„КАТ ни следи с 380 радара през лятото”, „Алексей на сухо”, „Чуждите инвеститори вече изтеглят капитали”, „Спецкомисия ще бди и наказва за конфликт на интереси във властта”

„КАТ ни следи с 380 радара през лятото", предупреждава от първата си страница „Монитор"
298 стационарни радара и 83 камери за измерване на скоростта ще извадят от КАТ през летните месеци. Това ще бъде една от мерките за намаляване на катастрофите в отпускарските дни, тъй като броят на загиналите през юни, юли, август и септември рязко се увеличава, съобщиха от Пътна полиция пред "Монитор".

Поради тази причина от всяко полицейско управление ще бъдат изпратени допълнително полицаи по пътя към морето и границата с Гърция. Засилени проверки за скорост ще се извършват в интервала от 17 до 20 часа, тъй като анализът на КАТ сочи, че тогава стават най-тежките катастрофи със загинали.

В най-натоварените участъци освен стандартните радари ще се използват и всичките 62 мобилни устройства за засичане на скоростта, които правят снимка с часа и датата на нарушението. Подобни мерки ще бъдат въведени по маршрута Стара Загора, Нова Загора, Сливен, Карнобат и Бургас.

"Ако е необходимо, в тези участъци ще има полицейски екипи по 24 часа, съобщиха от Пътна полиция. Задача номер едно пред униформените ще бъде да не допускат образуването на задръствания.

"Присъствието на полицаи обикновено парира опитите и желанието на шофьори, които предприемат рискови изпреварвания", коментира главен инспектор Красимир Костов.

Засилен контрол ще има и по маршрута София - Благоевград - Кулата. Този път е предпочитан и за много румънски автомобили, които влизат от Видин и Дунав мост. Те пътуват още от петък вечерта, тръгват много рано и карат цяла нощ, за да стигнат в събота сутринта на гръцките плажове, и в неделя се връщат.
Още от статията на „Монитор"

„Алексей на сухо", съобщава от първата си страница „Стандарт"
МВР посегна на най-милото на Алексей Петров - басейна "Спартак". Арестуваната бивша барета държи под наем офиси там. Плувният комплекс бе и любимото му място за тренировки и срещи. Група юристи са натоварени със задачата да върнат сградата на вътрешното министерство. "Спартак" е даден на МВР през 1984 г. и ние притежаваме нотариалния акт", категоричен бе вчера министър Цветан Цветанов. Според него договорът със сегашните собственици на терена "София Сити Къмпани" е изтекъл през 1999 г.

Една част от комплекса преди е била апортирана в "Софийски имоти" и в момента по тази сделка текат проверки. Момчил Кръстев, шеф на "Спарта 2000", която стопанисва сградата, бе арестуван заедно с Алексей Петров. Сега за обекта се грижи и спортен клуб "Левски".
Още от статията на „Стандарт"

„Чуждите инвеститори вече изтеглят капитали", разкрива от първата си страница „Дневник"
За първи път от началото на кризата изтеглянето на капитали от България надхвърли вложенията на чуждите инвеститори. Според предварителните данни на БНБ за преките чуждестранни инвестиции през първото тримесечие има отлив на 21.9 млн. евро (0.1% от БВП). Възможно е на по-късен етап цифрата да претърпи корекция. За същия период на миналата година в България са постъпили 926 млн. евро, или 2.7% от БВП.

От края на 2008 г., когато и в страната започна да се усеща ясно ефектът от световната финансова криза, е имало случаи балансът за отделни месеци да е отрицателен, но за първи път цяло тримесечие е на червено.

В случая изтеглянето на чужди вложения през март (-168.8 млн. евро) изтрива малките излишъци от първите два месеца на годината. БНБ отчита като пряка инвестиция придобиването на поне 10% от капитала на дадено предприятие и последващите транзакции като промяна на дела в капитала, промяна във вътрешнофирмената задлъжнялост, изменение на дела на инвеститора в неразпределената печалба или загуба на предприятието.

