Западните Балкани постепенно намаляват икономическите разлики с държавите от ЕС

Страните от Западните Балкани и Източното партньорство постепенно намаляват икономическата разлика с Европейския съюз. Това установява доклад на базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel, цитиран от IntelliNews. Въпреки добрата в икономически план новина, тези страни все още са изправени пред сериозни предизвикателства в демографията, пазарите на труда и институционалните реформи.

Анализът обхваща девет настоящи и потенциални кандидатки за ЕС: шестте от страните от Западните Балкани, плюс три от Източното партньорство на ЕС - Грузия, Молдова и Украйна. Въпреки разнообразния си произход, страните споделят общата амбиция да осигурят членство в ЕС.

На този фон България и Румъния, членки на ЕС, регистрират увеличение на БВП на глава от населението съответно с 26 и 30 процентни пункта от 2003-та година насам. 

Според Bruegel повечето страни кандидатки са постигнали напредък в икономическото догонване на ЕС от 2003 г. насам, когато срещата на върха в Солун за първи път отправи обещание за членство в ЕС на Западните Балкани. Темпото на конвергенция обаче варира значително и дори страните с най-добри резултати остават значително под средния за ЕС по отношение на доходите на глава от населението.

"По отношение на БВП на глава от населението, от 2003 г. насам всички страни кандидатки, с изключение на Украйна, са се доближили до средния за ЕС, но започвайки от ниско ниво", се казва в доклада.

Черна гора и Сърбия вече са на около 50% от средното за ЕС ниво, следвани от Грузия и Северна Македония, докато Молдова, Косово и Украйна остават под една трета.

Източник: Wikipedia

Строеж на магистрала в Черна гора

Черна гора води, Украйна изостава. А къде е България?

Черна гора и Сърбия са водещи по отношение на БВП на глава от населението, докато Грузия регистрира най-бърз темп на конвергенция, като се е повишила с 29 процентни пункта (п.п.) спрямо средното за ЕС за 21-годишния период. Украйна, за разлика от нея, е в застой поради повтарящи се сътресения, включително световната финансова криза от 2009 г., политическата нестабилност и военната агресия на Русия както през 2014 г., така и през 2022 г.

"Украйна е специален случай", каза Брьогел. "Между 2003 г. и 2008 г. тя беше сред трите страни с най-висок БВП на глава от населението в нашата извадка. Въпреки това, тя е преживяла три периода на деконвергенция през 2009 г. (последици от световна финансова криза), 2013-2015 г. (ефекти от вътрешната политическа нестабилност и първия етап на руската агресия) и 2022 г. (пълномащабната руска агресия)."

От гарант за стабилност до искания за сделка - ролята на Тръмп на Западните Балкани

Промените във външната политика на САЩ ще имат преки последици за региона

В доклада се твърди още, че относително по-силното представяне на страните от Западните Балкани в сравнение с техните източни колеги е отчасти резултат от по-ранен ангажимент на ЕС, който доведе до по-големи чуждестранни инвестиции, търговия и институционални реформи.

"Бързата конвергенция на БВП на глава от населението на трите най-нови страни от ЕС предполага, че интеграцията в ЕС играе положителна роля за ускоряването на растежа. Между 2003 и 2024 г. разликите между тях - особено България и Румъния - и страните от Западните Балкани се увеличиха."

България и Румъния, които се присъединиха към ЕС през 2007 г., регистрираха увеличение на БВП на глава от населението съответно с 26 процентни пункта и 30 процентни пункта между 2003 и 2024 г., значително изпреварвайки страните кандидатки.

Демографският спад подкопава напредъка

И все пак, дори когато доходите се увеличават леко, демографските тенденции се движат в обратна посока. Всички страни кандидатки с изключение на Черна гора са отбелязали спад на населението през последните две десетилетия, някои от които драматичен.

Населението на Босна и Херцеговина се е свило с 24% между 2003 и 2023 г., следвано от Украйна (22%), Молдова (16%) и Сърбия (12%). Подобни спадове са регистрирани и в новите членове на ЕС, включително България (18%) и Румъния (12%), което показва по-широк регионален модел на емиграция и ниска раждаемост.

Анализът отдава демографския спад на комбинация от отрицателен естествен прираст на населението, ограничено подобрение в продължителността на живота и продължаваща миграция навън.

