„50 000 автомобила годишно може да се произвеждат в завода край Ловеч", пише в. „24 часа"
Пълният производствен капацитет на завода на Литекс Моторс е 50 000 автомобила годишно. Оптимисти сме, че ако се развиваме успешно, както досега, в скоро време ще можем да го достигнем. Този капацитет може да бъде увеличен и до 70 000 автомобила, при 3 смени на работа. За целта обаче трябва да имаме съответния обем поръчки". Това каза Илия Терзиев, изпълнителен директор на компанията Литекс Моторс, и носител на титлата мистър Икономика за 2013 година, цитиран от „Фокус".
Той обясни, че от отварянето на завода до сега, производството непрекъснато се разширява.
"Стартирахме с Voleex C10, който беше първият роден автомобил, произведен в завода. След това продължихме със Стийд. От края на ноември вече произвеждаме и новия ни високопроходим автомобил - Great Wall Н6. Предстои ни и лансиране на нови модели в бъдеще, като производството ще расте и с увеличаването на предлагането на европейските пазари", каза Илия Терзиев.
Прочети още от в. „24 часа"

"Не пуснаха цигарите в кръчмите", извежда на първа страница в. "Стандарт"
106 депутати не разрешиха цигареното вето да падне. Хората на Бойко Борисов гласуваха монолитно "против". Към техните 85 гласа се присъединиха 9 от ДПС, а двама се въздържаха. 12 "против" и 6 въздържали се БСП също помогнаха законопроектът да не мине на първо четене в парламента вчера.
Преди вота обаче депутатите пушачи и непушачи спориха над 3 часа вреден ли е тютюневият дим. И дали забраната е ударила по джоба ресторантьорите. В дебатите един от вносителите Спас Панчев (БСП) дори обяви, че пасивното пушене не е вредно. Което бе категорично опровергано от здравния министър Таня Андреева. Точно тя удари рамо на докторите сред депутатите, които бяха сред най-активните противници на падането на пълната забрана за димене на закрито. "Здравето няма цена. Дебатът трябва да е само за здравето, а не то да се противопоставя на икономиката", заяви тя. В резултат от изказването си Андреева получи лепенка "тютюнопушенето забранено" от предшественичката й Десислава Атанасова. Депутатите от ГЕРБ още от сутринта раздаваха такива, като много от тях ги бяха залепили по дрехите си. Истинският дебат обаче бе открит от д-р Тунчер Кърджалиев (ДПС). Депутатът смая колегите си с 18-минутна лекция за това колко вредно е пушенето и какви са икономическите вреди от него. Върхът на изявлението му бе сравнението на пушачите с изнасилвачите и наркоманите.
Прочети още от в. "Стандарт"

"България и Румъния остават икономическото гето на ЕС" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Мрачната шега, че България ще настигне другите от ЕС след няколко десетилетия и само ако те стоят на едно място, продължава да е горчива реалност. Страната ни остава с най-слабата икономика в целия Европейски съюз, а населението ни - с най-ниска покупателна способност. Не можем да догоним дори съседката Румъния. Това показват току-що публикуваните данни на Евростат за развитието на 37 европейски държави през 2012 г.

Българите може много да се сърдим за ниските си доходи, но статистиката е безпощадна - те са логично следствие от това, че произвеждаме най-малко и сме последни в ЕС по брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението, дори след като се елиминират ценовите разлики между отделните държави.

