Забраната да се плащат трудови възнаграждения и преводи над 5000 лв. на ръка може да докара доста главоболия на управляващото мнозинство. Но въпреки това тези законодателни промени вече са на дневен ред. Истината е, че повечето граждани няма да приемат радушно подобно нововъведение, защото подозират, че ще бъдат принудени да плащат такси както за получаването на пенсиите и заплатите си, така и за различни видове преводи - все неща, които до момента са им били абсолютно безплатни. Много фирми също няма да са доволни от силовото въвеждане на безкасовите операции, защото ще бъдат задължени да извадят на светло възнагражденията, които са давали под масата и по този начин са спестявали разходи за здравни и социални осигуровки. Като се има предвид, че забраната за плащане в кеш ще засегне и всички сделки за покупко-продажба на имоти - много от които не се обявяват, за да не се плащат данъци, е ясно, че нововъведението има много противници. Аргументът в негова полза е, че това е един от ефективните начини за борба със сивата икономика. Всъщност съвсем не е задължително хората да плащат допълнително, за да получават заплатите си или да ползват парите от тях за пазаруване и други всекидневни нужди. Както в. "БАНКЕРЪ" писа в миналия си брой, тегленето на каса до 2000 лв. в повечето банки е безплатно. С други думи фирмата може да преведе по разплащателната сметка на служителя си неговото възнаграждение и ако то е до 2000 лв., още на следващия ден човекът може да си го изтегли от банката. Същото се отнася и за пенсиите, и за майчинството. Така че с удържането на такси и комисиони върху месечните доходи на повечето българи не би трябвало да има. Веднага обаче възниква един проблем и той е с т. нар. банкови карти Най-често фирмите сключват договор за комплексно обслужване с банките, предвиждащ преводите за заплати да постъпват по картовите сметки на служителите, които пък срещу тях получават дебитни (а в някои случаи кредитни) карти. И тук възниква проблемът защото повечето банки събират такси за обслужването и поддържането им. За всяко теглене от банкомат също се събира определена комисиона. Така че ползването на картите за получаването месечните заплати и пенсии "щипе" от парите на хората. Синините от ощипванията обаче най-ясно личат върху онези, които не знаят как да си служат с пластмасовите карти. Защото възнагражденията, които се плащат по банков път, и в момента могат да се получават без почти никакви разходи за клиента. Например служителите могат да настояват пред работодателя си да им превежда парите по разплащателна сметка, а не по картова. А ако искат да получат дебитна карта, тя може да бъде свързана с въпросната разплащателна сметка. Така работещият е в състояние да избира дали да си изтегли безплатно месечната заплата от сметката, или да я ползва чрез дебитна карта. Във втория случай той отново може да употреби парите си, без да плаща комисиони на банката. Достатъчно е да се разплати с търговците, където пазарува със самата карта. Поне в големите градове това не би трябвало да е проблем, защото магазините в търговските центрове и хипермаркети разполагат с ПОС-терминали (устройства за плащане с банкови карти). Хората, които предпочитат кеша, ще трябва, както и досега, да си изтеглят парите от банкомат. Впрочем ако имате само кредитна карта, не ви съветваме да я ползвате на банкомат - таксите са отчайващо големи. За различните банки, в зависимост от кредитната карта, теглената сума и това дали тегленето става на банкомат на кредитната институция, издала картата, или на устройство на друга кредитна институция, таксата варира между 8 и 18 лева. Ето няколко примера за изтеглена сума от 400 лв., колкото е максималният размер на ден. Ако това става с кредитна карта на "УниКредит Булбанк" на неин банкомат, таксата е 1.5% от сумата плюс 1.5 евро, или общо 9 лева. Когато с тази карта се изтеглят 400 лв. от банкомат на друга банка, тогава таксата е 2.5% от сумата плюс 3.5 евро, или общо 17 лева. При "Банка ДСК" таксата за теглене на 400 лв. от банкомати на кредитната институция е 1 лев плюс 