Шестте държави от Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия) са страни със значителен икономически потенциал. Брюксел оценява годишната нужда от инвестиции в региона от около 7,7 милиарда евро, което ще осигури регион с допълнителен 1% растеж на БВП и положителен ефект на заетостта до 200 000 души, съобщават от Европейският парламент.
Има един основен глобален играч, който очевидно има най-голям стратегически интерес да инвестира в Западните Балкани и това е Китай.
Качествените инвестиции в региона са оскъдни и често са свързани с политически, екологични и социални условия. Именно Китай поема инициативата да се възползва от всичко това. Според Балканската мрежа за разследващи репортажи BIRN, Китай инвестира 32 милиарда евро в региона в периода 2009 - 2021 година.
Само в Сърбия китайските инвестиции достигнаха 10,3 милиарда евро. Въпреки това, въпреки притока на китайски капитал, ЕС остава водещият икономически партньор със 70 % от общите преки чуждестранни инвестиции и 81 % от износа.
Китай се опитва да се представи като стратегически инвеститор, който не се намесва във вътрешния политически въпроси, но е готов да си затвори очите за неща като държавна помощ, корупция или трудови закони. Ранният фокус на Пекин върху транспортната инфраструктура (през Пирея и Белград до Дуйсбург) се разшири до индустрията, енергетиката, комуникациите и IT индустрията.
Инициативата "Един пояс, един път" служи като основна рамка за разширяване на икономическото присъствие на Китай в региона и му позволява достъп до ключови сухопътни и морски пътища. Заемите и инвестициите в предприятия допълнително увеличават позицията на Китай и създават зависимости, дори капани за дългове, за шестте държави от Западните Балкани.
Все по-голям брой балкански страни днес осъзнават колко голямо е станало влиянието на Китай и са загрижени относно обществените поръчки, опазването на околната среда, нарушенията на правата на човека и насърчаване на авторитарния модел, което ограничава сътрудничеството и оказва влияние върху присъединяването към ЕС.
Източник: iStock
Белград, Сърбия
Ето и малко предистория. През юни 2003 година срещата на върха ЕС-Западни Балкани доведе до Декларацията от Солун, потвърждаваща недвусмислено, че "бъдещето на Балканите е в Европейския съюз". Оттогава до днес обаче само Словения и Хърватия влязоха в ЕС съответно през 2004 и 2013 година.
Към днешна дата сред шестте присъединяващи се страни Черна гора и Сърбия вече са започнали преговори за присъединяване към ЕС, съответно през 2012 г. и 2013 година, Албания и Северна Македония получиха зелена светлина за започване на преговори за присъединяване през 2020 г., но все още не са започнали преговорите, Босна и Херцеговина и Косово остават потенциални кандидати.
Няколко вътрешни предизвикателства на ЕС (по-специално финансовата криза от 2008-2009 г.) и външни кризи забавиха процеса на разширяване и също така частично намалиха интереса от страна на Балканите. Ограничен достъпът до пазарите на ЕС, липсата на инвестиции и погрешните практики на управление не само увеличават разлика в развитието между страните от Западните Балкани и ЕС, но също така създадават "умора от разширяване" и интерес към проучване на някои алтернативни чуждестранни партньори.
Случващото се позволява на други страни, като Китай или Русия, да запълнят празнотата и да разширят регионалното влияние чрез инвестиции. Китай започна да разпространява своите икономически и политически корени на Балканите по време на глобалната финансова криза криза по време на пандемията.
Китайските инвестиции варират така - от голям брой проекти в Сърбия и Черна гора до по-малко проекти в Албания, Босна и Херцеговина и Северна Македония и много ограничени присъствие в Косово. Според интерактивната карта, базирана на проучване на Balkan Investigative Reporting Network (BIRN), участието на Китай в 136 големи проекта в региона възлиза на над 32 милиарда евро (в периода 2009-2021 г.). То е разпределено в няколко сектора - транспортна инфраструктура, енергетика, металургия, минно дело, сигурност и цифрови технологии.
Китайското участие в проекти се отразява и на чуждестранните преки инвестиции, включително чрез частни и държавни фирми, както и чрез заеми. Китайските преки чуждестранни инвестиции в региона, възлизащи на 2,5 милиарда евро, се състоят предимно от придобивания на компании, а не на инвестиции на зелено. По-голямата част от ангажиментите са договорени на двустранно ниво и допринасят за развитието на инициативата "Един пояс, един път".
Още през януари 2021 година група евродепутати изпратиха писмо до Оливер Вархейи, европейски комисар за Съседство и разширяване, предупреждавайки го за "предстоящите екологични щети", нанесени от индустриални проекти на китайски компании в Сърбия, както и нарастващото влияние на Китай на Балканите.
В писмото, инициирано от Мириам Лексман (ЕНП, Словакия) и Райнхард Бютикофер (Зелени/ЕСА, Германия), членове на Междупарламентарния алианс за Китай (IPAC) обръщат внимание на китайските проекти за тежка промишленост в Смедерево, Бор, Костолац и Зренянин. Те настояват Брюксел да напомни на сръбското правителство да се придържа към националното законодателство както и до правилата на ЕС по отношение на процеса на присъединяване.
През декември 2021 г. Европейският парламент прие резолюция, осъждаща принудителния труд във фабрика Linglong в Сърбия. Парламентът призна нарастващия брой китайско-сръбски договори, произтичащите "привилегии", предоставени на Китай, и прилагането на китайски трудов закон в Сърбия.
Резолюцията призовава държавите от Западните Балкани да се справят с нарушенията на правата на човека, опасните условия на труд и с опасенията за трафик на хора, свързан с 500 виетнамски работници. Сърбия беше призована да "приложи законодателството си в съответствие с трудовото законодателство на ЕС".
ЕП повдигна и въпроси относно проблемите на околната среда, корупцията и липсата на прозрачност по отношение на китайците инициативи в региона. До момента обаче особени резултати няма, а китайското икономическо влияние в региона продължава да расте.
USD
CHF
EUR
GBP
