През юни цената на инвестиционното злато продължи своята консолидация в границите между 1 550 и 1 620 долара за трой унция, като не пое категорично нагоре или надолу.  Измерена спрямо цените на Лондонската борса за ценни метали, доходността на златото в долари бе положителна - 2.6 на сто, докато в евро жълтият метал поевтиня с 1.1 на сто, показва анализ на Тавекс.

Формираното ниво на подкрепа при 1 530 долара за трой унция издържа и представлява едно солидно ограничение за низходящите движения при цените на метала, както и стабилна база за бъдещо покачване.

Златото - сигурно убежище или рисков актив?

Въпреки влошаването на икономическите данни в Европа при вече ясната декларация, че испанският банков сектор се нуждае от 100 милиарда евро спасителен пакет, цената на златото не се повиши осезаемо. Такава ценова динамика в краткосрочен план накара редица анализатори да твърдят, че златото е изгубило статута си на сигурно убежище и се разглежда от инвеститорите като рисков актив.

Смятаме, че такова заключение е доста прибързано и не разглежда икономическата обстановка във всичките и аспекти. От началото на годината до момента златото е поскъпнало с 5.4 на сто в евро и 4.4 на сто в долари, въпреки лошата серия от последните няколко месеца. Нужно е да се отбележи, че златото се възприема като щит срещу потенциалното обезценяване на валутите и в общи линии ценовите движения на жълтия метал показват, че тази му роля е все още валидна. Всеки път, когато САЩ публикува разочароващи икономически  данни (за заетостта или индекса на производството) златото рязко поскъпва, тъй като инвеститорите смятат, че лошите икономически данни ще доведат до нова програма на количествени улеснения, което в крайна сметка си е чисто и просто печатане на пари и обезценяване на валутата. В този смисъл, златото все още изпълнява ролята на сигурно убежище, към което инвеститорите се насочват при индикации за потенциално обезценяване на валутата.

Има обаче и два други пазарни фактора, които поне в краткосрочен план, възпират възхода на златото.

Първият е моментната сила на щатския долар. Въпреки двете програми за количествени улеснения и политиките на нулеви лихвени проценти от страна на Федералния резерв, инвеститорите продължават да възприемат щатската валута като  „сигурно убежище" във времена на несигурност. Доларът все още е световна резервна валута и докато съществува убеждението, че той е сигурна и стабилна инвестиция, то инвеститорите ще търсят убежище в щатската валута в мрачни икономически времена. Вследствие на това, когато инвеститорите започнат да купуват повече долари, цената на златото в долари пада. Докато не стане факт промяна в нагласата на инвеститорите спрямо долара, такива моменти са неизбежни. Подобно беше и развитието на пазарите през втората половина на 2008 г.  - доларът се качваше, а златото падаше. Тази корекция обаче имаше само краткосрочен характер и през 2009 г. златото регистрира доходност от над 25%.

Втората причина зад корекцията в цената на златото е ликвидирането на дълги позиции на деривативния пазар („хартиено злато"). Голяма част от позициите са отворени на висок ливъридж  (с доста по-голяма част заемен капитал, отколкото собствен). Така при спадове в цената на златото от инвеститорите се изисква да внесат допълнителен капитал за обезпечение или да ликвидират позициите си.  При сегашната ликвидна несигурност би било логично да се предположи, че голяма част от тях са ликвидирали позициите си поради липса на средства или в желанието си да подкрепят други инвестиции от портфейла си (през последните месеци акциите също поевтиняха).

Икономическата обстановка от двете страни на Атлантика - предпоставка за скок в цената на златото

С наближаването на изборите в САЩ през ноември тази година, вниманието на инвеститорите постепенно започва да се ангажира със състоянието на най-голямата икономика в света. Проблемите с бюджетния дефицит и високото ниво на държавна дълг (официално над 100% от БВП) ще бъдат сред основните теми в предизборните кампании на кандидатите и няма да бъде много изненадващо, ако доларът поевтинее. Патовата ситуация около тавана на държавния дълг от миналия август доведе до поевтиняване на долара и е доста вероятно подобна ситуация да се разиграе и тази година, имайки предвид, че САЩ е надвиснала на ръба на „бюджетна пропаст". Каква икономическа политика ще предприеме новият президент е трудно да се предположи, но едно е ясно - САЩ е между чука и наковалнята. От една страна, все по-разочароващите икономически данни предполагат, че рано или късно, Федералният Резерв ще трябва да стартира нова програма на количествени улеснения, а от друга - повишаването на така или иначе високото ниво на държавен дълг само ще задълбочи дълговите проблеми. При такова развитие на събитията, златото ще бъде сред малкото печеливши инвестиции.

От другата страна на Атлантика, кризата в еврозоната е добра предпоставка за поскъпване на жълтия метал. Лидерите на европейските държави могат да продължават опитите да удържат задълбочаването на кризата с още количествени улеснения и спасителни програми, което евентуално ще доведе до обезценяване на еврото. Другият вариант е упорството на Германия да надделее, при което рискът от хаотичен разпад на еврозоната сериозно ще се увеличи. Който и път да изберат лидерите на еврозоната, изглежда инвеститорите ще имат все по-малко доверие в хартиените финансови инструменти и ще паркират по-голяма част от капиталите си в инвестиции, считани за сигурни убежища, като златото. Реално, доходностите на щатските и немските ДЦК трайно са се установили под 2 на сто. Това намалява както тяхната привлекателност, както и стойността на пропуснатите ползи за инвестиралите в златото (колкото по-ниски е доходността на ДЦК, толкова по-малко са пропуснатите ползи под формата на лихвени плащания за инвеститорите, които избират да инвестират в алтернативни на ДЦК активи).

При тези обстоятелства, считаме, че слабостта на валутите ще доведе до нова вълна на инвестиране в злато, като интересът може да дойде както от обикновените инвеститори, които купуват монети, кюлчета и инвестират в златни борсово-търгувани фондове, така и от централните банки и държавните инвестиционни фондове на страни от Близкия Изток и Азия, които държат не само доларови, но и еврови валутни резерви.