Проф. Дарон Аджемоглу: Не знаем коя ще е основната резервна валута след 10 години

Архитектурата на световната финансова система се приема като даденост и САЩ до момента бяха гарант на тези система - никой не се съмняваше в Америка и не смяташе, че ще се стигне до дефолт. С идването на Тръмп на власт това вече е под въпрос и не знаем коя ще е основната резервна валута на света след 10 години и с какви активи ще бъде гарантирана - доларът може да остане като резервна валута, но с много уговорки. Това заяви на форума Green Transition в София носителят на Нобелова награда за икономика от 2024 г. проф. Дарон Аджемоглу.

"Има твърде много държави с големи дългове. Лихвите вече не са като в средата на 2000-те, днес светът е много различен. САЩ е в много интересно положение - ако половината международни полики на Тръмп продължат, те ще намалят атрактивността на американските активи. Хората искат да ги притежават, защото вярват на американските институции", подчерта икономистът.

Попитан как ще коментира митническата политика на Вашингтон, той беше категоричен: "Не мисля, че има единна политика, която Тръмп следва. Той изгражда много опасен вътрешен дневен ред - президентство, което не е ограничено от институциите, върховенството на закона и гражданското общество. Концентрира се власт около семейството на Тръмп и най-близките му хора. Международната му политика е следствие на тази вътрешна политика".

Източник: Явор Николов

Според него американският президент не се интересува от несигурността в международен план и за последиците в средносрочен план във веригите на доставките, генерално не се следва икономическа логика, защото целите са свързани по-скоро с т.нар "сделки", които правят президента да изглежда могъщ и влиятелен.

Как Доналд Тръмп може да срине империята на Илон Мъск

Най-богатият човек в света финансира връщането на републиканеца в Белия дом, но сега е по-уязвим от всякога

"Един аргумент би бил, че налагаме мита, за да върнем работни места в Америка. Първо трябва да върнем производството в Америка, но всички американски компании разчитат на глобални вериги на доставка. Дори и да върнеш производството, с изкуствен интелект и автоматизация, това става без да се създават работни места", подчерта проф. Аджемоглу.

Дигитализацията и демокрацията не работят както си мислим

"Преминаваме през период на криза на демокрацията", отбеляза ученият. Той цитира данни, според които след десетилетия сваляне на диктатури по света, от 2006 г. насам повече държави правят стъпки към авторитаризъм, отколкото в обратната посока.

"Много често демокрациите се раждат в проблемен период на криза, но след 8-9 години тръгват уверено напред. Демокрациите инвестират в инфраструктура, образование и т.н. - инвестициите се отплащат и след 20-ина години има 20% ръст на БВП. Демокрациите работят, но си поставят прекалено високи цени - че всички ще живеят по-добре", обясни професорът.

Олигарсите, които спъват развитието на демокрацията в Източна Европа

Някои от тях са милиони пъти по-богати от местното население, пише в свой коментар грузински президент

По думите му така след десетилетия развитие има разочарование, влошаване на работата на институциите и загуба на вяра в демокрацията - което се случва още по-силно днес с помощта на цифровите технологии, които всъщност са по-ефективни в помощ на авторитарните течения.

Някои експерти виждат бъдещето на държавата в концепции като криптовалутите и безусловния базов доход.

Проф. Аджемоглу посочи, че дигитални валути от централните банки трябва да има, но това няма да промени баланса в света. "Не виждам проблем, за който криптовалутите да са решение", подчерта в същото време той.

Според него анонимността в твърде много сценарии не е добър вариант, а освен това се концентрира огромен риск, който е слабо разбран.

Не по-малко скептичен е той и по отношение на безусловния базов доход. Според него цялата концепция е "пораженческа", защото отразява свят, в който всички са безработни, а освен това не е реалистично да се осъществи преразпределение, което да гарантира справедлив доход за всички.

Професиите, които AI ще замени по-скоро, отколкото си мислим

Около 30 на сто от работните места могат да бъдат повлияни от изкуствения интелект

В своята презентация нобеловият лауреат обърна специално внимание на ефектите от дигитализацията и автоматизацията както за икономиките, така и за отделните хора.

По думите му виждаме огромно нарастване на неравенството от края на 70-те нататък именно във връзка с технологичния напредък - ако през 60-те просперитетът е "повсеместен" и всяка година има реален ръст от 2,5%, то след това реалните доходи на хората с висше образование следват ръста на икономиката, докато при тези с по-нисък ценз ръстът на заплащането намалява с бърз темп и днес работниците среднисти в САЩ изкарват много по-малко от предходното поколение в реално изражение.

Причината - голяма част от физическата работа от фабриките в миналото днес е в "ръцете" на роботи.

Източник: Явор Николов

Има обаче и парадокс: "Постоянно излизат нови технологии, има скок на иновациите от 80-те насам, но едно нещо, което не смогва на тези темпове, е продуктивността". Така например използването на AI днес е концентрирано предимно в компании, които са прилагали различни автоматизации и на по-ранен етап.

Решението според проф. Аджемоглу е свързано с различен подход към изкуствения интелект. Масовото разбиране от Тюринг насам е за компютър, който става все по-"умен" и може да замества човека при изпълнението на все повече задачи. Това може да ни доведе до загуба на работни места - но все така без реален скок на продуктивността.

Алтернативата е в теорията, която учени като Норберт Уинър развиват - за симбиоза между човек и машина с цел по-добро вземане на решения и идентифициране на проблеми. Тук именно генеративният изкуствен интелект има голям потенциал.

"Услугите и производствата са в ръцете на хора, AI няма да доведе до иновации въпреки възлаганите надежди - какво прави един бизнес зависи от бизнеса, а не от това какво ще направи изкуственият интелект", категоричен беше проф. Аджемоглу.