По-детайлната разбивка на информацията от БНБ показва, че през първите три месеца на годината няма никакво движение по перото "сливания и придобивания", което означава, че нито един чужд инвеститор не е придобил дял над 10% в българско предприятие или не е паднал под този дял чрез продажби на свои инвестиции у нас.
Още от статията на „Дневник"

„Спецкомисия ще бди и наказва за конфликт на интереси във властта", информира от  първата си страница „Сега"
Управляващите ще създадат специален петчленен независим постоянно действащ орган, който ще разкрива конфликт на интереси във властта и ще санкционира за това. Това предвиждат промени в закона за конфликт на интереси, огласени от Министерството на правосъдието.

Предложения за членове на комисията ще могат да правят депутатите, президентът, Министерският съвет и Висшият съдебен съвет. Избора обаче ще прави парламентът с обикновено мнозинство. Мандатът на комисията ще е 5 години, като членовете й могат да бъдат преизбирани само за още един последователен мандат.

В момента в различните власти действат различни структури, които следят за конфликт на интереси. Например - за магистратите е Висшият съдебен съвет, а за депутатите и министрите - парламентарна комисия. След разкриване на конфликта казусът отива във Върховния административен съд, който има последната дума и налага санкциите.

Предвижда се още комисията да налага наказанията. Освен глобите за неподаване на декларации остава и санкцията конфискуване на възнаграждението или равностойността на друга материална облага, получени в резултат на конфликт на интереси. Решението на комисията може да се обжалва пред ВАС. Съдът може да отмени решение, с което е установено, че не е налице конфликт на интереси по протест на прокурора. Самата комисия ще се самопроверява и решава дали е в конфликт. В този случай обаче решението ще се взема единодушно, а не с мнозинство.

Скачат глобите за чиновник, разкрил самоличността на подалия сигнал или разгласил факти от проверката - от 500 до 1500 лв. на от 1000 до 3000 лв. Когато нарушението е повторно, глобата ще е от 3000 до 5000 лв. (вместо 2000 до 3000 лв. в момента).
Още от статията на „Сега"

„Еврото удари 4-годишно дъно до $1,22, червена вълна заля борсите", съобщава от първата си страница „Класа"
Единната европейска валута удари ново историческо дъно вчера, задълбочавайки спада от миналата седмица, като се срина до 1,22 долара. За последен път еврото е стигало подобни позиции през април 2006 г. В петък единната валута се срина до нива от разгара на финансовата криза през октомври 2008 г. /1,32 долара/, когато фалира щатската инвестиционна банка „Лемън брадърс". Причина за топящото се евро са опасенията, че спасителният пакет за еврозоната на стойност 750 млрд. евро може да ограничи възстановяването на Европа. Наред с това много от държавите във валутния съюз, като Испания, Португалия, Италия и Франция, се ангажираха с извънредни мерки за ограничаване на разходите, което също заплашва икономическия ръст в региона.

Спадът на единната валута предизвика „червено цунами" по борсите по света, спад на петрола и ръст на златото. Финансовите министри на еврозоната пък се събраха в Брюксел в пореден опит да стопират обезценяването на валутата. По-късно през деня еврото успя да се отлепи от дъното с 0,2% до 1,23 долара. Вчерашните нива на търговия бяха близки до тези през юни 2005 г., когато Франция и Холандия казаха „не" на Лисабонския договор.

Според „Блумбърг" една от причините за понижението е изказването на Пол Волкър, икономически съветник на президента на САЩ Барак Обама, от края на миналата седмица, който предрече крах на еврото.

В интервю за в. „Шпигел" президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише пък сравни ситуацията в момента с тази от 2008 г. По думите му европейската икономика е в най-дълбоката си криза от Първата и Втората световна война. Канцлерът на Германия Ангела Меркел също потвърди, че Европа е в "много, много трудна ситуация" въпреки стабилизационния план на ЕС-МВФ и че има опасност от разпадане на еврозоната.
Още от статията на „Класа"

„Цветан Цветанов взе на мушка митниците", информира „Сега"
За първи път вчера ключов член на кабинета - вицепремиерът Цветан Цветанов, публично разкритикува работата на агенция "Митници". "Срастването на организираната престъпност, корупцията и политическите партии е довело до това състояние, в което днес се намира държавата и в частност митниците", обяви шефът на МВР пред БНТ по повод операция в събота, при която бе разбит канал за доставка на цигари китайско производство.

