Иновациите и качеството на човешките ресурси са решаващи за икономическия растеж

Интервю с Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България

Господин Велев, повечето членове на АИКБ са публични дружества, листвани на БФБ. Притесниха ли Ви негативните процеси на фондовия пазар в края на миналата и началото на тази година?

През изминалата 2007 година Българската фондова борса - София се превърна в алтернатива на банковото кредитиране. Редица проекти на български компании се финансираха от БФБ и това е едно свидетелство за доброто развитие на капиталовия пазар у нас. На борсата са осъществиха редицата листвания и пазарната капитализация се удвои. Корекцията, която настъпи в края на миналата и началото на тази година се оценява като здравословна и двете основни причини за това са ясни. Първата е, че редица компании очевидно бяха надценени от инвеститорите, а втората -  за първи път тенденциите от световните капиталови пазара дадоха отражение и при нас. Това говори за зрялост на борсата и нейната свързаност с капиталовите пазари в света. Като цяло аз съм оптимист за развитието на капиталовите пазари и БФБ у нас и очаквам след настъпилата консолидация да има възходящ тренд.

Не може да се отрече, че БФБ се развива доста динамично през последните две години. Освен като място за акумулиране на капитали и  инвестиции, превърна ли се борсата във верен барометър за  състоянието на нашите компании и икономиката ни като цяло?

Да, това е така. През изминалите години имаше или неглежирани компаниии, или прекалено високи и нереални очаквания. Но сега има здрава основа. Объркването продължи малко повече от колкото трябва, но нещата постепенно си застават на местата. Не случайно БФБ получи наградата "Мистър/Мисис Икономика" за цялостен принос през изминалата година. Гласовете, подадени за нея бяха повече от 50% от гласовете от всичките номинации, което също говори, че борсата заема важно място в развитието на българската икономика.

Акционерната организация на капитала вече е основна за българските стопански субекти. С какви проблеми продължават да се сблъскват българските дружества в това отношение?

През изминалата година с участието на АИКБ беше финализирана работата по изработване на Националния кодекс за корпоративно управление. Той е задължителен за всички публични компании, листвани на официалния пазар на БФБ, но ние препоръчваме на всички акционерни дружества да се придържат към нормите му. Като цяло проблемите на акционерните дружества не се различават от тези на останалите търговски субекти. Основният общ проблем за търговските дружества от началото на 2008 г. е начинът на прилагане на Закона за Търговския регистър от страна на Агенцията по вписванията. Като цяло Законът за Търговския регистър трябваше да облекчи стопанските субекти по проблеми, свързани с вписването и обявяването на обстоятелства, и на промени в обстоятелствата. Същевременно практиката на Агенцията по вписванията, свързана с прилагането на закона, доведе до сериозни спънки за търговците. Такива са неспазване на законоустановените срокове за извършване на обявяване на подлежащите на обявяване актове, като покани за свикване на общи събрания, решения на общото събрание, покани за записване на акции и други. Нарушението на процедурата по свикване на общо събрание, произтичащо от неспазване на сроковете от страна на Агенция по вписванията води до невъзможност дружествата да проведат легитимни общи събрания, които да приемат валидни решения. По аналогичен начин стои проблемът с неспазване на сроковете за вписване на подлежащи на такова обстоятелства, като промени в уставите, промени в състава на управителния и контролния орган на дружеството и др. В тази връзка трябва да се има предвид, че публичните дружества, освен задълженията си по Закона за търговски регистър и Търговския закон, са длъжни да спазват и допълнителни, специални задължения по Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). Неспазването на законоустановените срокове от страна на Агенцията по вписванията води до невъзможност публичните дружества да изпълняват задълженията си по ЗППЦК, съответно - да търпят административно наказателни санкции от регулаторния орган - Комисията за финансов надзор. Казано иначе - дори да са извършили в срок задълженията си, публичните дружества могат да бъдат санкционирани от една държавна структура, заради некоректното изпълнение на функциите от страна на друга държавна структура.

Не може да се отрече, че националната икономика се развива възходящо и сравнително устойчиво вече десет години. Явно бизнес климатът в страната става все по-благоприятен. Но все пак: къде виждате резерви за ускоряване на икономическия растеж, за по-ефективна стопанска дейност на отделните субекти?