"Обезлюдяването е следствие от намаляващите нива на раждаемост, ограничения напредък в увеличаването на продължителността на живота и нетната миграция навън", пишат авторите.

Раждаемостта е спаднала повсеместно, но остава малко по-висока в Грузия, Черна гора и Молдова, отколкото в други страни кандидатки или средно за ЕС от 1,39 раждания на жена. Украйна, опустошена от война, отбеляза спад на коефициента на плодовитост под 1 през последните години.

Продължителността на живота, особено при мъжете, остава проблем в много страни. Докладът подчертава острите неравенства между половете и значителните разлики в сравнение със средната стойност за ЕС от около 84 години за жените.

"Разликата в сравнение както със средната стойност за ЕС, така и с продължителността на живота при жените е особено голяма в Грузия, Молдова и Украйна... което предполага нискокачествени здравни услуги и нездравословен начин на живот", става ясно от доклада.

Смесени тенденции на пазара на труда

На фронта на труда страните кандидатки като цяло са подобрили нивата на участие в работната сила, особено сред жените. Албания и Молдова се открояват, като LFP на жените се е увеличил с повече от 10 процентни пункта от 2003 г. насам. В страни като Босна и Черна гора обаче участието на жените остава под 55%, далеч под средното за ЕС от 70%.

Участието на мъжете в работната сила остава по-високо, но е достигнало плато или е намаляло в някои страни, по-специално в Грузия и Украйна. Разликата между половете в участието в работната сила продължава да се колебае между 15 и 20 процентни пункта в повечето страни кандидатки, в сравнение с 9,5 процентни пункта в ЕС.

Икономистите отбелязват, че постсъветските страни исторически са имали по-високи нива на участие на жените в работната сила от бившите югославски държави, въпреки че тези разлики постепенно са се стеснили.

Нарастващите нива на участие и намаляващото население в трудоспособна възраст са спомогнали за намаляване на исторически високата безработица, особено в Западните Балкани. Нивото на безработица в Северна Македония е спаднало от 37,3% през 2005 г. до 13,4% през 2024 г., докато Сърбия и Босна са отбелязали подобни подобрения.

Въпреки това, младежката безработица остава постоянно висока в целия регион. През 2024 г. тя е била над 25% в повечето държави от Западните Балкани - доста над средното за ЕС и нивата, наблюдавани в България, Хърватия и Румъния.

Бавното разширяване може да забави растежа

Докладът посочва ролята, която присъединяването към ЕС може да играе за ускоряване на икономическото развитие. Позовавайки се на опита на България, Румъния и вълната на разширяване от 2004 г., Бройгел твърди, че процесът на присъединяване, ако е достатъчно напреднал, може да служи като мощен икономически катализатор.

"Конвергенцията на БВП на глава от населението можеше да бъде по-бърза, ако процесът на разширяване на ЕС се беше движил по-бързо", пишат авторите, добавяйки, че достъпът до единния пазар и бюджет на ЕС, както и регулаторното съгласуване, са били ключови двигатели на растежа за по-ранните присъединили се страни.

За разлика от тях, трите страни от т. нар. Източно партньорство - Грузия, Молдова и Украйна - подписаха споразумения за асоцииране с ЕС едва преди десетилетие и получиха предложения за членство много по-късно от своите колеги от Западните Балкани. Продължаващата война в Украйна допълнително възпрепятства икономическото развитие не само там, но и в съседна Молдова.

Анализът заключава, че макар конвергенцията да е в ход, остават значителни пречки. Ускоряването на интеграцията би могло да помогне за по-бързо намаляване на разликите в доходите, но демографският спад и неравенствата на пазара на труда също трябва да бъдат преодолени, ако тези страни искат да отговорят на стандартите за членство в ЕС.

ЕС възобнови програмата си за разширяване след руската инвазия в Украйна, но докладът все още подчертава необходимостта от по-проактивен подход - не само за да се помогне на страните кандидатки да се развиват, но и за да се осигурят по-широките геополитически интереси на ЕС.

"Днес подновеният импулс за разширяване се дължи не само на дългосрочните цели за сближаване, но и на геополитически съображения след руската инвазия в Украйна", обобщават експертите в доклада.

Стратегически интереси: инвестициите на Китай в Западните Балкани растат главоломно

Само в Сърбия китайските инвестиции достигнаха 10,3 милиарда евро