1 март 2023 година промени начина, по който използваме градския транспорт в София. Това е денят, в който "Центърът за градска мобилност" спря да продава хартиени билети и познатите на поколения софиянци ръчни перфоратори бяха демонтирани от трамваите и автобусите.
Те бяха заменени с модерни, дигитални валидатори, които сложиха край на пътуването гратис по нежелание - заради изчерпани наличности при шофьора например. Основна роля в новата система придоби електронният билет, разработен, внедрен и използван паралелно още от 2021 г.
След 2 години съжителство на минало и бъдеще, беше дошъл моментът пътуването в столицата да влезе в XXI век.
Началото бе поставено в София...
Още същата година, съвсем очаквано, Столична община докладва за "устойчив ръст на използването на банкови карти за заплащане на единичен билет, билет "30+" и дневни карти с агрегация" . Това е моментът, в който започва промяната в навиците на плащане и това се вижда от данните на платежния оператор на системата Банка ДСК, според които само за периода януари - август 2026 г. броят на транзакциите нараства с нови 19% спрямо същия период на предходната година.
А данните от 2025-та са не по-малко впечатляващи. "От стартирането на проекта до момента имаме 56 милиона тапвания или возения", казва в интервю пред "Дарик радио" минала година Мая Ангелова, директор "Пазар сигурни решения за разплащане" в банката. По думите й картите, използвани за услугата от пускането й през 2021 година, са общо 3 200 000 - което кореспондира до голяма степен и с броя на потребителите.
Отчетите на Центъра за градска мобилност потвърждават увеличението, но през приходите: "при билетите за еднократно пътуване се отчита ръст както в броя, така и приходите през деветмесечието на 2025г.". Става дума за 1 948 281 броя продадени билети - с 9,35% повече спрямо предходната година, а приходите растат с 9,69% до 3 619 329 лева.
"Освен удобството за пътника, една от най-съществените ползи е подобреното управление на приходите и разходите", коментира пред Money.bg Ангелова.
Тя дава и конкретни примери за ползите от картовите плащания за общините отвъд по-високата събираемост - по-ниски разходи за хартиени билети, по-малко обработка на пари в брой, по-добра отчетност, по-малък риск от злоупотреби, но и достъп до прецизни данни за използването и натовареността на транспорта по линии и часове.
...за да продължи и в други градове
Примерът на София беше последван и от други градове в страната като Перник и Враца, които се присъединиха към системата миналата година. Общото между двете населени места е, че отбелязват стремглав ръст на картовите плащания в местния обществен транспорт - в Перник той възлиза на 118%, а във Враца увеличението е с 203% до над 6700 трансакции месечно по данни на Банка ДСК. "Зад този успех стоят последователните усилия на местната администрация за популяризиране на услугата и насърчаване на безкасовите плащания", казват от там.
Мая Ангелова допълва: "Първо, дигитализацията вече не е тема само за големите градове. Гражданите имат същите очаквания към услугите независимо дали живеят в София, Перник или Враца. Второ, когато има работеща инфраструктура и последователна комуникация от страна на местната администрация, приемането на новите услуги става изключително бързо".
Други градове, които са на етап планиране или вече са въведени подобни системи, са Габрово, Плевен, Пловдив, Варна и Бургас.
Всичко това идва да покаже колко дълбоко са навлезли плащанията с банкови карти в обществото. По последни данни на Европейската централна банка за периода юли-декември 2025 година картовите разплащания в еврозоната възлизат на 47,6 милиарда, което в опростена сметка прави приблизително 3000 транзакции в секунда.
България беше включена в статистиката от 1 януари 2026 и все още няма официално публикувана информация, затова поглеждаме данните на БНБ. Изчисления на Money.bg показват, че броят на картовите разплащания у нас е скочил над 10 пъти в периода от 2014 до 2025 година до 674 милиона. От тях 75% представляват картови плащания, инициирани чрез физическо устройство, включително физически ПОС терминал. Става дума за над 500 милиона транзакции, част от които са и тези в градския транспорт.
| Година | Общо картови плащания | В България | Към други държави | Чрез физическо устройство / ПОС | Дистанционно / виртуален ПОС |
|---|---|---|---|---|---|
| 2014 | 65,2 | 51,9 | 13,3 | 51,6 | 13,7 |
| 2015 | 79,6 | 62,6 | 17,1 | 64,5 | 15,2 |
| 2016 | 93,7 | 72,2 | 21,5 | 77,2 | 16,5 |
| 2017 | 129,7 | 101,0 | 28,7 | 108,0 | 21,8 |
| 2018 | 160,9 | 123,1 | 37,8 | 133,4 | 27,5 |
| 2019 | 195,8 | 149,9 | 45,8 | 165,7 | 30,1 |
| 2020 | 213,6 | 169,4 | 44,2 | 182,8 | 30,8 |
| 2021 | 284,4 | 229,1 | 55,3 | 236,7 | 47,7 |
| 2022 | 375,5 | 301,6 | 73,9 | 305,9 | 69,6 |
| 2023 | 478,8 | 388,4 | 90,4 | 372,1 | 106,7 |
| 2024 | 570,5 | 459,7 | 110,8 | 437,7 | 132,8 |
| 2025 | 674,6 | 529,4 | 145,2 | 506,6 | 168,0 |
Данните са в млн. броя плащания. Източник: БНБ
Не е само до возене, ами до паркиране
"Ако преди десет години свързвахме картовото плащане основно с касата в магазина, днес то все по-често се случва на места, които доскоро не възприемахме като част от платежната инфраструктура", потвърждава и Мая Ангелова.
Такива места например са паркингите, непременно свързвани с мъже или жени с жълта или оранжева жилетка, които осигуряват паркомясто срещу сума в кеш. Картовата революция при този тип услуга е още по-видима в статистиката, като според данните на Банка ДСК транскациите при решенията за самообслужване при паркинг системите нарастват със 725% към август 2026 година. Подобно развитие се наблюдава и при автоматизираните бензиностанции, където ръстът достига 405%.
От ДСК виждат перспектива и за много други приложения - културни обекти, спортни съоръжения, туристически услуги и т.н.
Така банковата карта постепенно се превръща не просто в средство за плащане, а в част от самото преживяване при пътуване в града, а с навлизането на подобни системи в още български градове перфораторът и кондукторът остават все по-категорично в миналото.
USD
CHF
GBP