В областта на подобряването на бизнес средата у нас, действително настъпиха положителни промени.

Много от вижданията на АИКБ за тези промени бяха инкорпорирани и в Пакта за икономическо и социално развитие на България до 2009 г. - особено в частта за намаляване на данъчната и осигурителната тежест и за подобряване на условията за бизнес в страната. Конкретните стъпки от страна на Асоциацията са насочени към подобряване на качеството на услугите от обществен интерес, намаляване на лицензионните и разрешителни режими, успешното функциониране на Търговския регистър, администриране на държавните бази данни по начин, който да не изисква от бизнеса и гражданите предоставяне на доказателствени документи за различни обстоятелства, известни на държавата. Важен приоритет на АИКБ е и работата за въвеждане на изисквания за задължителна оценка на въздействието на всеки нормативен акт, включително анализ на ползите и разходите за бизнеса.

Подобряване на условията за усвояване на средствата от фондовете на ЕС и в това отношение максимално облекчен достъп на бизнеса до Оперативните програми, са също стъпки, които трябва да се предприемат. Това се отнася най-вече до двете оперативни програми, насочени най-пряко към българския бизнес - ОП "Развитие на конкурентоспособноста" и ОП "Развитие на човешките ресурси".

Иновациите, технологичното обновление и качеството на човешките ресурси са решаващи фактори за ускоряване на икономическия растеж и повишаване на конкурентоспособността ни. 

Една година след влизането на България в Европейския съюз, как се чувстват представителите на реалната икономика като Вас - успяваме ли да се справим с конкурентния натиск, да бъдем равностоен играч в европейското икономическо пространство?

Изминалата година бе много успешна за българската индустрия. Имаме конкретни примери за това от различни изследвания. По данни на Евростат, България е на трето място в Европа по индустриален ръст. Според редица други сондажи България е на седма позиция в света по атрактивност за чуждите капитали и първа в Централна и Източна Европа.

Според едно от последните изследвания, България е определена като втора страна в Европа с най-благоприятен бизнес климат за 2008 година. Причините за това са: 10 % корпоративен данък; 0% данък капиталова печалба; 5% данък върху дивидентите; новото намаляването на социално осигурителната тежест с 3 пункта, влязло в сила от 1 октомври 2007 г.; 0% данък печалба за 138 общини с по-висок процент безработица и 10% плосък данък върху доходите на физическите лица. 

Има много проблеми обаче, които трябва да бъдат решени. Трябва да отбележа, че изоставаме с производителността на труда и енергоемкостта не е на задоволително ниво. Друг важен проблем, с който българският бизнес трябва да се справи, е този с човешките ресурси. Ето защо в приоритетите на АИКБ е залегнала активна политика, насочена към задоволяване на конкретните нужди и потребности на българските работодатели, посредством насърчаване на контролирана имиграция и развитие на средното, професионалното и висшето образование. И то така, че да отговаря на нуждите на българския бизнес чрез адекватно структуриране на държавните поръчки, допускане на бизнеса до финансиране на образованието посредством конституиране на платени поръчки за нови специалности и допълнително бройки в съществуващите, изработване на национална мотивационна програма за насърчаване на избора на професии, включително профилирана по специалности.

АИКБ е активен участник в тристранния диалог: "правителство - синдикати - работодателски организации". Намерена ли е вече работещата формула, задоволяват ли резултатите от това толкова важно взаимодействие между основните субекти в една съвременна пазарна икономика?

Като представителна организация на работодателите на национално равнище, Асоциацията участва активно в тристранния диалог. Работата по изговянето на Пакта за икономическо и социално развитие на Република България до 2009 г. и текущият преглед на изпълнените договорености говорят за нашето добро взаимоотношение с другите две страни. Със синдикатите договорихме препоръчителен индекс на нарастване на работните заплати, подобрява се и колективното трудово договаряне (на браншово и на ниво предприятие).  Също така представители на синдикатите, АИКБ и другите работодателски организации участват в Комитетите за наблюдение на Национална стратегическа референтна рамка и на Оперативните програми. Диалог има, но отделен е въпросът, дали всички са доволни от постигнатите договорености и дали те се изпълняват така, както трябва.