Според Евростат през миналата година производството на стоки и услуги "на калпак" у нас е било с 53% по-малко от средното за ЕС, а в Румъния - с 50% по-ниско. Турция ни изпреварва в тази класация, по-напред е и Хърватия, която през 2012 г. все още не бе член на ЕС.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Румъния и България - заедно в Източните дунавски земи" е заглавиe от в. "Труд"
Информационното ни пространство е изпълнено с намерения, програми, стратегии и концепции на какви ли не нива - общински, регионални, национални... Въпросът за всички ангажирани в начинанията, финансирани от европейските фондове, е как това изобилие от програми да помогне на хората да подобрят своя бит. Това бе предизвикателство и за Българската асоциация за алтернативен туризъм - един от 12-те партньори по проекта за създаване на "Обща стратегия за устойчиво териториално развитие на трансграничния регион Румъния - България". Водещ партньор в него е румънското министерство на регионалното развитие и публичната администрация, а партньор №2 е българското Министерство на регионалното развитие.
Като сдружение с идеална цел БААТ се стреми да подпомага проектите за устойчиво развитие на определена територия. В случая това са 28% от площта на България в 9 области: Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Русе, Силистра, Добрич и Разград. Проучвайки нагласите за развитието на региона, екипът по проекта идентифицира възможностите и формулира послания на общ регионален бранд за първи път заедно със северните ни съседи.
Прочети още от в. "Труд"

"Прокурор продавал информация на престъпници" четем на първа страница във в. "Монитор"
Прокурорът от Софийската апелативна прокуратура (САП) Бранислав Славов е разследван от държавното обвинение по съмнение, че е продавал информация за течащи дела на бандити.
Това стана ясно вчера по време на Висшия съдебен съвет, който разглеждаше атестацията на магистрата.
Главният прокурор Сотир Цацаров съобщи, че срещу обвинителят тече досъдебно производство за търговия с влияние. Според друг член на съвета - бившата прокурорка от САП Магдалена Лазарова, в доклад на Инс¬пектората при Върховната касационна прокуратура е записано, че Славов е "поддържал активна двустранна комуникация с лица от криминалния контингент". Според тези данни прокурорът е оказвал "правна помощ" на бандитите по образувани срещу тях наказателни производства. Магистратът им давал съвети как да се измъкнат от правосъдието или дори е разпитвал свои колеги как се движи дадено разследване.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"План за раздаване на държавни спортни имоти", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Проектозакон, който силно облекчава раздаването на държавни спортни имоти за клубове и федерации, внесоха депутати от левицата в парламента. Промените в Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС), които могат да бъдат определени като "поправката ЦСКА", всъщност създават възможности за доста съмнително преотстъпване на спортни имоти за безвъзмездно ползване от частни структури.

Сред вносителите на проекта са двукратният олимпийски шампион Таню Киряков, членовете на управителния съвет на волейболната федерация Петър Кънев и Милко Багдасаров, Татяна Буруджиева, Христо Монов, Ваня Добрева, Филип Попов, Атанас Пъдев, Таско Ерменков и Борислав Гуцанов. В мотивите си те казват, че с промените се цели да се даде трайно решение на въпроса със спортните бази.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Много от проблемите в образованието може да се решат без пари", пише в. "Сега"
Експертите в столичния инспекторат по образование тези дни стигнаха дъното на "професионализма", като не успяха да подредят нормално няколко олимпиади, а министерството намери куп причини да оправдае чиновниците. Насрочените по две състезания в един ден, включително и през ваканцията, за пореден път изправиха деца и родители срещу образователните експерти. А чиновническите недомислици не могат да се оправдаят с факта, че преди около месец правителството размести почивните и работните дни по Коледа и Нова година. Ако някой в министерството мислеше за децата и създаването на условия за най-доброто им представяне, варианти щяха да се намерят. Има уикенди и след Нова година.

За ужас на родното образование неспособността да се подредят пет състезания е симптом на тежки заболявания на системата. Похвално е, че правителството реши да даде 100 млн. лв. повече за образование за 2014 г. Но вероятно и тези пари ще потънат без ефект, тъй като никой не е представил разчети за какво и как ще се харчат парите.
Прочети още от в. "Сега"

"Тунелът на "Струма" ще е с две тръби" пише в. „Труд"
Тунелът на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле ще бъде с две тръби. Това заяви регионалният министър Десислава Терзиева по повод информации в интернет, че държавата се кани да спести средства за още пътни обекти през следващия програмен период и в 15-километровия тунел превозните средства ще се разминават в една тръба.

