През последните седмици медиите правилно посочиха за рязко нарастване на неистинските банкноти с номинал от 50 лева. Според данните на БНБ за второто тримесечие на 2023-а са "заложени" 1155 такива купюри. Ако наложим този брой на общият размер на банкнотите от 50 лева в обръщение, а именно 232 124 560 (в края на юни), изглежда, че неистинските са незначителен брой (само 0.0005% от общото количество в обръщение).
Но ако ги сравним с неистинските банкноти от същия номинал с предходното тримесечие - 200 броя, ще видим, че броят им е нараснал близо 5.8 пъти, а в сравнение с второто тримесечие на 2022-а ръстът е близо 25 пъти.
Много хора ще кажат, че петдесетолевката е най-масовата банкнота у нас (близо 41% от всички банкноти в обръщение) и за това интересът към нейното фалшифициране е най-голям.
Подобен засилен интерес се наблюдаваше към двадесетолевката до 2018-а, когато тя бе най-масовата банкнота в България. И въпреки това от 2008-а година насам налично паричното обръщение не познава такъв рязък скок на неистинските банкноти от най-масовата купюра на тримесечна и/или на годишна база.
Във всеки случай винаги когато става дума за увеличение на неистинските банкноти от един номинал повече от два пъти за кратък период от време, това винаги е индикация за проблем. А тук говорим за ръст от близо 5.8 пъти за тримесечие. Каква е причината?
За съжаление в бюлетините си за налично-паричното обръщение БНБ няма практиката да посочва причините за един или друг рязък скок на неистинските банкноти. И може би има основателни причини за това. Но подобна практика ни кара да се обръщаме към неофициалната информация - разговори със специалисти, които не можем да цитираме, неприятен собствен опит, обяснения от банкови служители и т.н.
В края на юли авторът на тези редове се сблъска с неприятен случа. Когато се опитах да внеса 400 лева в 8 купюри по 50 лева, чрез АТМ устройство (специален банкомат, който има функция да приема пари) на една от банките, то отказа да приеме две от банкнотите.
Служителите в клона на банката ми обясниха, че въпросните купюри са емисия 2006-а и тъй като устройството имало проблем да разчете един от защитните елементи на банкнотите от тази емисия то не ги приемало. По отстраняването на въпросния софтуерен проблем се работило.
Щях да оставя без внимание въпросния случай, но прочетох, че от не е изключение и се заинтересовах. Защо точно с петдесетте лева от точно тази емисия има подобни проблеми. Мои познати, чиято дългогодишна работа е свързана с банкомати, и инкасови операции ми разказаха интересна история.
Според нея банкоматите приемащи банкноти на някои от най0големите ни банки са със софтуер четящ само три от една дузина защитни знаци на въпросната банкноти. Група тарикати са се добрали до този софтуер чрез откраднат банкомат.
Сигурно си спомняте за случаите на откъртени и откраднати АТМ-устройства. Та въпросната група на е изготвила копия на петдесетолевките от емисия 2006-а и чрез метода проба греша е успяла да ги доведе до ниво на което те заобикалят въпросния софтуер - имат точно тези три защити които той чете. Отнело е доста време, но са успели.
И напечатали няколко хиляди копия, които в късни часове лица с качулки и тъмни очила внасяли в банкоматите на банките, ползващи подобен софтуер, и веднага след това теглели от същия банкомат сумата, която са внесли но в истински банкноти.
Залавянето на въпросните тарикати било сложна задача не само поради факта, че сериозно са се грижили да не могат да бъдат лицево разпознати, но и тъй като на въпросните неистински банкноти изрично е било написано "копие". А подобен къс хартия с такова обозначение не е фалшификат.
Ако те хванат с него спокойно можеш да кажеш, че си го купил от някой пазар за играчка на детето ти или за някаква импровизиране игра с приятели - на карти или на монополи. Притежанието на подобен къс хартия не е престъпление. Ето на, на него пише "копие" и в никой магазин няма да го вземат. Но банкомата го взема.
Разбира се банките са се усетили много бързо и са блокирали временно приемането на банкноти от рисковата петдесетлевова емисия, докато не променят софтуера, четящ защитите.
Вероятно са заменили "разбитите" три защити с други. Все пак припомняме, че петдесетолевката от въпросната емисия има една дузина защити. Загуба за клиентите на банката няма. Те са изцяло за нейна сметка и като че ли проблемът е решен.
Каква част от този случай, който ми бе разказан е реалност и каква не, не мога да кажа. На мен ми изглежда логичен, особено на фона на рязкото увеличение на неистинските петдесетолевки, именно неистински, а не фалшиви. И на фона на случилото се с мен и моите петдесетолевки от емисия 2006.
Но ако е вярно, че част от големите ни банки ползват за банкоматите си софтуер, който чете само три от една дузина защити на дадена банкнота това е сериозен проблем. Софтуерите на банкоматите трябва да са абсолютно надеждни и един от пътищата това да се гарантира е като се купуват по сложни и разбира се по-скъпи конфигурации, които едновременно четат поне две трети от защитите на банкнотите.
Иначе въпросният проблем със заобикалянето им периодично ще се появява и дори ще зачести в момента, в който приемем еврото за своя валута.
USD
CHF
EUR
GBP
