Европейската статистическа служба Eurostat през декември публикува таблица със сухи данни, от които може да се разбере един забележителен факт: по БВП на глава от населението испанците са станали по-богати от италианците.

Всеки, който е виждал Испания през 1970те - когато тя бе синоним на изостаналост, ръководена от застарял диктатор - може да се възхити на политическата и икономическа трансформация на страната - пише Financial Times. Заедно с Ирландия, Испания бе една от историите на успеха в ЕС; към Евросъюза иберийската държава се присъедини през 1986 г. Новите в ЕС гледат на Испания като на ролеви модел, тъй като европейските фондове бяха усвоени и доведоха до икономически ръст.

Испанците не са си и помисляли, че един ден по БВП на глава ще се мерят с някои от водещите икономики в ЕС. Обаче в навечерието, месец преди изборите, испанският премиер министър Сапатеро предвещава, че по БВП на глава Испания след пет години ще изпревари Франция, а може би и Германия.

Само че някои факти хвърлят сянка върху оптимизма на Сапатеро. Продължилият 10 години бум в недвижимите имоти, съвпаднал с глобалната финансова криза, кара някои в Испания да се замислят за здравината на основите на икономиката в бъдещето. Испанското изпреварване, sorpasso, стана факт когато икономическият ръст на страната бе на върха си. Няма ли да станем свидетели на нещо като знаменитото „изпреварване" от Италия на Великобритания през 1980те?

Испанската икономика сега е достатъчно голяма, че да дава отражения върху цялата икономика на Евросъюза. Ако в Испания спадът в сектора недвижими имоти през 2008 се равнява на този в САЩ през 2007 г., икономическият ръст в Еврозоната ще намалее с 0.2%.

По време на пика преди две години, икономиката на Испания бе описвана като „монокултурна" заради строителството. Ако строителството се свие, няма сектор на испанската икономика, който да го компенсира. В строителство са заети 13% от работниците. Банковата система насочва 60% от кредита си към свързани с жилищния сектор дейности.

В Испания се строят повече жилища, отколкото във Франция, Германия и Бенелюкс общо. Испания използва половината от цимента на Европа. Теглени са масивни кредити в чужбина. Икономистите не се съмняват, че захранваният с външни кредити бум на недвижимите имоти е довел до по-високия от ЕС икономически ръст в Испания.

Кредитният недостиг удари Испания в най-уязвимия момент от икономическия цикъл, със свръх предлагане на недвижими имоти и раздути цени, а домакинства и компании потънали дълбоко в дълг. В резултат страната е на прага на срив на имотния пазар, което ще се отрази върху заетостта, потребителското доверие, приходите на банките и икономиката като цяло. Това е заключението на голям брой изготвени напоследък доклади.

Бизнес школата IPE, специализирана в икономика на града, преценява, че в края на март ще има 500,000 непродадени нови жилища: приблизително толкова са построените през миналата година. Тази година ще бъдат построени още 500,000: запасът става притеснителен. Близо половината от брокерите недвижими имоти са вече извън играта: заявява браншовата организация.

Като следствие забавянето в сектора на недвижимите имоти, безработицата в страната се е увеличила и сега е над 2 млн. души. Стагнацията се долавя и притеснява имигрантите и временните работници.Краят на бума с имотите притеснява и банките, които са отпуснали €290 млрд. кредити в сектора и сега се опитват да намалят участието си.

Само че далеч не всички са загрижени, пише FT. Неудобният за британските журналисти Сапатеро от левицата е несломимо уверен в икономическите перспективи пред страната си - от които зависят и перспективите за преизбирането му. „Аз съм оптимист", казал е той пред бизнесмени, като е добавил, че през 2008 очаква икономически ръст от поне 3%.  

През следващите четири години Социалистическата партия на Испания обещава да създаде 2 млн. нови работни места и да повиши минималните работни заплати и пенсиите. Само че ако икономическият ръст бъде по-слаб, старомодните фискални стимули на Сапатеро ще се окажат по-скоро заплаха. Той, както и българският финансов министър, е привърженик на бюджетния излишък, в Испания на „удобните" плюс два процента от БВП.

Друг източник на оптимизъм е голямото участие на испанските компании в чужбина, инвестирали рекордните си печалби от последните няколко години. Пример дава компанията Ferrovial. През 1992 г. 90% от дейността й е била в строителния бизнес на Испания. След последвалата рецесия и страх за оцеляване, фирмата успешно е диверсифицирала активите си и сега 90% от активите са във Великобритания, Канада, САЩ и само 15% - в строителния сектор.

Двете големи испански банки Santander и BBVA изнесоха голяма част от бизнеса си в Латинска Америка и Великобритания. Бившият телефонен монополист Telefonica също стана глобална корпорация.

Тоест дори нещата в Испания да се влошат, някои компании ще могат да компенсират с бизнес в другите части на света. Само че затегнатите кредитни условия ще направят за тях по-трудна гонитбата за придобивания, довела до сделки за над 60 млрд. евро само във Великобритания.

В неустойчива околна среда гъвкавостта е голямо преимущество: затова мнозина вече се притесняват от демонстрираната от Сапатеро и неговото обкръжение надменност. Само правителството вижда 3.1% икономически ръст за Испания през 2008. МВФ очаква 2.7%. ОИСР - 2.5%.

Икономически консултанти в Мадрид изтъкват, че да се съставя икономическа политика, разчитаща на 3% икономически ръст за годината, е не само нереалистично, но безотговорно. „Да не признаеш за проблема е първата стъпка към това да не го разрешиш". Самодоволството намеква също така за „болестта на ненамесата" на Италия.

„Испания премина през такива огромни трансформации през последните две десетилетия. Сега трябва да се предприеме следващата крачка", казва водещ икономист в Deutsche Bank. Превишението на инфлацията спрямо нивото в Еврозоната трябва да бъде овладяно. Производителността на труда е ниска и Испания трябва да се преквалифицира от тухлите и мистрията, за да намери своя по-устойчив път към просперитета.