Според Терзиева вариантът на тунел с две тръби е бил единственият, който е обсъждан по време на техническия комитет в Европейската комисия. Там ясно е било заявено, че изискванията за безопасност не допускат по автомагистралите колите да се разминават без никаква преграда между тях.
Прочети още от в. „Труд"

"Очаква се масов мор по пчелите", четем във в. "Монитор"
Производителите на мед се притесняват, че отново ще има масов мор по пчелите, въпреки че от 1 декември 2013 г. в целия Европейски съюз влезе в сила забрана за употреба на три опасни химически препарата, които предизвикаха „синдрома на празния кошер". Причина за това е фактът, че засятата тази есен рапица е с третирани семена с трите опасни неоникотиноиди и малките насекоми още напролет ще събират опасен прашец, алармираха от бранша. След тежка дискусия на европейско ниво в Брюксел решиха да има частична забрана в период на две години в ЕС. Инсектицидите са забранени заради доказани вреди, водещи до висока смъртност при пчелите, както и заради съмнение за остатъчни ефекти по останалата хранителна верига. У нас
агенцията по храни следи за спазването на забраната
Обработените преди влизането на забраната в сила семена правят растенията отровни по време на вегетация, съобщи за „Монитор" Даниела Челебиева,член на управителния съвет на Съюза на българските пчелари и председател на общинската структура в Шумен. Пръскането пък е най-пагубно, когато цъфтят овошките през март и април, а особено големи поражения има през май, когато цъфти рапицата.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Шефът на „Уестингхаус": Строежът на 7 блок на "Козлодуй" ще почне в средата на 2016 г.", пише в. „24 часа"
Строежът на американския 7-ми реактор в Козлодуй може да започне в средата на 2016 г. и да бъде завършен за 5 години. Това обяви изпълнителният директор на „Уестингхаус" Дани Родерик в интервю за bTV.
Той отказа да назове колко ще ни струва реакторът AP1000. Но изтъкна пък предимството, че цената на тока, който ще произвежда реакторът следващите 60 и повече години, ще е много по-предвидима и защитена от поскъпването на петрола и природния газ.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

„Държавата влага 92 млн. лв. във водни проекти догодина", пише в. "Капитал Daily"
Следващата година е на път да се окаже поредната, в която държавата обявява амбициозни планове за строителство на язовири. Намерението е част от програма за 92 млн. лв. за водни проекти, за която съобщи министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева. Тя включва рестарт на тръжната процедура за язовир "Пловдивци", избор на изпълнител за изграждането на "Луда Яна", рехабилитация на стената на язовир "Студена" и укрепване на тази на "Христо Смирненски". Още 35 млн. лв. от бюджета ще бъдат вложени за решаване на проблемите на населени места с хронично безводие. В това число влиза и рехабилитацията на новия водопровод на Омуртаг, който заради некачествено изпълнение остави без вода хиляди жители на общината.

Назаем за вода

По думите на Десислава Терзиева в язовирно строителство не е инвестирано от години, въпреки договорения кредит от 80 млн. евро със Световната банка. Предшественичката й на поста Лиляна Павлова направи опит да задвижи проектите за нови язовири в началото на 2013 г. и дори обяви тръжна процедура за изпълнител на "Пловдивци" край Рудозем. Тя обаче беше спряна заради липса на съфинансиране.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Българската "Република" се прави в Литва", пише в. "Стандарт"
Популярният шоколадов десерт "Република", който е любим на поколения българи, се произвежда в Литва. Това е практика от години, просто исторически нещата са се случили по този начин, коментира Ивайло Найденов, управляващ директор на компанията производител "Монделийз България". Освен "Република" и други стоки, които смятаме за типично български, всъщност се произвеждат в чужбина. Бобът "Добруджанка" например идва от Киргизстан, лещата ни най-често е от Румъния. Макар да имаме вече стогодишна традиция в производството на захар, много от пакетите, които се предлагат в магазините, също идват от северната ни съседка. Оризът обикновено е раснал в Индия. Полското прясно мляко е много по-евтино от българското, затова и редовно е предпочитано от купувачите. Пак заради цената кашкавалът често се заменя със сирене гауда. В Смилян пък от години купуват и готвят най-често китайски боб, установи проверка на "Стандарт".
Прочети още от в. "Стандарт"