Цветанов допълни, че от два дни "Гранична полиция" прави следмитнически контрол, "защото се оказа, че явно митницата не е в състояние да направи това, което очаква държавата". Вътрешният министър е споделил с другия вицепремиер Симеон Дянков, че "в момента митницата не е това, което трябва да бъде". Заключението му на практика е и косвена критика срещу Дянков, в чийто ресор са митниците. Казаното от Цветанов се разминава с оценката за дейността на агенцията, която направи премиерът Бойко Борисов. В петък той обяви в парламента, че структурата не е виновна за огромната контрабанда с цигари, защото идвала от Румъния, а митниците охранявали само външните за ЕС граници.

Вчера обаче Цветанов обяви, че очаква "чисто политическо и управленско" решение за ръководената от Ваньо Танов агенция да бъде взето от премиера. От известно време митниците са под прицела и на опозицията, която непрекъснато критикува работата на звеното, най-вече заради засилената контрабанда на цигари.
Още от статията на „Сега"

„Платежният баланс излезе на плюс", съобщава „Монитор"
Общият платежен баланс през март 2010 г. е положителен в размер на 60,3 млн. евро, показват данни на БНБ. Това е първата положителна стойност за 2010 г., припомня Investor.bg. Положителният баланс през март се дължи на притока на депозити от чуждестранни лица, който възлиза на 343 млн. евро, показват още данните на централната банка.

За втори пореден месец предварителните данни на БНБ за преките чуждестранни инвестиции показват, че те са отрицателни, като за март се изчисляват на минус 168,8 млн. евро. За февруари обаче те вече са ревизирани и са на плюс 94 млн. евро при минус 25,3 млн. евро по предварителни данни.

Отрицателното салдо по текущата сметка намалява с 58% на годишна база до 238 млн. евро през март 2010 г. и това е друга причина за реализирането на положителен общ баланс. Намалението му се дължи на спад във величината на отрицателен търговски баланс (с 30% до 314 млн. евро) и на подобреното салдо при услугите - от минус 14,6 млн. евро за март 2009 г. до плюс 24,5 млн. евро през март 2010 г. по пътуванията.
Още от статията на „Монитор"

„ДДС секира за всички фирми", предупреждава „Стандарт"
Пет страни за една седмица са увеличили ДДС - Гърция, Португалия, Испания, Румъния и Швеция, каза Дянков. Ние искаме да излезем от кризата без да вдигаме данъците, заяви вицепремиерът. Резултатите показват, че някои от нашите мерки работят, допълни той. Увеличава се износът на продукция и намалява безработицата.Всички фирми ще плащат ДДС. Мислим и правим изчисления за преминаване на всички фирми към ДДС, това ще изчисти системата, каза на среща с бизнесмени във Видин вицепремиерът Симеон Дянков. Правят се разчети как да се променят структурите на НАП преди измененията в закона, допълни той. Сега задължени да плащат ДДС са само фирмите с оборот над 50 000 лв. годишно. Останалите се регистрират по ДДС по желание. Промяната ще засегне дребните фирми, които сега не плащат ДДС и пестят пари от счетоводство.

Дянков се обяви и за по-голяма прозрачност на държавните пари в банките. Той определи като голяма концентрацията на средства от държавните предприятия в една банка и предложи изнасянето на данни за това да става на всеки три месеца. Над 64% от парите на 18 държавни предприятия са в 3 банки - Корпоративна търговска банка, СИБанк и Централна кооперативна банка, като в КТБ са 48% от средствата.
Още от статията на „Стандарт"

„Обещание за прозрачност за депозитите на държавните фирми", обобщава „Дневник"
Държавата няма общи правила, по които собствените й дружества избират банките за депозитите си. В повечето случаи отговорността и критериите за избор зависят от мениджмънта на тези фирми. Контрол от принципалите им - министерствата, твърде често липсва.

