Живеем в свят на рекордно ниски лихви, което се отразява добре на кредитополучателите. През последните три-четири години станахме свидетели на постоянно намаление на лихвите по кредитите у нас. И дотук свършват добрите новини за всички кредитополучатели!

Справка сочи, че за последната една година лихвите по ипотечните кредити са се понижили едва с 0,1 процентен пункт - на фона на намаляването им с цял процентен пункт предходните 12 месеца (за годината до юни на 2017-та) и 0,7 процентни пункта за по-миналата година (според данни на moitepari.bg).

Доста подобна е ситуацията и при другите типове кредити, като лихвите при потребителските кредити със и без поръчител се запазват почти без промяна за последните дванадесет месеца.

А какво може да се очаква, когато лихвите са рекордно ниски (отрицателни в еврозоната и при нулеви нива у нас), а лихвите по кредити спрат да падат? Постепенното им плавно повишение през следващите години. За такова вече започнаха да алармират много кредитни експерти.

Европейската централна банка се очаква да приключи с програмата за обратно изкупуване на активи до края на годината и да започне да повишава лихвите през следващата година. А лихвите у нас (по кредитите и депозитите), ще стават все по-зависими от лихвите в еврозоната поради няколко основни причини. Ето ги и тях:

1. Отпадането на СОФИБОР

Българският лихвен бенчмарк СОФИБОР, който масово се използваше за определяне на лихвите по кредитите, отпадна от началото на юли. А според данни на сектора, около 85% от отпуснатите заеми в левове, ползваха именно този индекс.

Индексът навлезе масово на пазара на кредитиране преди около пет години с промяната на Закона за потребителския кредит. Тогава мотивът за въвеждането му бе защита на потребителите при кредитирането им.

Именно съмненията в изрядността на индекса бяха и сред основните причини за отпадането на индекса. След поредица от банкови скандали, включително с британския индекс Леония, Брюксел въведе Регламент ЕС 2016/1011, съгласно който подобни индекси трябва да се поддържат от лицензирани за това институции. Това налага и БНБ да спре поддръжката на СОФИБОР.

Какъв е най-логичният вариант - преминаването към EURIBOR. Това е пазарен индекс, от същия вид и изчисляван по същия начин както СОФИБОР. Недостатък на този индекс е, че няма да отразява съвсем точно цената на левовия ресурс, тъй като с левове банките се снабдяват предимно от местния пазар. И все пак, в среда на обвързаност на лева към еврото, това би следвало да не е чак такъв проблем.

От Асоциацията на банките в България предупредиха, че всяка банка, използвала СОФИБОР досега, е длъжна да уведоми клиентите си как ще процедира занапред при лихво-образуването.

2. Потенциално присъединяване на страната ни към еврозоната

България вече заяви желанието си да се присъедини към банковия съюз и еврозоната. И докато срокът за това, все още е неизвестен, известни са последиците от потенциалното ни присъединяване към банковия съюз, а по-късно и към еврозоната.

И те са пълна зависимост на паричната политика в страната ни от тази на еврозоната.

Това не е задължително лоша новина. Лошото е, че когато европейската централна банка повишава лихвите, това веднага ще се отразява и от родните търговски банки. А в среда на отрицателни лихви в еврозоната, посоката на лихвите за един по-дългосрочен период от време (каквито са и ипотечните кредити) може да е само една - нагоре.

Има обаче и добри новини. В момента лихвения спред у нас - разликата между лихвите по кредитите и депозитите, при ниво от около 4%, е сред най-високите в страните от ЕС. А присъединяването към еврозоната, може да окаже сериозно низходящ натиск върху него.

Как повишението на лихвите ще се отрази на кредитополучателите?

Да кажем, че имате кредит от 100 000 лева за период от 20 години. Ако сте късметлии и сте успели някак си да го предоговорите при 3,9% лихва на година, то месечната ви вноска ще е в размер на около 600,5 лева на месец. За целия период на кредита, при подобна лихва, ще върнете сумата от 145 219 лева.

Какво обаче ще се случи, ако лихвите по кредитите се повишат с 1% и се задържат там за целия период от време (много е възможно повишението в бъдеще за целия период, дори да е по-голямо)?

Вашата вноска, вече ще се повиши до 654.4 лева. И ако разликата от 54 лева Ви се струва малка, имайте предвид няколко неща. Първо - общият размер на изплатените средства нараства до 161 672 лева. Това е с над 16 400 лева повече за 20 години.

И това е само върхът на айсберга...

Ако тези 54,4 лева, които ще давате повече за лихви на месец, ги спестявате в инвестиционен план, който ви носи доходност от, да кажем, 7% на година, то сумата от която ще се лишите за 20 години реално нараства до 27 820 лева. Това вече си е една не лоша сума, нали?