтуера за разследващ анализ. Разследващият анализ е мощен инструмент за анализ и визуализация на данни, използван от правоприлагащите органи, разузнавателните служби и други организации, целящи да организират и систематизират голям обем от данни.

Нашите клиенти използват технологията ни, за да предвидят криминални тенденции, като откриват модели на поведение и идентифицират несъответствия, извличайки ценна информация от огромните количества данни и източници, което им дава възможност за бързо вземане на важни решения.

Това е начинът, по който софтуерът ни за разследващ анализ допринася за това светът да бъде по-сигурно място.

Когато се присъединих към Cognyte България, ситуацията беше сложна, бях изправен пред предизвикателство. Като нов мениджър осъзнах, че има значителна културна разлика между хората, които работят в Израел и тези в България. Липсата на разбиране на местната култура, хората, знанията и очакванията им представляваше значително препятствие.

Усетих, че ръководените от мен екипи се чувстват като част от система, която не разбират и с която не могат да се асоциират. Така мисията ми се изясни - трябваше да спечеля доверието им, да насърча усещането за принадлежност и да осигуря на местните служители подкрепата, от която се нуждаеха, за да успеят в компанията.

Можете ли да предоставите пример за културно различие?

Лично аз се сблъсках със забавно културно различие преди време, когато презентирах пред аудитория от около 40 българи, които кимаха с глави отляво надясно и обратно. За израелците това се тълкува като несъгласие, а за българите - като съгласие. Този пример беше доста показателен и се оказа добър урок.

В периода, в който ръководех и продължавам да ръководя българи, научих, че те изслушват внимателно, преди да си изградят мнение и да стигнат до заключение. За тях е характерно да отделят време, като внимателно обмислят въпросите, преди да ги зададат. Това ме впечатлява.

Опознаването на българската култура също изигра централна роля в моя лидерски подход. Отбелязването на местни празници, участието в културни събития и опознаването на българските традиции помогнаха за изграждането на доверие и връзка с екипа. Разбирането и зачитането на баланса между професионалния и личния живот в българската култура също повлия на стила ми на управление.

Вярвам, че не съществува абсолютно вярно или абсолютно грешно, когато става въпрос за разбиране на другите. Важното е да умееш да "четеш" другия човек чрез невербалната комуникация, тона, както и подбора на думи. Това умение се оказа от съществено значение за адаптирането на лидерския ми подход и стила ми на управление, за да мога ефективно да се свържа с другите.

Преодоляването на първоначалната скептичност като чужденец изискваше демонстрация на компетентност, ангажираност и истински интерес към успеха и на екипа, и на компанията.

Вероятно е голямо предизвикателство да бъдете мениджър с чуждестранен произход в България. Можете ли да опишете някои от ключовите моменти и преживявания, които са повлияли на вашия лидерски подход?

Едно от първите предизвикателства, с които се сблъсках като мениджър от чужбина, беше да се адаптирам към местната бизнес култура и да разбера уникалната динамика на работното място в България. Изграждането на добри взаимоотношения с членовете на екипа ми и насърчаването на открита комуникация бяха важни стъпки за преодоляване на това предизвикателство.

Професионалният ми път ми помогна да придобия ценни знания и опит, работейки с хора от различни култури, което има положителен отзвук върху личността ми днес - умея да се приспособявам към различни ситуации и да създавам връзки с хора от различни култури.

Как съумявате да създадете баланс между личния и професионалния си живот, като съвместявате отговорностите си на семеен човек и управител на международна компания?

Поддържането на баланс между личния ми и професионален живот е от първостепенно значение за мен и не е лесна задача. Като вземем предвид ролите ми на мениджър на около 150 служители, щастливо женен мъж за страхотна българка и баща на седем деца, които понякога се усещат като 150.

За мен е важно да имам установени ясни граници и приоритети, за да постигна възможно най-добър баланс. Освен това имам и късмета да работя в компания, която ме подкрепя.

С времето разбрах, че ключът към този баланс е ефективното управление на времето. Всяка сутрин приоритизирам задачите си в зависимост от тяхната спешност и важност. Държа да се уверя, че изпълнявам професионалните си ангажименти, без да пренебрегвам личните си отговорности. Реалистичното поставяне на цели е стратегия, която прилагам както на работното място, така и у дома, за да намаля излишния стрес и да поддържам баланса между работа и личен живот.

Що се отнася до разговорите по телефона или имейла, старая се те да не нарушават качественото време със семейството ми. Постигането на баланс в използването на технологиите е от съществено значение за поддържането на здравословна интеграция между професионалния и личния живот.

Kакви са Вашите цели и амбиции за присъствието на компанията на българския пазар в бъдеще?

Нашите цели и амбиции са насочени към подкрепата на растежа и развитието на талантливите ни служители и насърчаването на иновациите в динамичната област на разузнавателните решения.

Преди всичко виждаме Cognyte България като Hub of Excellence представителство на компанията с най-високи постижения, което има значителен принос за глобалния ни успех. Иновациите са в основата на бъдещите ни амбиции и стремежи. Решени сме да останем на върха на технологичните постижения, а присъствието ни в България е от решаващо значение за това.

Надяваме се да разширяваме постоянно оперативните си екипи с оглед на изключителния потенциал на талантите в България.

Какъв съвет бихте дали на младите професионалисти, които мечтаят да извървят подобен път в международното управление, особено в България?

Не мога да наблегна достатъчно на важността от силно любопитство. Любопитството води не само до обогатяване на познанията, но и показва ангажираност към разбирането на сложността на международния бизнес.

Друг ключов съвет, който мога да дам, е към предизвикателствата да се подхожда с нагласа за възприемане на различни гледни точки. Международното управление често включва работа с различни култури и пазари.

Непредубедеността и желанието да мислите различно могат да бъдат ценен актив за ефективно справяне със сложността, присъща на трансграничния бизнес.