Икономическото забавяне в Германия, въпреки че със сигурност ще се отрази зле на Европа в краткосрочен план, може да спомогне на Стария континент в дългосрочен, пише The Wall Street Journal.
Страната отговаря за почти една трета от икономическата активност в еврозоната, но нито една друга икономика в Европейския съюз не е растяла толкова бавно през през годината до края на март, освен Италия. Това поставя германците по-близо до останалата част от региона на фона на забавяне на световната икономика, Brexit и търговския спор между Китай и САЩ.
Загубата на инерция в Германия може да улесни опита на президента на Европейската централна банка Марио Драги и вероятния му наследник Кристин Лагард да убедят скептичното германско общество за нуждата от по-дълъг период на ниски лихви или увеличение на правителствените разходи, казват анализатори.
Германското правителство има място за увеличаване на инвестициите, след като през последните пет години отчита излишък.
Еврозоната исторически трудно се справя с икономическите проблеми, като например твърде късния и нерешителен отговор на растящите правителствени дългове и банкови проблеми в годините след кризата. Частично, това е отражение на разделението между севера и юга. Германците са и скептични към нуждата от правителствени политики, които да поставят в граници бизнес циклите.
Разликата този път е, че богата Германия ще пострада най-много, което означава, че Берлин може да по-отворен за нуждата от мерки. През 12-те месеца до края на март най-голямата икономика в Европа нарасна с едва 0,7 процент. Дори Великобритания отчете експанзия от 1,8 процента. Германия е сред най-големите жертви от световната несигурност, тъй като икономиката е ориентирана експортно - 47% от брутния вътрешен продукт идват от износа, в сравнение с едва 12% за САЩ например. Наскоро започна да се забелязва и отслабване на трудовия пазар.
Това създава национален дебат относно правителствените разходи и нуждата им за подкрепа на големи икономически проекти, като например преминаването към дигитална икономика или към електромобили.
Германските политици отдавна отказват да стимулират икономиката, но тази година те вече са по-колебливи в отказа си. Яенс Вийман, гуверньор на Бундесбанк, подкрепи и двата хода на ЕЦБ тази година за наливане на свежи стимули в икономиката на еврозоната. Докато през 2016 г., когато Германия бе най-бързо растящата голяма развита икономика, бе твърдо против. Съгласието му този път улеснява решенията на ЕЦБ - и то в момент, в който институцията остана почти без инструменти за подкрепа на икономиката.
Правителството на канцлера Ангела Меркел внимателно разхлабва кесията, след като прекара години в изплащане на дълга. Публичните инвестиции ще достигнат рекордните €40 милиарда през следващата година, докато през 2014 г. те бяха €25 милиарда. Бизнесът също призовава за повече инвестиции от страна на държавата, особено ако те са насочени към покриване на дефицитите в технологията.
USD
CHF
EUR
GBP
