Големите чуждестранни търговски вериги изтласкват малките магазини от пазара и ги лишават от клиенти. Те продават предимно вносни стоки (със съмнително качество), с което вредят на местните производители, не инвестират в местния пазар и водят до фалити на малки предприятия и закриване на работни места.

Тези твърдения постоянно циркулират в общественото пространство, но никога не са подкрепенни с конкретни данни. Именно затова Института за пазарна икономика проведе изследване на тема "Видимите и невидимите ефекти от навлизането на модерната търговия в България: факти срещу митове", като подложи на проверка редица популярни твърдения за модерната търговия в България.

Какво показват фактите?

Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че преките чуждестранни инвестиции в сектор "Търговия на дребно" бележат сериозен ръст след 2011 г., като от 1,5 милиарда с натрупване към края на 2008 г. достигат 2,6 милиарда лева към края на 2015 г. или 5,8% от общия обем на чуждестранните инвестиции в нефинансовите предприятия в страната.

НСИ не позволява разграничаването на инвестиционната дейност според мащаба на предприятията, но с висока доза на сигурност може да се допусне, че по-голямата част от преките чуждестранни инвестиции са извършени именно от модерните търговски формати, пишат от ИПИ. Другият важен показател за инвестиции - разходите за придобиване на материални активи, бележат корекция по време на кризата, но остават относително стабилни в периода след 2010 г. През 2015 г. те достигат 670 милиона леваили 3,1% от общите в страната.

Данните в сектор "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" с над 250 служители показват оборот от 6,8 милиарда лева през 2015 г., откогато са последните налични данни. Това означава, че от ДДС в държавния бюджет са влезли 1,4 милиарда лева за същата година. В данните за оборота се включва и начисленият акциз, но приходите от него е много трудно да бъдат оценени, казват от ИПИ.

Освен данъчните приходи от продажбите, търговските вериги допринасят към фиска и чрез осигуровките на служителите си. Тъй като тежестта на осигуровките и данъка върху доходите на физическите лица като дял от общите разходи на работодателите за персонала варират значително между отделните служители, тук ще направим допускане, че те са средно 34% и че няма системни разминавания в това отношение между големите и малките предприятия в търговския сектор.

С тези допускания, на база на данните на НСИ може да се заключи, че през 2015 г. предприятията в търговския сектор с над 250 служители са внесли осигуровки и данък върху дохода в размер на около 170 милиона лева. Тази сума е нараснала почти два пъти в сравнение с 2008 г., когато са внесени малко над 80 милиона лева.

Друг устойчив мит е за изтласкване на дребните фирми и вкарването им в несъстоятелност. Според данните на Евростат за търговията на дребно, фирмите с над 250 заети са 43 през 2015 г. Ако приемем, че те и модерните търговски формати (т.нар. търговски вериги) до голяма степен се припокриват, то излиза, че веригите, въпреки бързото си навлизане на местния пазар, държат дял от около 25,6% от търговията на дребно.

Приходите на традиционните търговци (0-249 заети) остават стабилни около 4,4 милиарда лева и през 2015 г., и през 2012 г. В същото време ръстът при приходите на обектите от модерната търговия е от 4,75 милиарда през 2012 г. до 5,36 милиарда лева през 2015 г. От данните излиза, че ръстът при големите магазини не е за сметка на малките, а по-скоро благодарение на промяната в потребителските навици на клиентите и по-голямата им покупателна способност в резултат от икономическия ръст в страната и по-високия разполагаем доход.

Според данните на НСИ, общият обем на пазара на дребно с хрании безалкохолни напитки през 2016 г. се оценява на приблизително 10,02 милиарда лева. За пазарните дялове на отделните участници можем да съдим от оценките на Euromonitor (2015 г.). Според тях, около 13% от пазара на храни е концентрирана в пазарния лидер Кауфланд.

Следват Метро (7%), Лидл (6%) и Билла (6%) с почти идентични пазарни дялове. Кауфланд заема тази си позиция от 2012 г., когато задмина дотогавашния лидер Метро. Пазарът е силно динамичен, като пазарните дялове и собствеността, особено при по-малките вериги, се изменят често и значително.

Следващо често срещано твърдение е за продажбата на чуждестранни стоки със съмнително качество. Оценки на ИПИ обаче показват, че, ако приемем за български стоки такива, които веригите купуват от местни доставчици, то делът им е над 70%. Тези данни отговарят и на информацията от фирмите в сегмента. Повечето, особено сред супермаркетите, споделят, че продуктитена български производители съставляват между 60 и 70% от общия обем стоки, продавани в магазините им.

Много от тях имат различни кампании, насочени към интегрирането на местни производители във веригите си за доставки чрез заобикаляне на прекупвачите и създаване на преки взаимоотношения с български производители. Някои дори правят директни инвестиции в местно производство.

Данните сочат още, че в големите търговски вериги заплатите (поне на хартия) са чувствително по-високи от тези в малките фирми. Докато към 2015 г. работещите в най-малките търговски фирми (с 0-9 заети) са получавали 46% от заплащането на тези в най-големите, то при тези с между 49 и 250 служители отношението е 79%.

Номинално, брутната месечна заплата през 2015 г. в най-големите предприятия в сектора е над два пъти по-голяма от тази в малките - съответно 976 лв. в най-големите спрямо 449 лева в най-малките. Част от разликата може да бъде обяснена и с това, че в част от по-малките фирми дял от възнаграждението се получава "под масата" с цел спестяване на средства от осигуровки.

Пълният доклад може да видите тук.