Една крачка напред, две назад. Испания, един от отличниците в ЕС в рамките на повече от 10 години, изглежда губи мястото си на почетната стълбичка с втория мандат на министър председателя Хосе Луис Сапатеро.

След като назначи изцяло нов кабинет, в който преобладават основно жени, Сапатеро изтъкна себе си като социален реформатор. А нуждата от икономически реформи е все по-осезателна.

Световната кредитна криза се сгромоляса два пъти по-силно над Испания, където спукването на балона в сектора на недвижимите имоти сложи своя тежък отпечатък. Очакваното меко приземяване изведнъж се оказа твърдо и болезнено. Открито лъсна немощта на испанската икономика, която бе подсилена от бума в строителството и ниският ръст на производителност на труда.

Ситуацията значително се влоши след изборите от 9 март. МВФ оповести, че ръстът, който за 2007 год. бе 3.8 %, тази година ще падне до 1.8 %, а прогнозите за 2009 год. са още по-нерадостни. Ако те се сбъднат, това ще се окаже най-голямото забавяне на испанската икономика от 1993 година.

Очаква се цените на къщите да паднат до 15 % в рамките на 3 години. Собствениците на недвижими имоти са заплашени от отрицателна възвращаемост. Като член на Еврозоната, Испания не може да контролира лихвените нива и стойността на единната валута. Строителните компании се борят да намерят купувачи, няма  желаещи и да изплащат наеми. Някои вече са „на червено". Наскоро стана ясно, че в строителния сектор, на който се падат около 60 % от отпуснатите банкови кредити в Испания, в следващите две години ще бъдат закрити 400 000 работни места.

Най-обезпокояващият факт обаче е стопяването на бюджетния излишък. Преди изборите Сапатеро уверяваше, че страната разполага с крупни субсидии, които да гарантират спокойствие по време на кризата. Миналогодишният бюджетен излишък бе 2.2 % от БВП или 23 млрд. евро. Според доклад на BBVA, той ще се превърне в дефицит през 2009 год. Това сочи и пониженият брой на постъпления от ДДС за първите два месеца на тази година.

На първото заседание на новия кабинет, се очаква правителството да гласува данъчни стимули за 10 млрд. евро включително и данъчни кредити в рамките на 400 евро за всеки гражданин, както и някои други мерки като инфраструктурни помощи за строителния сектор.

Данъчна експанзия обаче може да не е достатъчна. Силното евро е голяма пречка за ръста на износа. Най-големите предизвикателства за страната си остават ниската производителност на труда и конкурентоспособността на икономиката. Единствено сериозни реформи в трудовия пазар, образователната система и системата за проучване на инфраструктурното развитие биха дали някакъв ефект.

Засега Сапатеро обещава че кризата е временно явление и Испания пак ще се върне към старото славно време. Но явно това ще стане много много трудно.