Самите критерии са разнообразни и с различна тежест при различните фирми. Това потвърди допълнителната проверка, която вчера "Дневник" направи по информацията кое министерство какви изисквания има, за да намали риска при управлението на парите на държавните компании.

Резултатът от липсата на ясна политика води до концентрация на средства в една банка. Това показа справката, изпратена в събота от Министерството на финансите по искане на 11 главни редактори, къде са свободните средства на 18-те най-големи държавни компании.

Към март 2010г. Корпоративна търговска банка (КТБ) управлява 48% (408 млн. лева) от тези пари. Втората банка (СИБанк) след нея има дял по-малко от 10% и вчера изпрати съобщение, че настоява да има редовна прозрачност върху тази информация.

Финансовият министър Симеон Дянков също вчера заяви, че според него ще е добре данните да се обявяват публично на всеки три месеца и задължение на ръководствата на държавните фирми да бъде да контролират избора на банка.

Още докато ведомството му подготвяше в края на април справката за депозитите,  Дянков коментира: "Ще проверим и ако се окаже, че и сега има такава концентрация, ще променим начина на контрол." Тогава той каза, че министрите нямат възможност да следят отблизо всяко от дружествата. Дянков е прав, но затова има нужда от еднакви правила и инструмент за контрол.

Според източници от финансовото министерство там вече разработват проект как да подобрят контрола къде фирмите държат парите си и какви инвестиции правят.
Още от статията на „Дневник"

"Енел" продава дела си в ТЕЦ "Марица-изток 3", съобщава „Класа"
Италианската компания „Енел", собственик на ТЕЦ „Енел Марица-изток 3", е започнала процедура по продажбата на своя дял в централата, предаде радио „Дойче веле", цитирайки финансовия директор на компанията Луиджи Ферарис. По думите му процедурата е била стартирана на 12 май след представянето на финансовите резултати на компанията за първото тримесечие на 2010 г. „Енел" е собственик на 70% от термичната централа, а останалата част е собственост на НЕК. Дружеството има подписан дългосрочен договор с обществения доставчик и продава произведената електроенергия на цена от 126 лв./мвтч.

Предложението за продажбата на 800-мегаватовата централа бе заявено в края на март от президента на компанията Фулвио Конти. Тогава той обясни, че причините за продажбата са, че „Енел" не е могла да извърши други придобивания в енергийния сектор у нас и да се интегрира на пазара. Според мениджъра на „Енел" Масимилиано Рока компанията имала нужда от налични средства, за да разработи по-големи инвестиции. Подобно мнение е изразил и Конти, който обясни, че възнамерява да консолидира инвестициите на компанията.

В момента италианското дружество води преговори за продажба на дела си в ТЕЦ „Марица-изток 3" с британската компания „Интернешънъл пауър", твърдят запознати с процедурата. От правителството все още нямат яснота как ще продадат 30-процентния български дял в централата. Едната от идеите на енергийното министерство е това да стане чрез борсата.
Още от статията на „Монитор"

„Държавата продължава опитите да спаси "Брикел", информира „Дневник"
Държавата ще продължи преговорите с Европейската комисия и Европейския парламент за удължаване на живота на пет топлоелектрически централи, сред които и гълъбовското предприятие "Брикел", контролирано от фирми на Христо Ковачки.

Това съобщи зам.-министърът на околната среда Евдокия Манева, след като в началото на месеца България получи отказ от Европейската комисия да бъде удължен с по 2 години животът на ТЕЦ "Марица 3" в Димитровград, "Брикел" в Гълъбово, ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ "Република" в Перник и ТЕЦ "Сливен". Искането за отлагателния срок беше внесено в края на миналата година в Брюксел от Министерството на икономиката и енергетиката.

