Докато България, най-бедната страна в Европейския съюз, се подготвя да влезе в еврозоната, икономическият "отличник" на блока Полша е по-далеч от всякога от присъединяването, пише Politico в свой материал.

Европейската централна банка и еврокомисията дадоха "зелена светлина" на България да стане 21-вата страна в еврозоната от началото на 2026 година. Въпреки вътрешните си политически разделения, нашата страна дълго време показва ангажираност към присъединяването към единната валута, обвързвайки собствената си валута с германската марка (и после - с еврото) още през 1999 година, участвайки в банковия съюз от 2020 година и гарантирайки, че изпълнява всички строги икономически критерии за членство.

Докладите на ЕЦБ и ЕК посочват инфлационни и фискални рискове, пред които е изправена България

Докладите на ЕЦБ и ЕК посочват инфлационни и фискални рискове, пред които е изправена България

Кои са те?

Докато България се стреми да се присъедини към клуба, един кандидат, когото всички биха посрещнали с радост - Полша, изглежда няма интерес. След трудната победа на десния националист Карол Навроцки в президентските избори в неделя, перспективата страната да се присъедини към клуба в близко бъдеще изглежда отдалечена.

Икономически успех без еврото

Полша има три десетилетия непрекъснат икономически растеж. Фондовият й пазар процъфтява. Растежът на брутния вътрешен продукт от 3,2 процента тази година според прогнозата на Международния валутен фонд надминава четирикратно 0,8-те процента на еврозоната. Но въпреки това заявеното намерение за присъединяване към еврозоната не води до резултати.

Въпреки че за страните от ЕС е задължително да правят усилия за присъединяване към общата валута (и запазването на националната всъщност е дерогация от правилата), Полша не крие липсата си на желание за присъединяване.

Дори след като страната възвърна проевропейско правителство под ръководството на Доналд Туск през 2023 година, слагайки край на осем години евроскептично управление, правителството все още заяви, че не е готово да се присъедини към еврозоната.

С Навроцки като президент тази перспектива е още по-мрачна. Навроцки е против присъединяването на Полша към еврото, заявявайки в публикация в X миналия месец: "Лично съм против премахването на полската валута. Гласът за мен е също гласът за полската злота и нашия суверенитет."

Исторически инвестиции от $160 милиарда очаква Полша през 2025-а в подкрепа на икономическия си растеж

Исторически инвестиции от $160 милиарда очаква Полша през 2025-а в подкрепа на икономическия си растеж

Според критици обаче обявените цифри не се различават от предишни години

Адам Глапински, управителят на полската централна банка, дълго време се противопоставя на приемането на еврото от страната. Като президент Навроцки ще има правомощието да назначи наследника на Глапински, когато мандатът му изтече през юни 2027 година, което означава, че може да закрепи евроскептицизма в банката за още шест години.

Навроцки също ще има право на вето върху законодателството - инструмент, който вероятно ще използва, за да възпрепятства либералното проевропейско правителство на министър-председателя Доналд Туск, което няма необходимото мнозинство от три пети в полския парламент за отмяна на вето.

Към това се добавя сдържаният отговор към еврото сред полските граждани - където само малко повече от половината са в полза на приемането на валутата, но 70 процента казват, че страната не е готова да се присъедини към еврозоната.

Ясно е, че ако еврозоната очаква Полша да се присъедини към клуба, може да чака дълго, обобщава Politico.