3% от сумата, или общо 13 лева. Когато парите се вземат от банкомати на друга банка, таксата за 400 лв. е 14 лева. ОББ пък събира от собствениците на издадени от нея кредитни карти такса от 3% от сумата плюс 4 лв., когато парите се теглят от неин банкомат, и 3% плюс 5 лв., когато се ползва банкомат на друга кредитна институция. Излиза, че за да изтегли 400 лв., клиентът ще плати такса между 16 и 17 лева. Парите, които събират останалите банки за теглене на пари от кредитна карта от банкомат, не са много по-различни. Впрочем кредитните карти са измислени именно като инструмент за разплащане, а не за теглене на пари в брой. И тъй като чрез тях клиентът може да пазарува с пари назаем, поддържането на такива карти е свързано и с доста допълнителни такси, които се начисляват месечно и годишно. Отделно от това лихвата по ползвана на кредит сума е в порядъка на 18-22% годишно, ако средствата не се възстановят за определен период. Точно заради всички тези особености на кредитните карти дебитните са предпочитани за получаване на заплати и пенсии. Най-малкото поради факта, че таксите и комисионите за теглене на пари от тях са десетина пъти по-ниски от тези по кредитните карти. При "УниКредит Булбанк" за теглене на пари от банкомат на банката с нейна дебитна карта такса не се събира. Когато парите се вземат от устройство на друга банка, таксата е 0.98 лева. Според тарифата на банката тя не събира комисиони за издаване и поддържане на дебитните си карти. Същата е ситуацията и при повечето от деветте вида дебитни карти на "Банка ДСК". Тя не начислява такси и комисиони за издаването и обслужването им. Такса има при тегленето на пари от неин банкомат и в зависимост от вида на дебитната карта тя варира от нула (карта DSC ISIC) до 0.20 лв., а в случай че устройството е на друга банка, клиентът плаща 0.95 лева. ОББ също не събира такса за издаване на дебитни карти, а когато собствениците теглят пари от неин банкомат, им събира по 0.30 лв. на транзакция и по 1 лев, когато си вземат парите от устройство на друга кредитна институция. Както повечето останали кредитни институции, "Райфайзенбанк България" не събира такси за издаване и поддържане на дебитни карти. Двадесет стотинки е таксата, когато притежателите на нейни дебитни карти теглят пари от банкомати на банката, и 0.90 лв., при положение че парите са взети от устройство на друга кредитна институция. Голяма част от дебитните карти на "Юробанк И Еф Джи България" също са без такса за издаване. Тегленето на пари с тях от банкомат на кредитната институция струва на клиента 0.20 лв., а в останалите случаи - когато операцията се извършва в България - 1 лев. ПИБ също не събира такси за издаването на дебитни карти, а и тегленето на пари с тях от нейни банкомати е безплатно. Когато операцията се извършва на банкомати на други институции, таксата е 0.90 лева. Заплата от 800 лв. например, предвидена по дебитна карта, получателят й може да я изтегли в рамките на два дни (по 400 лв. на ден). Ако направи това от банкомат на обслужващата го банка, няма да плати нищо. Без разходи ще му се размине и ако не тегли парите, а при пазаруване плаща с картата. Ако си "дръпне" възнаграждението на два пъти - от банкомати на други кредитни институции, ще плати такси общо от около 2 лева. Което не е болка за умиране. Вярно е, че за пенсионерите всяка стотинка е ценна. Но пък ако правителството толкова настоява за въвеждането на безкасовото плащане на пенсиите, може да се договори с банките първите две- или тримесечни транзакции по карти на пенсионери да са безплатни за собствениците им. Няма значение дали опростените такси ще са за сметка на кредитните институции, или на Националния осигурителен институт. Това е въпрос на споразумение. Говорим за друго, а именно, че разплащанията през банкови карти не са чак толкова скъпи, че да възпрат въвеждането на забраната за изплащане на заплати и възнаграждения в кеш. Банкоматите щипят, но не хапят. Петър Илиев * Поради различното време на публикуване е възможно да има редакционни разлики в текстовете на електронното и печатното издание.