Държавата се позова на чл.36 от договора за присъединяване към Европейския съюз, който й дава възможност при възникване на сериозни затруднения за някой сектор на икономиката до 3 години след датата на еврочленството да поиска разрешение за защитни мерки.

Искането беше изпратено в Брюксел на 30 декември, точно в края на 3-годишния период, и на 4 май Еврокомисията го отхвърли. За разлика от другите четири централи "Брикел" вече надхвърли лимита си за работа и в момента работи извън позволеното. По договора за присъединяване на България към Европейския съюз от 2008 до края на 2011 г. предприятието има право на не повече от 20 000 часа експлоатация.
Още от статията на „Дневник"

„Държавата е лош стопанин в енергофирмите", казва в интервю за „Сега" депутатът от ГЕРБ Валентин Николов
Г-н Николов, какво друго освен поскъпване на топлата вода през лятото и спиране на парното, ако 1/3 от живеещите в един вход са длъжници, да очакваме от промените на енергийния закон?
- Вече внесохме промяна в закона, която ще позволи на хората да взимат под наем топломери и водомери, а не да стават техни собственици - знаете, че на стотици хиляди потребители сега им се налага наново да плащат за нови уреди заради изтичане на живота на батерията. Ще гледаме да променим в това отношение закона преди новия отоплителен сезон. Освен това някои корекции вече са направени - намали се съставът на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) от 13 на 7 души. Аз смятам, че трябва да се направи отделен закон за ДКЕВР, за да може комисията пълноценно да извършва одити на енергийните дружества. И да следи не само финансовата част, но и качеството на услугите, примерно на ЕРП-тата.

Аз не мога да разбера как така законът не позволява регулаторният орган да проверява дейността на външни фирми, в които са аутсорсвани важни услуги на енергийните дружества. Оставете разходите за тях, които няма как да се провери дали са целесъобразни. И това е важно, но аз един ден бях заедно с председателя на комисията Ангел Семерджиев, когато той се обади на изпълнителния директор на ЧЕЗ и му каза да провери и да му докладва за нещо конкретно, свързано с оплакване от един от клиентските центрове. И представете си - от там му отговориха, че това е външна фирма, а не е клон на ЧЕЗ, поради което по закон няма как да му дадат исканата информация. Това е пълно безумие.

Вие предложихте ЕРП-тата сами да си плащат одитите, които им прави ДКЕВР, но не е ли прекалено популистка тази идея? Защо едно предприятие трябва да плаща, за да го проверяват?
- Смятам, че дружествата са заинтересовани от това ДКЕВР да има актуална информация за работата им. В ДКЕВР работят 120 човека и не могат да имат експерти по всичко, за да упражняват контрол над услугите на енергийните предприятия, и им се налага да търсят помощта на независими одитори. Това струва пари. Наскоро кабинетът гласува 100 000 лв., за да се извърши подобен одит, но защо тези пари трябва да се плащат от държавата - нека се платят от проверяваната фирма, а ДКЕВР само да прецени дали приема доклада от проверката или не.

На заседание на ДКЕВР представители на ЕРП-тата заявиха, че държавата била "добър партньор" и те предпочитат тя да продължи да притежава своите 33%. Защо държавата ги продава и колко очаква да вземе от това?
- Държавата трябва да продаде своите дялове, защото и без това няма какво да прави с тях, да не говорим, че никога държавата не е била добър стопанин на каквото и да е. С тези 33%, които са договорени при приватизацията, не може реално да се осъществява контрол, защото за това са нужни поне 34%. Сега имам информация, че на E.ОН, макар и да са им предложили да изкупят дела, както си е по закон, те се дърпат и по-скоро ще се откажат. Затова се върви към продажбата на този дял.

Колкото до цената - няма понятия като евтино и скъпо. Има пазарна цена. И за "Булгартабак" навремето са мислели, че ще я продадат за 1 млрд. лв., а сега цената й е не повече от 100 млн. лв. А пазарната цена се определя, като се предложи такъв пакет акции на борсата.
Още от интервюто на „Сега"

„България вече е в добри ръце, Брюксел го оценява", казва в интервю за „Монитор" Хорхе Фуентес Монсонис-Вилайонга, посланик на Кралство Испания у нас
Г-н посланик, тази година от 1 януари Испания пое за четвърти път председателството на Европейския съюз. С какви резултати ще отчетете това председателство?
- Да, действително е така. Освен това аз за втори път имам честта да съм тук, в България, по време на председателството и съответно да председателствам Европейския съюз тук, от България. Първия път това беше през 1996 г. и сега в този случай - през тази година. Остава почти месец и половина, за да отбележим края на испанското председателство. Затова е малко рано да говорим за крайните резултати от него. Към средата на юни очаквам от Мадрид да ми изпратят доклад, който да отразява и финалния баланс. В предварителен порядък аз мога да кажа, че някои от целите, които Испания беше набелязала като приоритети по време на председателството, вече се изпълняват. Без всякакво съмнение въпросът, около който гравитира испанското председателство, това е икономическата криза. Ние работим в тези условия, така че да излезем най-добре от кризата. 

Как се променя Европейският съюз в условията на икономическа криза?
- Без всякакво съмнение кризата е едно обръщане, едно насочване на вниманието на Европейския съюз. От 1956 г., годината, в която се ражда Европейският съюз, той вървеше само нагоре, той прогресираше. Всички европейски страни желаеха да влязат в този клуб, желаеха да влязат в съюза. От шест члена първоначално ние вече сме 27 и можем да продължим да нарастваме, даже да станем повече от 40. И от момента, в който се появи единната ни валутна единица, тя непрекъснато ставаше все по-силна. Сигурно си спомняте момента, в който еврото се появи -беше малко по-слабо от долара. И след това вече започна да придобива все по-голяма сила, докато стана почти 40% по-силно от долара. Т.е. имахме създадени едни „лоши" навици - еврото да става все по-силно. И мисля, че тази криза ще ни научи, че операцията е трудна и че нещата не стават добре от само себе си, без да има положени усилия. Трябва да знаем, че еврото ще се поддържа силно и това ще стане с нашата подкрепа, за да не се случват такива проблеми като в Гърция и като в някои  други страни, включително и в моята. Смятам и се надявам, че ще излезем по-силни от тази криза, както и с по-добри механизми за контрол.

Има ли условия да се разреши кризата от Гърция и да не се разпростре повече в други държави от общността? И в Испания например?
- Решението вече е взето. Гърция ще бъде спасена. Тези суми над 110 милиарда евро, които са обещани от Европейския съюз и от Международния валутен фонд, ще бъдат преведени на страната. В момента тази сума е абсолютно и спешно нужна на страната, защото плащането и на пенсиите, и на заплатите е поставено под въпрос. Но какъв е проблемът - че това не е едно дарение, а заем. Гърция ще трябва да върне тези пари след време и да  плати и съответните лихви за това. Това означава, че още от днес трябва да се наложат много стриктни мерки, така че да могат да бъдат спестени тези суми и съответно връщани. Естествено, че тези мерки дават своето отражение и провокират съответната реакция сред общественото мнение и хората се питат: защо ние трябва да плащаме за грешките, допуснати от управляващите. И не без основание е този въпрос. Проблемът е, че тези правителства, които са допуснали злоупотреби и корупция, трябва да бъдат съдени и ако се докаже виновността им - наказани. Но народът, който весело си живееше в изобилие без покритие, не може да избяга и от своята част от отговорността. Така че ние се надяваме гръцката криза да бъде контролирана и да остане само в рамките на една страна.
Още от интервюто на „Монитор"

„Не бягайте от бирника, че става по-лошо", казва в интервю за „Стандарт" председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев
Г-н Дичев, в сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители цели хотели се обявяват за разпродажба, и то на смешна цена. Може ли да се говори за тенденция?
- Хотелите са 15. Повечето са по морските курорти. В София има един, който не е същински хотел, а нещо като хасиенда. Освен това има в Банско, в Добрич, в Ахтопол. Този тип имоти за публична продан се увеличават по две причини. Едната е кризата, необслужването на кредити към банките. От друга страна, със застрояването, което се получи по морските курорти, е нормално да се стигне дотам, че самите хотели да не могат да връщат разходите, които са направени, и да се стигне до необслужване на някои задължения. Очакваме, че такива имоти за продан ще се увеличават по тези курорти. Просто не могат да се издържат.

Отливът на туристи ли е причината?
- Абсолютно. По Черноморието и на Банско е хотел до хотела. Очакваше се, че така ще стане. Никой не е имал никакви илюзии.

А има ли собственици на хотели, задължени към физически лица или фирми?
- Повечето са задължени към банки, 3 от имотите са със задължения към фирми.

Продават се обаче за жълти стотинки. Най-скъпият хотел е на Златни пясъци - "Астория бийч" - 11 104 кв. м, е обявен на 630 лв. за квадрат.
- Знаете ли от колко години се продава този хотел? Минали са поне три продажби без купувачи. Цената е била по-голяма, но се сваля. Ако се яви един купувач, значи цената е такава, каквато си е. Ако е атрактивна, ще има много купувачи. В сайта е обявена началната цена на търга. Оттук започва наддаването. Кандидатите могат да наддават и устно. Крайната цена никой не може да прогнозира каква ще бъде. Може да се продаде и на двойно по-висока цена.

Има ли интерес към хотелите?
- Не толкова, колкото беше преди две години, когато беше бумът с недвижимите имоти, но го има.

Освен хотелите може ли да се каже какво е хит сред публичната продан?
- Най-много са жилищата. Всичко се предлага. Има всякакъв тип имоти - от земеделски земи, парцели, къщи, апартаменти, заводи, хотели. Целият диапазон на недвижимите имоти. И преди, и след кризата пак ще има имоти за публична продан. Сега обаче определено са повече и делата, и имотите за продан.

Какво правите, за да накарате длъжниците да погасяват задълженията си?
- За нас е най-добре изобщо да не се стига до такива търгове, а длъжникът да започне да си плаща. И то колкото се може по-рано. Така и длъжникът ще си спести разходи. Но за съжаление невинаги е възможно. И по принцип зависи много от поведението на длъжника. Ако той започне да плаща някакви разумни суми и има съгласие на кредитора за това, няма да се стига до разпродажби. Но ако длъжникът не плаща нищо или ако това, което може да плаща, е прекалено малко на фона на задължението, има си процедура. Прави се запор на сметки, на заплата. Способите са различни и са регламентирани в Гражданско-процесуалния кодекс.

Склонни ли са на повече компромиси кредиторите днес?
- Различно е. Защото в някои случаи банките са по-склонни на компромиси. Но пък други кредитори - фирми и физически лица, също са притиснати от техни си кредитори и всеки бърза максимално бързо да си възстанови вземането, за да може съответно пък той да си оправи задълженията. Неприятен кръговрат се е получил. Почти няма случаи фирма, която да е длъжник, да не каже - ама аз имам да вземам от други фирми или от държавата, или от общината. Съдебните изпълнители са малко като катализатор на такива вземания.

Когато един длъжник разпродаде всичко, което притежава, изчезва ли задължението, което има?
- Не. Задължението винаги си стои. При физическите лица то преминава върху наследниците. По отношение на имущество има такива случаи. Опитват се преди, кредиторът да си е завел иска пред съда, да разпродадат някакви активи - било имоти, било автомобили. Естествено това е умишлено поведение с цел увреждане на кредиторите. Законът дава възможност да се развалят тези сделки. Предявява се един специален иск по Закона за задълженията и договорите и тези сделки може да се развалят, имуществото се връща обратно при длъжника и става обект на съдебно изпълнение. Защото, ако длъжник има само един имот към фирма и го отчужди, естествено за кредиторите остава само възможността да върнат имота обратно на длъжника, за да могат да го продадат и да се удовлетворят. Не е изход, а само отлагат плащанията.
Още от интервюто на „Стандарт"